и железопътните линии. Ем. Манов, ДСР, 425. Това беше същински грабеж, но те искаха да му дадат вид на доброволен подарък. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. Край нямат жестокостите на турците — не ги ли задоволяват доброволните показания на задържаните, започват инквизициите. К. Странджев, ЖБ, 65. Министерството на Вътрешните работи обявява .., че .. ще произведе търгуване, по доброволно съгласие, за отдаване на предприемач доставката и отпечатването на 500 000 тефтерчета. БД, 1909, бр. 26, 1. Тази работа може да се свърши само по доброволен начин, на доброволни начала. Д Доброволно участие. Доброволни вноски. Доброволни помощи. //Който е основан на взаимно съгласие, включването в който става без принуда. До-броволна спортно организация. Доброволно обединение.
◇ Доброволен отряд <на трудещите се>.
Обществена организация, съществувала у нас през шейсетте години на 20 век, която е действала съвместно с държавните органи за осигуряване на обществения ред, безопасността на движението и за борба с противо-обществените прояви. Най-после и аз щях да участвувам в залавяне на бандит. В Гор-но на двама от доброволния отряд дадоха часовници. Лично генералът от София идва да им ги сложи на ръцете. Ив. Момчилов, ЗК, 120.
ДОБРОВОЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което доброволно, по своя воля постъпва във войската за участие във военни действия и под. Обявена беше Балканската война .. Реших да отида доброволец. Ив. Димов, АИДЖ, 29. Четиридесет и осем от тези „хлапаци“ са участвували в Отечествената война като доброволци. Г. Караславов, ПМ, 37. П. Хитов бил един от главните ръководители на БРЦК (Български революционен централен комитет) в Букурещ, а по време на Сръбско-турската война — главен войвода на всички български доброволци. Н. Ферманджиев, РХ, 44. Повече от пет хиляди българи се явили доброволци в руската войска. Хр. Бръзицов, НЦ, 68. Постъпвам доброволец. Д Записвам се доброволец.
2. Разш. Човек, който доброволно, по своя воля се заема с извършването на някаква работа, с изпълнението на някаква задача. Димитър е и храбър, смел и безстрашен... Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. И. Йовков, Разк. I, 12. — Дайте да образуваме бригадите! — .. Желаещите да излязат напред!.. — Как — няма ли доброволци? А. Гуляшки, МТС, 173. Към обсадения отправиха покани да се предаде, но къщата мълчеше. Чакъра попита има ли доброволец да се качи горе. Никой от подчинените му не отговори. Д. Димов, Т, 251. Намериха се доброволци ловджии, които да проследят дирята на вълка. ПЗ, 1981, кн. 10,41.
ДОБРОВОЛКА ж. Жена доброволец. От всички бригадирки две са били партизанки, .., седем — доброволки в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 40. Пристигаха дори жени доброволки, тръгнали на война за разгромяване на вражите войски. Д. Линков, ЗБ, 16.
ДОБРОВОЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Доброволец. Заедно с руските войски през Дунава навлязоха шест български „Дружини“ доброволници, организувани още в Кишинев и в Плоещ. Г. Бенев, БК (превод), 81. Тя оплакваше в тази минута отсъствието на приятеля си... , който служеше, .. , като доброволник в обсадата на Лил. Б. Горанов, ЖГС (превод), 85.
ДОБРОВОЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от доброволник; доброволчески. Сръбските воеводи.. се изучиха в онези доброволнически дружини, които Австрия устрои, когато .. имаше война с Турция. Г. Бенев, БК (превод), 14. Добро-волнически чети.
ДОБРОВОЛНО нареч. По своя воля, по свое желание. Противоп. насила, по принуда, принудително. — Тук трябва човек, който би отишъл там доброволно — се обади Глаушев. — Рискът е голям да се отиде сега сред турците. Д. Талев, И, 525. Отидоха и моите пет бешлика. Два взеха насила, а другите три дадох доброволно. К. Величков, ПССъч. I, 43. — Ако не излезеш доброволно, ще те изхвърлим. Д. Димов, Т, 142. — И ви уволниха? — Не, напуснах доброволно. Ив. Вазов, Съч. X, 124. Учениците доброволно работят в експедициите с научна цел. ПЗ, 1981, кн. 10, 35.
ДОБРОВОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от доброволен. Членството в организацията е основано на принципа на доброволността.
ДОБРОВОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Доброволчески. Там се срещнаха, ..,наговаряха тия бедни бежанци, .. , които после съставиха храбрата чета на Ботева, доброволските чети в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VII, 164.
ДОБРОВОЛЧЕ ср. Рядко. Умал. от доброволец. Марко конче вика: / — Конче до-броволче, / .. татъ[к] Дунав ш [ще] минем / паша да си фанем. Нар. пес., СбВСт, 121.
ДОБРОВОЛЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до доброволец; доб-роволски. Тия сведения съм черпил както от гореспоменатата книга .. , така и от частни лица, които са участвували в доброволческите чети в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. капитан Мамарчев организирал отново български доброволчески отряд. Н. Ферманджиев, РХ, 17. Най-
