ДОБРИЧАНИН, мн. добричани, м. Лице, което е родено или живее в Добрич, град в Североизточна България.
ДОБРИЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Добрич.
ДОБРЙЧВАМ, -аш, несв.\ добрйча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Добръсвам. добричвам се, добрйча се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРЙЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от добричвам и от добричвам се; добръсване.
ДОБРИЧЙНА м. и ж. Диал. Добрица. Окрим беше такава добричина, че да види някого зле, тутакси му помага. Ст. Младенов, БТР I, 546.
ДОБРЙЧКАТА нареч. Диал. С добрина, с добро; добричко, добринко, добринич-ко, добренце.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРИЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Добрич и до добричанин.
ДОБРИЧКО нареч. Диал. Умал. от добре; добриничко, добренце, добричката, добринко.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, в обръщение за м. р. ед. ч. добрйчки, прил. Умал. галъов. от добър. — Много пъти съм казвала, че кръстницата е много добричка. Надарил я господ с добро сърце .. Ето на, без да продумам ни думица, тя ме заведе оттатък и ми подари тия дрешки и обуща. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 34. Дайте ми чорапи, / дайте ми обуща! / Колко е добричка/мама, че ме пуща! Д. Габе, Сб. X, 71. Ох, миличък .. добрички мой, прости ми, / но вярвай ми, не можех инак, деде, / нали ти сам разбираш? ..А? .. Нали? Сл. Красински, БН, 86.
ДОБРО, мн. няма, ср. 1. Обикн. членувано. Всичко, което е хубаво, положително, ценно в нравствено отношение; нещо, което е хубаво, полезно, благоприятно за човека. Противоп. зло, лошо. [Индже] никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не. И. Йовков, СЛ, 126. Пречи им завистта, .. , пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душата им бакалница и търгува с доброто и злото. Елин Пелин, Съч. III, 39. Ти помниш ли как в нас полека-лека / изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто / и в човека. Н. Вапцаров, Йзбр. ст, 1946, 32. От природата човекът не получава никакво понятие за доброто и за злото. Знан., 1975, III. Ако не видиш злото, не познаваш доброто. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 18. Всяко зло за добро. Погов. Много добро не е на добро. Погов.
2. Добро качество, добра страна на някого или на нещо. Противоп. зло, лошо. Приказлив бил, че ако това му е най-голямото добро, де може да се мери с един циганин. М. Яворски, ХСП, 101. Някога не щях златото, / мразех му доброто, / сега гледам намразило / пък мене златото. Хр. Белчев, Избр. съч., 52. Гората има и това добро, че привлича по-често дъждовете. Т. Икономов, ЧПГ, 37.
3. Нещо, което е извършено от някого в полза на другите; добрина, добро дело. Противоп. зло, злина, лошо. — Чичо, сполай ти за доброто, що ми направи. Прибра ме, гледа ме цяла зима, туй аз няма да го забравя. Й. Йовков, СЛ, 182. — Ех, да си тоя, бае Георги, да ми помогнеш... Няма да ти забравя доброто. Елин Пелин, Съч. III, 130. Аз съм проклет от съдбата да нося беди на ония, които ми правят добро. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 47. Аз исках добро да направя, а то какво излезе... Зло свърших и на себе си, и на добрия човек. К. Ламбрев, СП, 18. Направи добро, па го хвърли в морето. Послов.
4. Действия, постъпки на добър човек, добро отношение към някого; добрина. Противоп. зло, лошо. — Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, Хаджи. И с добро, и с дърво. П. Тодоров, Събр. пр II, 339. Видиш ли, че с кротост и с добро може да се направи много повече, отколкото с гняв? Христом., ВВ I, 60. Стотелов долови настроението на хората. Те не го криеха. Какво да им говори тогава? От добро очевидно те не разбират. Д. Добревски, БКН, 118. С добро зимаш и хапката на челяка от устата. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 137. // Добри думи или добри мисли. Противоп. лошо. Няма човек, който ги познава да не ги хвали и благославя, и всякой говори за тях само добро. Т. Влайков, ПСп, 28-30, 521. Отваряй си устата сал за добро. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 17. За умрелите или добро, или нищо. Погов.
5. Добра участ, добър, щастлив живот, без неприятности и затруднения; благополучие, щастие, добруване. Противоп. зло. Батак, историческо място си ти! ..Ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ.
3. Стоянов, ЗБВ III, 308. Откъсвах от залъка си за доброто на децата си, да ги възпитам, да ги изуча. Елин Пелин, Съч. IV,
148. Дядо Либен през своя живот е видял и голямо щастие и голямо нещастие, и зло и добро. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Трепери за мене, а ме пусна още на шестнайсет години чак в Русия. Да се уча. Ех, казваше тя, .. , щом е за твое добро, върви, дъще. Д. Талев, ПК, 193. — От зло е побягнала мойта дъщеря — добро дано намери. П. Тодоров, Събр. пр П, 434.
6. Диал. Материални блага; имот, имущество. Горският звяр можеше една овца да открадне, а ония, облечените в ризници зверо-
