храбро се борели доброволческите отреди на Гарибалди, на които била поверена отбраната на републиката. Ист. X кл, 91. Доброволческа команда. Доброволческа армия. Доброволчески принцип.
— От рус. добровольческий.
ДОБРОВОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Благовонен. И както един съд древен или глинен, каквото турнем в него изперво, и дръпне неговата миризма (или добровонна или зловонна била), не е възможно после да се отмирише от нея: така и человек, както са научи от детство, така си отходи до старост. Р. Попович, X, 53.
ДОБРОВОНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благовоние.
ДОБРОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Благозвучен; доброзву-чен. Не добивала ли е крила молитвата ти, когато силата на доброгласните звукове тя е привземвала, и ти ся е виждало, че небесата слизат към тебе? Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 166.
ДОБРОДЁЕН, -ёйна, -ёйно, мн. -ёйни, прил. Остар. Книж. Благодетелен; добро-творен, добросторен, доброчинен. „Оня сам си е станал достоен за цената на хубостта, който обнема добродейна душа в една снага, пълна с якост и хубост.“ Ив. Бого-ров, КП, кн. 5, 29.
ДОБРОДЁЙНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от добродеен; благодетелност, добротворство. Народите, дето обичаите и охолността владат, .. , забележват са по якостта и по самородна-та хубост, по имане сърце или сдържане и по сякоя една добродейност. Ив. Богоров, КП, кн. 4, 24.
ДОБРОДЕЛАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Благодетел; добротворец, до-бросторник, доброделец. И така ми остава-ми благодарни и должни на вашето усердно служение и ви почитавами за доброделате-ли нашего народа. П. Берон, БРП, 144.
ДОБРОДЁЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Благодетел; добротворец, добростор-ник, доброделател. Благороден е доброделе-цът, а не болярецът. П. Берон, БРП, 40.
ДОБРОДЁНКА ж. Диал. Празнична дреха.
—От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДОБРОДЁНСТВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоденствие, благополучие. Над двеста балканджии със семействата си увеличиха населението на Грозден през последните години. И нови прииждат. Очевидно ги привлича доброденствието, друго нещо не може да обясни това явление. Ст. Станчев, HP, 192. „Моята идея е да опиша едно семейство, което от доброден-ствие, от благоденствие се разпада поради социални причини“ [цит. по Елин Пелин]. Лит. XI кл, 101. Той [богът на светлината] бил начало на доброто и давал на челове-ците всяка добрина, благополучие и добро-денствие. Д. Войников, КБИ, 17-18.
11 Речник на българския език, т. IV
ДОБРОДЁТЕЛ1, -та, мн. -и, ж. 1. Положително нравствено качество. Противоп. порок. Юначеството от всичките добродетели най-силно обайва простия народ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 163. Да бъдеш човечен не ще рече да си само добър, мъдър, .. , състрадателен или справедлив — трябва да притежаваш всички тия .. добродетели вкупом. Ив. Димов, АИДЖ, 94. Жената има слабости, и мъжът има слабости, но жената пък има добродетели, каквито няма никой мъж. Д. Талев, И, 216. Добродетелите на редника са пороци на вожда. П. П. Славейков, Съч. V, 8. От майка си бъдещият Апостол наследил всичките й добродетели — твърд и постоянен характер, хладнокръвие, самообладание, смелост и мъжествена воля, с които е останал в съзнанието на поколенията. Н. Ферманджиев, РХ, 94. Наистина най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основата на друга — на любовта към ближния? Хр. Ботев, Съч. 1929, 388.
2. Само ед. Душевна доброта, нравствена чистота и съвършенство; добродетелност. Той казва в него [сонета], че може едно и също сърце еднакво пламенно да обича две жени, една за нейната хубост, .. , друга за нейната добродетел. К. Величков, ПССъч. I, 316. „Будилникът“, който знае, че страхът от Бога е начало на премъдростта, а почитта към старите начало на добродетелта, ще са пази като от огън от такива неща. Хр. Ботев, Съч. 1929, 62.
ДОБРОДЁТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Благодетел; добротворец. Вие като спасителят на моя живот и като най-големият ми добродетел ще имате снизхождението към просбата, за която Ви моля. АНГ, кн. I, 40. Той искаше да стане добродетел, .., на своите съграждани, като ги поучава да правят онова, що е добро и полезно за тях, за тяхното подобрение. Ступ., 1875, бр. 9-10, 69.
ДОБРОДЁТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който притежава много добродетели, който се отличава с висока нравственост; високонравствен. Ето защо тя трябва да бъде сериозна, внимателна, добра, умна, възпитана, изпълнителна, справедлива... и, всички ония добродетели, които си е избрало обществото. Защото обществото се нуждае от добродетелни хора. К. Калчев, СТ, 108-109. Той считаше, че добродетелният даскал й бе повлиял със свои
