ДОБОЯДЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добоядисвам и от добоядисвам се. От едната стена е останало малко за до-боядисване.
ДОБОЯДЙША. Вж. добоядисвам.
ДОБРА, обикн. членувано добрата, мн. няма, ж. Диал. Болест антракс, синя пъпка. Добрата да му стане на гърлото! Клетва. Да го хване добрата! Клетва, Н. Геров, РБЯI, 302.
ДОБРАТА нареч. В съчет. С добрата.
Диал. С добро, доброволно. — Ще си признаеш ли , или отново ще те свалим на земята? Казвай! Тази нощ оттук жив няма да излезеш, докато не си признаеш. Казвай! Да се разберем с добрата... К. Калчев, ЖП, 202. Те [турците] ми рекоха, Йордано, / порасте ли ти момата / ще ли ми я дадеш с добрата, / ако не ми я дадеш с добрата / ний ще я вземем със злата. СбВСт, 396.
ДОБРЕ нареч. 1. По начин, който съответства на определени норми, изисквания, правила; както трябва, хубаво. Противоп. зле, лошо. Ти ме знаеш, че аз си походвам, ама си имам малко земица и момчетата ми добре си гледат работата. И. Йовков, В АХ, 104. — Павле, ти тая работа обмислил ли си добре? Елин Пелин, Съч. III, 56. На две места от върха едно издадено камъче позволява да се стъпи добре с единия само крак. Ал. Константинов, Съч. I, 103. Като знае кое за какво е потребно, тя всичко ще навреме да отдели и скъта, всичко ще добре да зачува. Т. Влайков, Съч. I, 165-166. Той умее да се държи добре в обществото. А За екскурзия в планината човек трябва да бъде екипиран много добре. А Добитъкът трябва да се пази добре. А Добре възпитан човек. А Добре гледано дете.
2. По начин, който съответства, отговаря на определени изисквания за красота; хубаво, с вкус. Противоп. лошо, зле. Повечето богомолци бяха добре облечени хора, но наред с тях се виждаха и окъсани и болнави селяни. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Ателието беше голямо и добре обзаведено. Г. Белев, КВА,
290. Добре подреден апартамент. Добре нарисувана картина.
3. При глаголи, означаващи разбиране, тълкуване, осведомяване, възприемане и под.
— по начин, който отговаря на истината; правилно, точно, вярно. Противоп. зле. Аз съм бил тогава още доста малък, в първия клас, за да разбера добре тия работи, и ги разказвам, .. , според както по-после ги бях научил. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса. Елин Пелин, Съч. III, 84. Той имаше такъв вид, като че трябваше само да погледне и да доде след туй да каже, че Глуханека не е видял и не е разбрал добре какво има. Й. Йовков, ЧКГ, 280.
— Да си поговорим, колега Милев, но за какво точно? Аз, право да си кажа, не мога да схвана добре... Д. Ангелов, ЖС, 198. Ирина не разбра нищо от речта на Херакли. Бимби долови само отделни думи от нея, а Костов я схвана много добре. Д. Димов, Т, 507. Гошо стана неспокоен, .. Поиска разрешение да възлезе на билото, за да се ориентира по-добре, и когато се качи, увери се, че стрелбата иде откъм лагера. X. Русев, ПЗ, 289. Думите му очевидно не бяха изтълкувани съвсем добре.
4. При глаголи като вървя, отивам, потръгвам, свършвам, понякога (разг.) в съчет. с предл. на. По благоприятен начин, с добри последици, резултати. Противоп. зле, лошо. Той се опита да продължи търговията заедно със синовете си, но не тръгна добре. Елин Пелин, Съч. III, 16. Нали най-напред така добре тръгна животът им, щото всички хора им завиждаха? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 311. — Понеже виждам — каза той тихо и някак си състрадателно, — че нещата не вървят на добре, след като отхвърлихте толкова достойни наши колеги, аз се осмелявам да предложа себе си за капитан. Е. Кузманов, ЧДБ, 6. Работите на по-малкия от сене-бирските братя, на Павли, тръгнаха още по-добре. Й. Йовков, В АХ, 141. Ако така я караш и занапред, няма да свършиш добре. А Работата по темата вървеше много добре. • От добре <към> по-добре. За усилване. Вие видяхте началото на мача, .., как хубаво се боксираха. Всичко вървеше от добре към по-добре. Й. Попов, СЛ, 100. // Благоприятно, благотворно. Тая градина, .. насадена с хубави овошки и цветя, .. , по-действува добре на болния старец. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 16. Това чудно лекарство ми подейства изключително добре. А Уверен съм, че почивката ще ти се отрази добре.
5. В разбирателство, задружно, сговорно. Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си.. — Аз знам, че те не живееха добре с мъжа си, — прибави той. Ив. Вазов, Съч. X, 84. Тя дружи и живува добре с всички моми от махалата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 9. // С доброта, с добри чувства, по добър начин. Тъй като войниците се отнасяха добре с него, той се привърза към тях. Й. Йовков, Разк. III, 21. Градът посрещна добре новия си гостенин — с топлия си сомун, със слънчевото си утро, посрещна го и го привърза към себе си завинаги. Д. Талев, ЖС, 21. Тук всички се държат добре с мене.
6. При гл. правя, постъпвам и под. По подходящ, уместен, справедлив начин. Противоп. зле, лошо. Баща ти направи добре, че навреме скъса с тия хора. Г. Стаматов, Разк. I, 78. Когато Петър се напиеше, той говореше в кръчмата пред всички: —Добре прави старецът! — нека ги крие тия пущини. Елин Пелин, Съч. III, 28. Струва ми се,
