ее .. , задигаха по цели стада наведнъж, .. , палеха колибите, трепеха где кого срещнеха и си отиваха, претоварени с чуждото добро. О. Василев, ДП, 102. Нечинливо нещо са това войните, дето толкова свят и толкова човешко добро гине. Т. Влайков, Съч. III, 10. С чуждо добро добър да си, лесно е. Послов., П. Р. Славейков, БПII, 143.
◇ Виждам / видя добро. 1. Обикн. от нещо. Замогвам се материално от нещо или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспявам, сполучвам. Вземи най-напред Стоянча Попов. Пропил ли е имота си той? Пропил го
е. Видели ли са децата му добро? Не са видели. Г. Караславов, Избр. съч. П, 127. —Да живее Момчил деспот, да живее Елена дес-потица! — завикаха възбудени гласове отвред. — Да живеят и добро само да видят! Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. От някого. Бивам ощастливен от някого, получавам облага, помощ, грижи, внимание от някого. Колко добро са видели [селяните] от мене, колко им съм помагал! Давал съм и храна, и добитък, и пари. Й. Йовков, ЧКГ, 145. Всичко добро. Разг. Пожелание при раздяла; всичко хубаво. Дал <ти (ви)> бог добро. Ос-тар. и диал. Отговор на поздрав при среща. Познаваме се, срещаме се из улиците — „Добър ден“, „Дал ти бог добро“. Ал. Константинов, Съч. I, 221. — Добро утро! — поздрави пришелецът. — Дал бог добро! — отвърна тозчас старикът. Тонич, КСШ,
11. Не разбирам (не взимам) от добро. Разг. Казва се за опърничав, твърдоглав, неразбран човек, който може да бъде ръководен, управляван само с принуда, чрез насилие. С добро. Рядко. 1. Доброволно. — Денчо — провикна се той, — ела при кмета веднага. .. — Не се запъвай като магаре на лед. Я ела с добро... В. Нешков, Н, 210. 2. С добри намерения. — Ние идем с добро, мюдюр ефенди! — спокойно отвърна едрият мъж. — Държим за закона и като верни поданици на падишаха... — Млък, бунтарино! — прекъсна го Риза бей. А. Христофоров, А, 35. Споменавам / спомена (запомням / запомня, помня) с добро някого. С хубаво, с приятно чувство споменавам (запомням, помня) някого заради добрите дела, които е извършил. — Почерпи хората, щом ти се черпи, и с добро ще те запомнят! Ето на — и нашенски песни ни посвириха. П. Спасов, ХлХ, 426. Свят иде след нас, свят отворен... Сметка ще дири той и нека с добро ни спомене — дума дядо поп Никола... Ц. Церков-ски, Съч. III, 267.
ДОБРО нареч. 1. Рядко. С доброта; добродушно. Той помълча и се усмихна добро и весело, па прибави по-тихо, .. : И мене ми се ще да грабна невестата си, та до сърцето си да я притисна... Ст. Загорчинов, ДП, 441.
2. Остар. и диал. Както трябва; добре. Кой-то са разболи, добро да са пази. Хр. Павлович, А, 83. //В доста висока степен; много. Пак иде у шумака, па доде, па го погледа [вълка]; — он се смръзнал добро! СбНУ XII, 433.
3. Остар. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. и със следв. изр. със съюз да. Добре (в 7 знач.). Преди да разгледаме земята като наше жилище, добро е да знаем какво място й са пада в пространството на небето.
С. Бобчев, ПОС (превод), 8. Не е добро чло-век да ся къпе кога е уморен от умствена или от телесна работа. НКАФ (превод), 104. Ще го съветвам [момчето] още да си учи уроците, защото не е добро умът да остане без знание. ИЗ 1882, 76. Добро би било да не плащаме на работниците. Л. Ка-равелов, Съч. VII, 11.
4. Като частица. Остар. Добре (в 12 знач.). Всеки стиска меч в десницата си, .. Време е, поведи ни! Да ви поведа, добро. Ст. Загорчинов, ДП, 326. Добро, пущайте ги [жените], нека пишат, се е по-харно да пишат, нежели да пеят и да одумват. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 87.
ДОБРО. Остар. Книж. Название на буквата „Д“ в старобългарските азбуки.
ДОБРО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, положителен, хубав, напр.: доброкачествен, добронамерен и др.
2. Приятен, хубав, напр.: доброзвучен, добролик, добромиризливидр.
3. Добър, мил, благ, благоприятен, напр.: добровестен, добродушен, добро-нравен, доброобразен, добропоже-лание, доброречив, добросърдечен, добросъседски и др.
4. Добро (в 1, 2, 3, 4 знач.), напр.: добро-желател, добролюбив, добротворец, доброчинец и др.
5. Добре (в 1, 2, 3 знач.), напр.: добропи-сец, доброразсъдливидр.
ДОРОВЕСТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който носи добра, блага вест. Добровестително писмо. Н. Геров, РБЯI, 303.
ДОРОВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който върши, прави нещо по собствена воля, по свое желание. Сега водеше сметките на текезесето и работеше като доброволен библиотекар в читалището. Ем. Манов, ДСР, 301. —Аз съм доброволен сътрудник на КАТ и обичам да давам дежурства пред Народната опера. Р. Белчев и др., КБС, 53. Дълги години директорът на музея .. и неговите сътрудници обхождат селата.. , изнасят сказки за историята на селищата, създават си връзки, намират доброволни сътрудници. НК, 1958, бр. 9, 3. Доброволен помощник. Доброволен пленник.
2. Който се извършва, който се осъществява без принуда, по волята и желанието на вършителя. Противоп. принудителен, задължителен. Младежки бригади строяха с доброволен труд пътища през проходите
