че не постъпихте добре, когато наказахте този човек, той е невинен. А Не правиш добре, като биеш детето за щяло и не щяло. II Разг. При гл. казвам, река, викам и под. Уместно, правилно, разумно. — Как защо? Глух ли беше? Аз добре рекох да се каже слово за пост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 46. Той добре ми викаше да не се меся, но аз не го послушах и сега ще патя.
7. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. и обикн. следв. изр. със съюз да или че или при пов. накл. За израз на одобрение или за означаване, че нещо е за предпочитане, че е желателно да стане, да се извърши. — Невесто, добре е Елка да остане в къщи — обърна се старецът към Божаница. Елин Пелин, Съч. III, 35. Не е добре да страдат няколко души за едного. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 63. Не беше ли по-добре войниците да напуснат селото и вън, в полето, стегнати и готови, .., да чакат? И. Йовков, Разк. II, 129. И понякога си мисля: дали не стана по-добре, че ме арестуваха, та се освободих от Виолета. К. Калчев, ДНГ, 29.
— По-добре кажи кога ще дойде хлябът — мърмори той. Л. Стоянов, X, 14. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124. Добре ще е, ако заминем веднага. А Я по-добре да излезем малко навън. А Намирам за най-добре да ви напусна.
8. Разг. В съчет. добречеи следв. глагол. За изразяване на задоволство, удовлетворение от извършването на действието, означено с глагола. Влезе чичото и погледна през прозореца: валеше едър, пухкав сняг .. Ама че зима, жено, а! Добре че докарахме въглищата! М. Грубешлиева, ПИУ, 27. Добре че ми се обади. Инак нямаше и да те позная. Елин Пелин, Съч. II, 163. Добре че дойдохте, толкова ми беше домъчняло за вас.
9. При гл. съм, чувствам се, изглеждам и др. В добро състояние (физическо, душевно, материално). Противоп. зле. — О-о! добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? Ал. Константинов, БГ, 40. Бай Димо
— тъй си каза името — се фалеше, че са добре, поминъкът им не е лош. Ив. Вазов, Съч. XII, 121. — Ти не изглеждаш добре. Болен ли си? Елин Пелин, Съч. II, 51. Тук, при рояла, дето рядко влиза човек, те [младите хора] се чувствуват най-добре. Св. Минков, ДА, 37. Ако някак разбере, / ако някак той усети, / ти кажи, че сме добре/и очакваме детето. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126. • В съчет. с настроен, разположен. В добро, приятно разположение, настроение. Както е добре разположен и не му се спи, най-добре ще бъде да запише нещо в дневника си. Й.Иовков, ЧКГ, 246. Наведе глава над писмата и с писалка в ръка подкани: — Говорете, Вилем. Обръщението с малкото му име подсказваше на
Мандер, че шефът е добре разположен. П. Спасов, ХлХ, 10.
10. При гл. съм, ставам в 3 л. ед. и с лич. местоим. в дат. Означава, че някой се чувства или започва да се чувства добре. Противоп. зле. — Прощавайте, но не ми е добре! Много ме боли главата! О. Василев, Л, 28. Тази сутрин още щом стана, усети, че не й е добре. В. Пламенов, ПА, 40.
11. Достатъчно по количество или качество; хубаво. Противоп. зле, лошо. От сега нататък надеждите на Петра бяха само на Анадолеца. Той го хранеше добреи с просена каша, хвърляше му хапки хляб. Й. Йовков, АМГ, 28. Криста изобщо не го [бебето] усещаше, само дето бе прибавила и неговия глад към своя, тъй добре си похапваше. П. Вежинов, НБК, 354-355. Службата му бе добре платена и той неволно потръпваше от мисълта, че би могъл да бъде един от многото безработни младежи с образование, които скитаха от кантора на кантора да търсят работа. П. Спасов, ХлХ, 11-
12. // В достатъчно висока степен; хубаво. Противоп. зле. Нещо особено забелязвам в тукашните места: след като заседне слънцето и се мръкне добре, в продължение на един час става много тъмно. Й. Йовков, ЧКГ, 248. — Що велиш, Нийо, щерко? — чу се .. гласът й откъм другия край на стаята. — Това ли да ни свети? Добре ни светят нам светилниците. Д. Талев, ПК, 17. След малко гостът и Матей Преображен-ски влязоха в добре затоплена стая, постлана с черга. Д. Марчевски, ДВ, 42. Лисицата, кога видяла, че е замръзнала добре опашката на вълка, рекла: а сега, кумче, тегли! Христом. ВВ I, 29. Четири очи от две по-добре виждат. Погов. А Причините за катастрофата са добре известни на всички. А Говоря сравнително добре няколко езика. А Без очилата не виждам достатъчно добре. А Познавам този град много добре. II Диал. В много висока степен; твърде много. Михко, ако не е слязъл надолу към турските тютюнища по кражба, ще лежи на добре дебела и студена сянка. Ил. Волен, МДС, 212.
12. Остар. В сравн. степен, като вмет. израз, обикн. със съюз или. При уточняване на предходно твърдение; по-право, по-точ-но. Залата, или по-добре, широкият пруст, .. , беше вече осветен. Ив. Вазов, Съч. VI,
24. Ала в тоя случай той се подчини на волята на баба си и реши се да направи това, което тя го съветваше, или по-добре, което му заповядваше. Т. Влайков, Съч. II, 99. И Искърът, по-добре — шумът му, е друг сега. Ив. Вазов, Съч. XVII, 43.
13. Като частица. Разг. За изразяване на съгласие, одобрение, разбиране. — Много настоява да види... — Добре, нека дойде, — рече докторът незаинтересовано. Елин Пелин, Съч. П, 174. — Веднага да се махаш! .. — Добре — каза глухо адвокатът, — ще
