те речи против греховете. А той бе грешник, цяло село го приказваше. И все пак за него, за хубавеца, бирника, всички моми лудееха, освен тая горда Ирина... Зл. Чолако-ва, БК, 53. Тя се преструва на добродетелна годеница и не иска да си спомни какво му е говорила и как се е държала с него до вчера. Й. Йовков, ЧКГ, 91. Тук трябва да отбележа, че е лесно да бъдеш добродетелен, след като не познаваш изкушението. Добродетелта има и вътрешен облик. Нейната степен се измерва от преодоляното вътрешно съпротивление. Е. Каранфилов, Б III, 160.
2. Който е изпълнен с добродетели, който е проява на добродетел, на висока нравственост; високонравствен. Един ден единайсет-годишното селянче Лука се явило в пещерата при свети Ивана .. и заявило желание да подражава неговия добродетелен и постни-чески живот. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Той бе доволен, че Мария не искаше да се натоварва с тая добродетелна постъпка сама. Прехвърлянето на апартамента можеше да се представи пред Зара като великодушен аванс. Д. Димов, Т, 147.
ДОБРОДЕТЕЛНА ж. Остар. Книж. Благодетелка; добротворка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРОДЕТЕЛНО. Остар. Книж. На-реч. от добродетелен. Той [Сократ] най-после припознал,..: че человек, без помощ от боговете, никак не може да живее добродетелно. Г. Йошев, КБИ (превод), 77-78.
ДОБРОДЕТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на добродетелен. За него [провокатора] съвестта е излишно бреме, съчувствието — смешно-сантиментална приумица, вярата в доброто — стръв за наивници. Той има много маски на доброде-телност, с които върши своите злини... Д. Жотев, ПМИ, 18. Отпадащите от училището малолетни са изложени най-много на опасността трудовите навици и свързаната с тях добродетелност да се изместят от навика да се лентяйствува. ВН, 1958, бр. 2057, 2.
ДОБРОДЕТЕЛСТВАМ и ДОБРОДЕ-ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Извършвам добри дела, постъпвам като добродетелен човек; добротворствам. Тя живееше само и само за да добродетел-ствува и да предава и на другите това добро чувство, с което я беше украсила природата. Й. Ненов, ЧГ (превод), 35.
ДОБРОДЕТЕЛСТВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от добродетел-ствам; добротворстване, добродетелствува-не.
ДОБРОДЕТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Постъпка, проява на добродетелен; добротворство. Считам себе си за най-честита,.., защото съм избавила баща си,..
Сестрите й ся чудеха за туй, щото добро-детелствата на туй младо момиче бяха им вдъхнали много завист. К. Пишурка, МК, 48-49. Несмислен в разсъжденията, безсти-дно дързнува да осъжда заслугите на другите, и като не съди право за техните доб-родетелства, взира ся само на погрешките им. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82.
ДОБРОДЁТЕЛСТВУВАМ. Вж. добро-детелствам.
ДОБРОДЁТЕЛСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от доброде-телствувам; добротворствуване, доброде-телстване.
ДОБРОДЕЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благодеяние; добротворство. Тит .. по своите добрини и доородеяние удостоил ся за имя: утешител на чловеческий род. Й. Груев, КВИ (превод), 53. Жителите я преименуваха майка на сиромасите поради благоразумните й добродеяния. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52.
ДОБРОДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който има добър, мек, благ характер; благодушен, добросърдечен. Той е много кротък и добродушен човечец. Т. Влай-ков, Съч. II, 73. Влюбих се и в тоя добродушен и работлив народ. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 83. Франц беше добродушен и весел човек, обичаше да се шегува и се радваше на децата. Елин Пелин, ЯБЛ, 12. „Учител Ботьо — пише Н. Начов — бил добродушен, честен, общителен, услужлив“. Н. Ферманджиев, РХ, 186.
2. Който изразява добродушие; благодушен, добросърдечен. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у девойчетата. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 67. Доброду-шната му усмивка не оставяше никакво съмнение в искреността на думите му. М. Марчевски, ТС, 34. Изпод надвисналите му вежди светеха усмихнати и добродушни очи. Й. Йовков, Ж 1920, 7. Изглежда, че той [Тодор Бурмов] е криел под своята добродушна и плаха физиономия една истинска твърдост на характера. С. Радев, ССБ I, 171. Добродушен поглед. Добродушен вид. Добродушен глас.
3. Който е проява на добродушие. На такова добродушно гостолюбие Огнянов се счете длъжен да отговаря с пълна откровеност. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 143. Когато поглеждаше към събеседника си, големите му тъмни очи святкаха с добродушен хумор. Ем. Манов, ДСР, 135. Добродушна откровеност. Добродушен прием.
ДОБРОДУШИЕ, мн. няма, ср. Качество на човек с добър, мек, благ характер; благодушие, добродушност, добросърдечност. Панчо от малък още беше много кротък и добродушен: кротостта и добродушието му се познаваха по неговото открито, загоряло лице и по неговия прост и ясен пог
