ида да си прибера багажа. Кр. Велков, СБ, 143. — На ти тая свиня, дай ми кравата! Добре, съгласен съм. Ран Босилек, ВП, 111. Големанов.. Иди се облечи и върви у Ангелови, .. Чакай ме там. Големанов а. Добре. Ст. Л. Костов, Г, 34. // Обикн. в съчет. с частицата де. За израз на съгласие, потвърждение с отсянка на недоволство, раздразнение, досада. — Така ли? Добре —рече Еньо обидено. — Като е така, върви си. Елин Пелин, Съч. III, 104. — Ти ми кажи мене ще дойдеш ли?и — Не щеш, а, тъй ли, не щеш. Добре. Й. Йовков, ЖС, 88. — Днес трябва непременно да приготвим всичко за утрешната екскурзия. — Добре де, разбрах! • В съчет. със съюз ама. Млад е Герчо, жени му се, па седи и мисли, какво да прави. Коя он да избере? Поискал би Ганка Гръ-горчина.. Добре, ама баща й такива зетьове като Герчо не иска и да види. Елин Пелин, Съч. V, 95. На много места по пътя срещал преспи като купа сено, но ги прегазвал и все бързал да стигне селото. Добре, ама на един завой на пътя, пак в някаква туфа, чул вълчи вой. Й. Радичков, В, 195.
О Добре дошъл и (простонар.) добре до-шел. Поздрав при посрещане на гост.
— Преди минутка ми обадиха, че ще дойдете! — каза той, като се ръкуваше. — Е добре дошли! П. Вежинов, НС, 27. Нешколо-ван женски глас поздрави пътниците, добре дошли на борда на самолета с командир Тодоров. М. Иванов, КБВ, 3-4. — Аз му протягам ръка за „добре дошел“, а той се пази! Здравей де! Добре дошел! П. Проданов, С, 112. Добре дошъл съм. 1. Някъде, при някого. Приятен, желан гост съм някъде, при някого. Загорски го изпрати до вхо-дната врата и като се ръкуваше, забеляза учтиво: — Вие сте винаги добре дошъл в моя дом. В. Геновска, СГ, 282. 2. За някого, за нещо. Обикн. в 3 л. Който е много навременен, изгоден, полезен за някого или за нещо и се приема с готовност. Отпреде му пооредя, жълтите чалми се поотдалечиха. И това бе добре дошло за Момчила: да си отдъхне за миг и да разгледа бойното поле. Ст. Загорчинов, ДП, 485. За нея [чорбаджийската партия] тя [статията на Икономов] всъщност е добре дошла, за да се справи със своите противници. Т. Жечев, БВ, 382. Добре заварил. Разг.; Добре намерил. Диал. Отговор на поздрава „добре дошъл“. О, дядо Станчо, добре дошел! .. Добре заварил, Николчо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 11. Петко —Добре дошли. Добри Терзият
— Добре намерил, чорбаджи Петко. П. Тодоров, Събр. пр П, 421. Добре, зле; зле, добре. Разг. Как да е; криво-ляво. Добре, зле — тая зима мина, ама да видим другата как ще изкараме. Добре съм. Разг. 1. С някого. Намирам се в добри отношения, разбирам се (с някого). Като имах пред вид жестоките гонения, които бях си навлякъл поради явната ми враждебност спрямо Неофита и
Костакя, аз бях предпазлив в Ловеч и явно гледах да бъда добре с Мелетия. П. Р. Славейков, БП I, XXIV. Да, зле сме с горите и с водата! — въздъхна бай Нончо. Кайряков рязко се извърна. — Ас хората добре ли сме? А. Гуляшки, СВ, 296. 2. С нещо. Не изпитвам затруднения по отношение на нещо, мога да се справя с нещо или имам нещо колкото ми трябва, колкото ми е необходимо. — „Но как да започна? — питаше се той. .. Аис произношението не съм добре.“ Н. Антонов, В ОМ, 45. Хлябът беше черен, безвкусен, а и не достигаше. Брашното поскъпна, а нямаше откъде и да се купи. И с мазнините не бяха добре. Г. Карасла-вов, Избр. съч. V, 175. Дойде ми (ще ми дойде) добре; идва ми добре. Разг. Казва се за нещо приятно, което съм получил точно в подходящ момент, което ми е доставило (ще ми достави) голямо удоволствие, което е задоволило (ще задоволи) някаква моя потребност. Намирам / намеря за добре. Смятам за правилно, решавам. Нека си помисли. Той е разумен. И каквото намери за добре, това да направи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 232. Философиите на дяда не ми се харесаха и аз намерих за по-добре да изляза на улицата и да намеря приятелите си. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 100. Отивам (вървя) <на> добре. Разг. За болен човек или животно — поправям се, оздравявам. След седмица-две, настанени в една болница, ротният отиваше на добре. Й. Йовков, Разк. Ш, 28. Старата не отиваше на добре. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Й. Йовков, ВАХ, 184. — Вървиш добре! — каза той. —Даже много добре! .. — Скоро ще бъдеш на крака... — Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. П. Вежинов, НС, 85. Постилам си / постеля си добре обикн. пред някого. Разг. 1. С поведението си съм си спечелил доверие, авторитет. Дълбоко и искрено ти се покланят! — забеляза Бори. — Изглежда добре си постилаш! Й. Вълчев, СКН, 72. 2. Ирон. Излагам се с постъпките си или създавам лошо отношение, настроение към себе си. — Както аз на теб не ти се бъркам в работата, така и ти не можеш да заповядваш в моята канцелария! Напусни ми канцеларията. — Много добре си постилаш! — извика Петко и изскочи, целият разтреперан. Ст. Даскалов, СЛ, 256.
ДОБРЕНЦЕ нареч. Остар. и диал. Умал. от добре; добричката, добричко, доб-ринко, добриничко. — Посред пладне, .., искаше да мя обере добренце, пред очите на света. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 148. И наистина, .. , Мустафа — пашовият син се беше май добренце залибил с хубавата Миралаева дъщеря. Св. Миларов, СЦТ, 86.
ДОБРИНА ж. 1. Само ед. Качество на добър човек; доброта. Противоп. злина. Се тъй си добър към мене, Иванко, и няма край на твоята добрина. В. Друмев, И, 19. С меча си Асен завладява царствата, с доб
