2. Остар. Положително качество, достойнство. Доблестите на римляните възбуждали неволно удивление между гърците, на които нравите в туй време се отличавали вече по своята развала. Н. Михайловски, РВИ (превод), 219-220. Като се утвърдиха в Европа, турците не можаха да спазят вече прежните си благородни юнашки доблести. Т. Шишков, ИБН, 300. И самите осъдени ще да са намерят в голямо учудване като гледат себе си осъдени за вина, която вчера почитаха у тях за доблест, достойна за награждение. НБ, 1876, бр. 43, 167.
ДОБЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който има, който проявява доблест. Подозирайки, че той насърчава народа да си държи бащината вяра, турците го осъдиха на смърт като бунтовник .. Доб-лестният българин от това не се стресна, нито пък почувствува най-малка жалост за живота си. Д. Линков, ЗБ, 63. Стамбо-ловският режим, в борба с който най-съ-вестните и доблестни българи не пожалиха сили и живот, не бе нищо друго освен мъртвило. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 352-353. На секи две минути песента ни се прекъсваше, за да викаме .. в един глас: "Бунт! Бунт! на оръжие сички!... Първото лице, което се осмели да излезе насреща ни, за да ни поздрави и да пожелае добър успех на святото дело, бе съпругата на Ф. Щър-банов. Тая доблестна жена беше сварила да откъсне и няколко стръка здравчец, от който подаде на секиго от нас по един.
3. Стоянов, ЗБВ II, 19.
2. Който е проява на доблест, който е изпълнен с доблест. Бойните припаси .. бяха вече на привършване. И на последния войник стана ясно, че трябва да избира или позорна капитулация, или доблестна смърт. В. Нешков, Н, 192. Той се престраши и направи едно доблестно и последно усилие. Ив. Вазов, Съч. VIII, 23. Директорът беше потресен. Просълзен, пред цялата гимназия похвали доблестната ми постъпка. Ив. Остриков, СБ, 59. Ето едно доблестно дело [спасяването на давещ се човек], което прави чест на един от нашите съотечественици. ЦВ, 1855, бр. 256, 9.
ДОБЛЕСТНО. Книж. Нареч. от доб-лестен. След три дни стана първата експлозия. За щастие без жертви. Доблестно си признах, че вината е само моя. Ив. Остриков, СБ, 61. Доблестно се сражавали неприятелите с копия, саби и стрели, и вълните на Струма .. се обагрили с кръв. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 79.
ДОБЛЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от доблестен; доблест.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ДОБЛИЖА. Вж. доближавам.
ДОБЛИЖА. Вж. доблизвам.
ДОБЛИЖАВАМ, -аш, несв.\ доближа, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Прех. и непрех. С предл. до. Доближавам се (в 1 знач.); приближавам, наближавам. Случваше се кон да се подхлъзне и да предизвика голяма бъркотия сред редиците, .., а когато доближаваха реката, на всички ставаше страшно: и на конете, и на хората. А. Гуляшки, ЗВ, 217. Отсреща се зададе кола, която щом ни доближи, спря. Л. Стоянов, X, 72. Всички се смутиха от тая постъпка на озверелия Кондо. Те се спуснаха към него, но никой не смееше да го доближи. Д. Немиров, Б, 142. Нещо се събори отвътре, после бързи стъпки доближиха вратата. М. Грубешли-ева, ПП, 78. Последните светлини мъждееха, .. , когато Македонски доближи до града. Ив. Вазов, Съч. IV, 68.
2. Прех. Движа, премествам нещо в посока към друго нещо, за да бъде то близо или в допир с него; приближавам, допирам. След дълги разпри пред стените на града кръстоносците се качили на корабите и плът-но ги доближили до градските стени. Й. Шопов и др., Ист. VI кл, 82. Милчевски взе да разказва още нещо, но колкото повече говореше, толкоз повече Нона доближаваше вестника до лицето си. Й. Йовков, ЧКГ, 167. Посегнах към чашката си и смутен я доближих до устата си. Л. Станев, ПХ, 134. Когато говореше, той по навик доближаваше ръката до ухото си. Д. Кисьов, щ, 326. Доближаваше лицетои си до тъмното стъкло и гледаше навън. Й. Йовков, Разк. II, 61. доближавам се, доближа се страд. Това нещо не бива да се доближава до открит огън.
ДОБЛИЖАВАМ СЕ несв.\ доближа се св., непрех. 1. С предл. до, към. Отивам или идвам близо до нещо; доближавам, приближавам, наближавам. Не оставаше никакво съмнение, че това са неприятелски войници, които, .., се опитваха, .., да се доближат до позицията. Й. Йовков, Разк. I, 192. И когато се доближаваше към кравата на Любенова, .. , той знаеше, че отива само по силата на дълга. Д. Немиров, Др, 58-59. Докато той [Грашев] воюваше на фронта, Ирина не бе стояла със скръстени ръце, тя бе успяла да се доближи още повече до жените. Д. Фучеджиев, Р, 231. // В мн. ч., за два или повече субекта — движим се едновременно един към друг и разстоянието помежду ни намалява; приближаваме се. Тя изписка и се вкопчи в раменете му. Лицата им се доближиха. Д. Добревски, БКН, 92. Двамата пред него си приказваха тихо и колкото приближаваха къщната врата, толкова главите им се доближаваха. К. Петканов, МЗК, 123.
2. Прен. Обикн. несв. С предл; до. Ставам или съм подобен на нещо; приличам, наподобявам, оприличавам се, уподобявам се. Външният изглед на Планетариума с грамадния му купол се много доближава до то
