лед. Т. Влайков, Съч. II, 92. Големите му надвиснали,., вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12.
ДОБРОДУШКО, -то, мн. -вци, ср. Рядко. Обикн. ирон. или галъов. Добродушен човек. Тинко замълча, унесе се. За какво ли мислеше тоя добродушко, който и като студент си беше едно голямо селско дете? М. Кюркчиев, ВВ, 11.
ДОБРОДУШНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Индив. Проявявам добродушие. И онова, за което Ралчо и Костадин виняха Петко, че добродушничи с хората, всички смятаха за човешко, хубаво. Ст. Даскалов, СЛ, 103.
ДОБРО ДУШНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от добродушнича.
ДОБРОДУШНО. Нареч. от добродушен; с доброта, добросърдечно. Илия беше кротък и мълчалив, само се усмихваше сдържано и добродушно и никак не обичаше да се заяжда с разни препирни. Г. Кара-славов, Тат., 137. Какво правите там? — посгълча ги той добродушно. Т. Влайков, Съч. III, 315. Малко преди да изляза, трибуните се огласяха от весел кикот.. Зрителите се хилеха добродушно и смехът им беше така изразителен, че и аз се разсмях. Р. Балабанов, ТБК, 56.
ДОБРОДУШНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от добродушен; добродушие, добросърдечност, благодушие. Такава беше и баба Бона. Със своята веселост и добро-душност тя умееше да ободри и най-отча-яния човек, да развесели и най-тъжната натура. Сл. Трънски, Н, 290.
ДОБРОЖЕЛАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Доброжелателен. Туристът хвърли лупена, който бързо отмина по течението, напипа стопления в джоба му пистолет,.. и спокойно зачака доброжелания поздрав на двамата пътници. X. Русев, ПС, 121.
ДОБРОЖЕЛАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Доброжелателство, доброжелателност. Противоп. зложелание. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши.. — Вие, госпожо, не сте дошли тук от доброжелание, вие сте дошли да ми тровите душата и да ми черните момичето. Елин Пелин, Съч. IV, 215-216. С жал ще кажа, че у нас няма милост, няма искреност, ние нямаме доброжелание и състрадание към ближния си. Ил. Блъсков, ПБ II, 70. Пие не вярваме във вашата .. искреност и във вашето чистосърдечно доброжелание на българския народ. С, 1872, бр. 46, 370.
2. Благопожелание; добропожелание. След няколко минути пред царя излезле двама облечени във военни дрехи юнаци и един стар човек, който имал бяла брада до пояса. Tue паднале на колене, удариле главите си о земята, изрекле няколко обични доброжелания и подале Ивану едно везано със златен конец писмо. Л. Каравелов, Съч. V, 60-61.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който желае доброто някому, който е приятелски, благосклонно разположен към някого. Противоп. зложелател. Моите приятели.., често говорели с нея,.., че аз съм бил невъзпитан, пропилявал съм възможностите си,.. Никога не ми казваше имената на доброжелателите ми. Кл. Ца-чев, СШ, 140. Ако кажеш, че освен Русия, Сърбия и Румъния българите нямат приятели и доброжелатели, то чорбаджиите ще ти дадат име „вагабонтин“. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 209. Да та пази господ от добруването на агне, на което е добро-желател вълкът. Погов., П. Р. Славейков, БП 1,132.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който желае някому добро, който е приятелски, благосклонно настроен към някого. Противоп. зложелателен.
— Знам кой е отмъкнал триона ти... — прошепваше някой в очакване, че Обретен ще извика: „Кажи!“, но в отговор на доброжелателния издайник той само махваше с ръка: „Който го е взел, ще го донесе“. Ст. Даскалов, ЕС, 136-137. Пий сме длъжни да бъдем доброжелателни към синките хора, но пак не трябва да докарваме това доброжелателство до степен на приятелство. У, 1871, бр. 14, 218. Единствената цел на всяко благоразумно и доброжелателно началство е възможното благоденствие на вейте членове, които съставляват една държава. Ч, 1871, бр. 14, 420.
2. В който има доброжелателство, който е свързан с доброжелателство. Противоп. зложелателен. — Обичам Мичето, госпожа, и дойдох с доброжелателна цел, да ви обърна внимание. Пазете я таз хубавица, защото всякакви хора има и младежта се разюзди много. Елин Пелин, Съч. IV, 214. Избирането на училищните настоятели не насякъде е ставало с доброжелателна за селските училища цел. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 70. Доброжелателни съвети. Доброжелателна усмивка.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛКА ж. Доброжелателна жена. Противоп. зложелателка.
— Обичам Мичето, госпожа, и дойдох с доброжелателна цел,.. — Вие, госпожо, не сте дошли тук от доброжелание, вие сте дошли да ми тровите душата и да ми черните момичето.. Доброжелателката скокна. — Така ли! Така ли оценявате моето добро дело! Елин Пелин, Съч. IV, 214-217.
