рината си завладява сърцата. Ив. Вазов, Съч. XX, 9. Всички си спомнуват за невястата, за нейната веселост и добрина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 309. На кучето злината, на пиперя лютината, на човека добрината струват пари. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 287. // Проява на добро отношение към някого. Този път.. Ружа не го запита, нито му загатна. И той сърдечно й благодари за добрината, която прояви към него, грешния ерген. К. Калчев, СГ, 39. Моля Ви да приемете и сега моето уверение в признателността ми, в безконечната ми благодарност за добрината Ви към мене, когато бях у вас радушно приеман гост. Ив. Вазов, ПЕМ, 28.
2. Нещо, което е извършено, направено в полза на другите; добро дело, добро. Про-тивоп. злина, зло. Сираче остана без майка, .. Харизвам го. Няма ли някоя бездетна, да стори добрина да го прибере? Елин Пелин, Съч. II, 168. Всеки прави добрини. Че по-лесно е добрини да правиш, отколкото да бъдеш добър. Н. Райнов, БЛ, 157. Отдавна исках да ви срещна и да ви благодаря за добрината, която навремето ми направихте. Г. Караславов, Избр. съч. П, 171. —Добрини ли правиш, ще те почитат, злини ли правиш, ще те корят. Г. Марковски, СК, 93. Нйврага му добрините, кога не са живей от злините му. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 280.
3. Остар. Добра страна, полезно, ценно качество на нещо или някого. Противоп. недостатък, слабост. Употреблението на това последното [химическо мастило] имаше тая добрина, че колкото и да са взираше човек, не можеше да познае писаното с просто око. 3. Стоянов, ЗБВ I, 130. Досегашните партии .. имат своите заслуги към страната .. ; те имат своите добрини, но имат и своите слабости. Т. Влайков, Съч. Ш, 69. — Е, стига си ми казвал добрините [на момата], рече той, покажи ми сега и ло-шевата страна, зере сърце ми като на конец виси. Ил. Блъсков, ПБ II, 39. Добрината на тоя плат е дето трае. Н. Геров, РБЯ I, 302.
4. Само мн. Остар. Нещо, което е добро, полезно за хората; добро, благо. Когато са сбереше с хора, слушаш го да приказва се за добрини, за училища, за черкви, за сиромаси. Ил. Блъсков, ПБ II, 94. Йосиф посели баща си и братята си на най-доброто място в Египет и ги снабди изобилно със ся-какви добрини. Н. Михайловски, ССИ (превод), 35. Българийо драга, мила, / земля пълна с добрини, /.. моят поклон приеми! Ив. Вазов, Съч. I, 28. Всички (две) добрини на едно място не се събират. Послов.
5. Обикн. мн. Рядко. Щастливо, приятно преживяване, случка, събитие; добро. Противоп. зло, злина, злочестина. Такава си беше кака Дина. Сичко що й доде — и добро, и лошо — тя го приема като дар от Бога.
А дядо господ й пращаше, .., и злочестини
— за изпитание, .. , ала пращаше й и добрини. Т. Влайков, Съч. II, 254-255. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора. И. Йовков, Ж, 1945, 18.
◇ Имай (имайте) добрината; имам (имах, ще имам) добрината. Със следв. подч. изр. със съюз да. Израз за учтива молба или за означаване, че някой проявява любезност, отзивчивост с извършването на нещо. Моля имайте добрината да чуете песента, с която нашият незаменим Манаки — .. — тая вечер ще ни ощастливи! Ст. Дичев, ЗС I, 295. Когато г. Манчев изслуша психологическите мотиви, .. , той ги намери уважителни и има добрината да се съгласи с мене. Ив. Вазов, Съч. XVI, 83. От добрина нагарча <даже>. 1. Неодобр. Прекалено добър. Има хора на тесто подобни: /.. / Би могло спокойно да се каже, / че от добрина нагарчат даже. Хр. Радевски, Избр. пр II, 150. 2. Ирон. Не особено добър, привидно добър.
ДОБРИНИЧКО нареч. Диал. Умал. от добринко; добричко, добренце, добричката.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРИНКА ж. Умал. от добрина. Добрините и злочестините се редуваха. И след сяка злочестина, дядо господ се ще й прати .. и някоя добринка, та да й позарадва сърцето. Т. Влайков, Съч. II, 255. Пусто да му остане имането, кога хляб не дава,.., сиромасите с дрипите яде, никаква добринка не направя. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 490.
ДОБРИНКА1 мн. няма, ж. Диал. Звездата Зорница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДОБРЙНКА2 ж. Диал. Зълва.
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДОБРИНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал. галъов. от добър; добричък. — Двес-те и двайсет хитрини зная. А ти, Ежко, знаеш ли някоя? — Зная само тринки, но добринки. Ран Босилек, Р, 170. — Каним те на вечеринка. / Тръгвай! Много е добринка! А. Босев, ДО, 142. Много ни е добринко девойчето.
ДОБРИНКО. Диал. Нареч. от добринки; добричко, добриничко, добричката, добренце.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДОБРИЦА м. и ж. Диал. Много добър, добродушен човек, обикн. жена; добричина. Дядо Мирчо поглеждаше страхливо към Димка и думаше на две-три жени: — Богин-ка не е крива. Тя е човек от оня свят; доб-рица, добрица та й чудото няма: залъка от устата й ще вземеш. Ил. Волен, ДД, 40.
ДОБРЙЧА. Вж. добричвам.
