родни поля,..у даващи на хората много жито, доброкачествено вино. ПЗ, 1981, кн. 10, 2. Доброкачествена стока. Доброкачествена храна. Доброкачествени тютюни. Доброкачествен ремонт.
2. За болест, заболяване — който протича благоприятно и е повече или по-малко излечим. Противоп. злокачествен.
◇ Доброкачествен тумор. Тумор, който нараства бавно, не прониква в съседните тъкани и сравнително лесно се отстранява хирургически.
ДОБРОКАЧЕСТВЕНО. Нареч. от доброкачествен. Не може да се работи доброкачествено с лоши материали. Л Тези заболявания протичат доброкачествено.
ДОБРОКАЧЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от доброкачествен; ви-сококачественост. Доброкачественост на готовата продукция.
ДОБРОЛЙК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Доброличен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който има хубаво, приятно, добро лице; добролик, доброобразен. Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности и след това зърнат жена добролична и хубава, оставят всичко и се спускат към нея. Д. Мантов, ХК, 123. Тулченки са добролични, изредни, / халосва са който как ги погледне. П. Р. Славейков, Сл, 73.
ДОБРОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Добролюбив човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОЛЮБИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който обича доброто, който обича да прави добро.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОЛЮБЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от добролюбив; добролюбие. — Аз ще понюхам що за човек е тоя ревизор, добролюбивост каква, желание какво, партия каква: консерватор или либерал. Ив. Вазов, Съч. УП, 23.
ДОБРОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на добролюбец; добролюбивост.
ДОБРОЛЮБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Добролюбив. Ако с проста и блага душа е [човек], ще има пус-тал характер; ако е с чувствителна и до-бролюбителна душа, ще има красив характер. С. Доброплодни, П, 75-76.
ДОБРОМ нареч. Остар. Само в съчет. С добром. Без принуда, по добър начин, с добри средства; с добро. — Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. Майка й не зе да я хока и дай се кара, ами полекичка, с кротост и с добром, зафана да я съди и поучава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 114. Няколко силни ръце откъснаха безумеца от Шишмана и кое с добром, кое с шибаници, го отвлякоха далеч от пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 479. //Доброволно. Твоята е свършена! — .. — Хвърли пушката и се дай с добром! Ив. Гайдаров, ДЧ, 145. Сетне им текнало да отидат в чифлика при баща ти, та да го накарат „даи подпише“, че им дава нивата с добром. Й. Йовков, ЧКГ, 301.
ДОБРОМИРИЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоуханен, благовонен; благомиризлив. Китки цветя и изкуствени миризми пълнят въздуха с такава миризма, чтото дори престануват да ся показуват добромиризливи и разпространяват само воня. Лет., 1873, 88-89.
ДОБРОМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоразумен, доброразсъ-ден. Той винаги бе ненавиждал работата на полицаите... Мислеше си, че тази мрачна служба не подхожда на неговия възторжен и добромислен характер. П. Славински, ПЗ, 130.
ДОБРОМЙСЛЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Който мисли, желае доброто на другите; добромислител, доброжелател. И в туй няма сомнение, когато знайме този народ колко е бил добромисленик на българите. Т. Шишков, ИБН, 169.
ДОБРОМЙСЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мислене, желаене доброто на другите; доброжелание, доброжелателство. Към умерената партия,.., пристъпили бяха, от чисто християнско добромислие.., старият Гаврил Кръстевич, при това младият и даровит стилист и доктринер Марко Балабанов. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 147. Най-прозрачният и най-светлият извор на радостта е любовта и взаимното добромислие. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 126.
ДОБРОМИСЛЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Добромисленик, доброжелател. Двамата папи гонили ся един другого с були и анатеми.. По това време вси добро-мислителе искали от императора да свика вселенский събор, та да ся уряди църквата. Й. Груев, КВИ (превод), 101.
ДОБРОНАДЁЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Благонадежден (в 3 знач.); надежден. Нашите читатели са слушали колко млади момци, добронадежд-ни за отечеството и народа ни погинаха без время, в цветущата си възраст. У, 1870, бр. 4, 60.
ДОБРОНАМЕРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който има добри намерения, който има склонност, желание, готовност да прави добро на другите; благонамерен. Противоп.
