зи на турските джамии. Г. Белев, КВА, 306. Когато се налага изкуствено осветление, то трябва да се доближава до дневната светлина. М. Гаврилова и др., ТПХ I и
H, 9. С всяко ново написване подписът върху листа се доближаваше до истинския. Ст. Марков, ДБ, 44.
ДОБЛИЖАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доближавам и от доближавам се. Тъй пътешествието престава да бъде онова вечно движение, онова непрестанно доближаване до възвишеното и прекрасното. С. Север-няк, ИРЕ, 393.
ДОБЛЙЗВАМ, -аш, несв.; доближа, -еш, мин. св. доблйзах, св., прех. Ближа и това, което е останало за близане, изблизвам всичко докрай. Котката доблиза млякото. доблизвам се, доближа се страд.
ДОБЛЙЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доблизвам и от доблизвам се.
ДОБЛЪСКАМ. Вж. доблъсквам.
ДОБЛЪСКВАМ, -аш, несв.; доблъскам, -аш, св., прех. С блъскане докарвам нещо до някъде; дотласквам, дотиквам. Гардеробът беше много тежък, но криво-ляво го до-блъскахме до края на коридора, доблъсквам се, доблъскам се страд.
ДОБЛЪСКВАНЕ ср. Отгл. същ. от доблъсквам и от доблъсквам се.
ДОБЛЯГАМ, -аш, несв.; доблегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доблегнат, св., прех. Диал. Облягам, допирам едно нещо до друго. Че как ще пуснеш жена си да седне до чужд мъж. Ами нали можат да си доблегнат колената? Ив. Хаджийски, БДНН II, 126. доблягам се, доблегна се страд.
ДОБЛЯГАМ СЕ несв.; доблегна се св., неп-рех. Диал. Облягам се, допирам се до нещо.
ДОБЛЯГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от доблягам и от доблягам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБОЗАВАМ, -аш, несв.; добозая, -аеш, мин. св. добозах, св., прех. Бозая, избо-завам и това, което е останало да се бозае, избозавам всичко докрай; доизбозавам. Телето е добозало каквото беше останало. добозавам се, добозая се страд. ДОБОЗАВАМ СИ несв.; добозая си св., не-прех. Бозая още колкото ми е необходимо, бозая до насита; набозавам се. Тя беше свършила доенето и, като изсипа млекото от гърнето в черното менче, отвърза телето да си добозае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 214. Майката е болнава и слаба, та детето не си добозава. Ст. Младенов, БТР
I, 545.
ДОБОЗАВАНЕ ср. Отгл. същ. от добозавам и от добозавам се; доизбозаване.
ДОБОЗАЯ. Вж. добозавам.
ДОБОЛЕЕ МИ. Вж. доболявами.
ДОБОЛЙ МЕ. Вж. доболяваме.
ДОБОЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. В съчет.: Доболнична помощ. Мед. Медицински услуги, свързани с лечение на заболявания, които не изискват болнично лечение и се извършват от личните лекари и специалисти в диагностично-консултативните центрове. Дигнастично-консултатив-ният център „Д-р И. С. Грийнберг“ е., ли-цензиран да извършва специализирана доболнична помощ. НТ, 2000, бр. 150, 9. Спешната медицина ще поеме ролята на буфер между обществото и реформиращата се доболнична помощ. Мон., 2000, бр. 447, 16. Здравното министерство повече няма да финансира доболничната помощ. Еп, 2000, бр. 22, 5. Определени са и примерните параметри, които ще осигурят нормален доход на един лекар.. Засега става дума за доболничната помощ. БА, 1999, бр. 14708, 2.
ДОБОЛЯВА МЕ несв.; доболй ме, мин. св. доболя ме, прич. мин. св. деят. доболял ме, -ла ме, -ло ме, мн. доболели ме, св., непрех. 1. Започвам да изпитвам физическа болка; започва да ме боли, заболява ме. • Със същ. Започвам да изпитвам физическа болка в някой орган или част от тялото си (означени със съществителното); започва да ме боли, заболява ме. Постоя юнак, послуша, три дни си стоя и си слуша, / коня нодзе доболяха, / на юнак на калпак му слана нападнало. СбНУ XLIII, 22.
2. Започвам да изпитвам душевна болка; примъчнява ми, става ми мъчно. Слави настръхна, па го доболя и едва чуто додума: — От нея, бате... А. Страшимиров, Съч. I, 208. Тези аяни и деребеи действително били заинтересовани в края на феодалната анархия. Но съвсем не затуй, че ги доболя-ло за неизчислимите страдания на румелийското мир но население. В. Мутафчиева, КВ, 324. Гледам сираците как са безпомощни, па ме доболява. Ст. Младенов, БТР I, 545.
3. Диал. Престава да ме боли (Ст. Младенов, БТР).
ДОБОЛЯВА МИ несв.; доболее ми,
мин. св. доболя ми, св., непрех. Диал. Става ми болно, мъчно; домъчнява ми, дожалява ми. Нещо стана в мен — може би, не е пречупване; душата не съм си окалил. Ти ще ме разбереш, Димке. Доболяло ми е нещо. А. Страшимиров, К, 41.
ДОБОЯДЙСАМ. Вж. добоядисвам.
ДОБОЯДЙСВАМ, -аш, несв.; добоядй-сам, -аш и (диал.) добоядйша, -еш, мин. св. добоядйсах, св., прех. 1. Боядисвам и това, което е останало да се боядисва, боядисвам нещо докрай. Добоядисай прозореца и си свободен!
2. Боядисвам още, допълнително, добоядисвам се, добоядисам се и добоядйша се
страд. и възвр.
