ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО. Нареч. от доброжелателен; доброжелателски. Противоп. зложелателно. Усещаш се близък и сроден с тия непознати хора. Спреш ли се при тях, всичките идат да се ръкуват приветливо и доброжелателно. Ив. Вазов, Съч. XVII, 51.
— Предстои ми един тежък разговор с вас... Бих искала да възприемете съобщението ми доброжелателно и да не ме укорявате за стореното, да не се отвърнете от мене... Др. Асенов, ТКНП, 250.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от доброжелателен; доброжелателство. — Па, ти си признай, Ленко
— каза Кумъо меко и се извърна с привидна доброжелателност. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 329.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е присъщ на доброжелател; доброжелателен. Противоп. зложелателски. Двете сестри се кълвяха и направо — Рип-симия тихо,.., с доброжелателска строгост, а Мирослава се нахвърляше буйно срещу нея и не винаги подбираше думите си. Д. Талев, СII, 265.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСКИ. Нареч. от прил. доброжелателски; доброжелателно. Той се отнесе много доброжелателски към тях.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВАМ и добро-ЖЕЛАТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Желая доброто някому. Аз не мога да доброжелателствувам нито на Юлия Цезаря, нито на Августа, — mue ги няма вече на света. Хр. Ботев, КК (превод), 45.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от доброжелателст-вам; доброжелателствуване.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Добро, приятелско разположение към някого, желаене доброто някому; доброжелателност. Противоп. зложелателст-во. — Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Манов, БГ, 161. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши. Елин Пелин, Съч. IV, 215. Ако бях аз престъпник, то, при синката твоя сила и при сичкото твое доброжелателство, ти не би можъл да ма спасиш. Хр. Ботев, КК (превод), 48.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВУВАМ. Вж. до-
брожелателствам.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВУВАНЕ, мн.
няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от доброжелателствувам; доброжелателстване.
ДОБРОЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Благозвучен; доброгла-сен. Не се чуват жетварки да пеят по нивите, нито стада да блеят по полетата и доброзвучни кавали да се чуят от овчарите. М. Кънчев, В, 62. Камбаните в тоя., монастир не са много големи, но са много гласовити (сир. острогласни и доброзвучни). Н. Рилски, ОМР, 62.
ДОБРОЗВУЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучие. Кога пред някой от косвените падежи има предлог, тогава [местоимението иже] приема в началото си н, ради доброзвучие. Ив. Момчилов, ПСЕ, 49.
ДОБРОЗРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Старин. 1. Който вижда добре (Ст. Младенов, БТР).
2. Който има хубав поглед (Ст. Младенов, БТР).
3. Хубав, красив, благовиден. Тая шепа пръст, дето напомняше на всички, че е смъртен, ми изглеждаше унизителен знак,.., и аз, захласнат в едрото, румено и доброзрачно лице на царя, го съжалявах. Ем. Станев, А, 15.
ДОБРОЗРАЧНО. Старин. Нареч. от доброзрачен. А щом видях в очите му как доброзрачно гледат и какви са бистри и влажни, по-здраво залегна впечатлението, че духом и тялом е подсладен и с тая под-сладеност подслажда другите. Ем. Станев, А, 30.
ДОБРОЗРАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Старин. Отвл. същ. от доброзрачен; благообразие, красота.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРОИЗВОЛЯ, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Остар. Книж. Със следв. изр. със съюз да. Проявявам добро желание, готовност да извърша нещо; благоволявам. Горе-реченото прошение окончава казвающе на султанът да доброизволи като мъдър и добър отец върху искрените негови., синове да им даде вътрешно., самоуправление. ДЗ, 1867, бр. 42, 156. Понеже не доброизво-лихте никак да дадете барем най-малко внимание на нашите., покорни и в мирният път направени молби, отчаяхме се. ДЗ, 1867, бр. 42, 156. Умоляваме от все сърце нашите благородни спомоществователи да доброизволят да ни дадат братска помощ. ДЗ, 1868, бр. 49, 184.
ДОБРОЙВАМ, -аш, несв. (разг.); доброя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Доброявам. И Боженци добройват си парите, / насядали на храма пред вратите. К. Христов, С, 1939, 142. добройвам се, доброя се страд.
ДОБРОЙВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от добройвам и от добройвам се; доброяване.
ДОБРОКАЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добри, високи качества; висококачествен. Противоп. лошокачествен. Между тези реки [в България] се намират прелестни ливади, извънредно плодо
