ят живот какъвто бе, със синките му мъки.. и добронестия, та е само за приказ. Т. Влайков, Съч. II, 215. Литература и общественост служат на една върховна цел: постигане на свобода и доброчестие за народа. Ив. Богданов, СП, 126.
2. Рядко. Благочестие (в 1 знач.); благочес-тивост. Тартюф е съвършеният литературен образ на лицемера. Под маската на религиозно доброчестие и вяра в Бога той извършва най-срамните, най-подлите човешки деяния. Ст. Грудев, ББ, 93.
ДОБРОЧЕСТИНА ж. Остар. Книж. Доброчестие (в 1 знач.). Противоп. злочес-тина. — Народът е весел., дадохме му дълготраен мир, правда и доброчестина. Ив. Вазов, Съч. XX, 40. И ще настъпи, боже мой, напокон времето на тъй дълго леля-ната вяра — ще настъпи времето на тих и общ труд за всенародна доброчестина, за всенародно благоденствие! А. Страшими-ров, Съч. I, 252. Дето се прави добрина, — продължава той,.. — там всякога има ред и доброчестина... Там всякога има сговор и богатство... Д. Немиров, Б, 161. — И защо белки не бех заслужила за такава голяма доброчестина, затова сега дядо господ ми отряжда пък малко да потегла и да се помъча. Т. Влайков, Съч. П, 223.
ДОБРОЧЕСТЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Доброчест, доброчестен, доб-рочестив. Тези българи, като живееха вън от отечеството си, като гледаха на другите народи, които са наслаждаваха с доб-рочестит живот и своя народност, възроди са и у тях мисъл да възродят и те милия си, но потъпкан народ и бащинът си почти затъпкан язик. Р. Каролев, УБЧИ, 150-151.
ДОБРОЧЁСТНО. Остар. Книж. Нареч. от доброчестен. И дано [Бог] ти проводи., търпение, живот и здраве, да са видиш пак със стопанката си, с рожбицата си и да поживеете доброчестно до дълбока старост! Ил. Блъсков, ПБIII, 73.
ДОБРОЧЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Добротворен, доброде-ен. Знаеш, сестро, майка ми; знаеш колко е доброчинна; живее повече за другите, отколкото за себе си. Ч, 1871, бр. 20, 623.
ДОБРОЧКО нареч. Диал. Добричко.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБРОЧОВЁШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с доброта, човечност; човечен. Петко му примъкна стол до себе си на софрата, а Ваца му прибута голям комат топла пита и чинийка със сирене и печени чушки. И от това доброчовешко отношение той съвсем се засрами. Ст. Даскалов, СЛ, 271.
ДОБРОЯ. Вж. доброявамидоброй-вам.
ДОБРОЯВАМ, -аш, несв.\ доброя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Довършвам броенето на нещо, броя1 и това, което е останало да се брои. Заприбираха щайгите, доброяваха кой колко е предал, какво качество са били черешите. Кр. Григоров, ПЧ, 134. доброя-вам се, доброя се страд.
ДОБРОЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доброявам и от доброявам се.
ДОБРУВАМ, -аш, несв., непрех. Живея добре, охолно, без грижи и материални затруднения. — Дето и да идеш,.., да гледаш по-напред да се научиш на книга,..; помни ми думата, ако искаш за сетне да добру ваш и да ма поменуваш. Ил. Блъсков, ПБ II, 12. И сега нейната Тинка отива y mue харни люде, дето ще добрува и ще живее хубав живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198. Той с поганци яде, пие / и със тях братува, / всички теглим, нази мъчат —/той само добрува. Ив. Вазов, Съч. IV, 22. Доде един не тегли, други не добрува. Послов., П. Р. Славейков, БПI, 144.
ДОБРУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добрувам; благоденствие, благополучие. България възкръсна, защото имала верни синове да я обичат и да мислят за нейното добруване. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 253. Първото и главно нещо потребно за народа е здрава просвета и, просветен, сам ще си намери пътищата за добруване. Н. Поп-филипов, РЛ, 86. 'Божичко, дай на това чедо някой добър късмет, та и то да види рахат и добруване, и mue, дето ще го зе-мат, да знаят, че щат чедо да земат. " Т. Влайков, Съч. II, 13.
ДОБРУДЖАНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който е роден или живее в Добруджа (област в Североизточна България). Като се налудува, буйният северняк изведнъж утихва и се оттегля нейде зад Дунава,.. Тогава захваща нашата истинска зима с онова спокойно и прелестно еднообразие, на което ние, добруджанци, казваме „капан“. Ив. Петров, НЛ, 7. Баща им дойде тука от Тузлата. Северен добруджанец. А. Кара-лийчев, НЗ, 178. Бях чел една книга на Андрей Гуляшки, в която се казва, че в Добруджа първата година е трудна. Който изкара първата година, остава завинаги добруджанец. Ст. Поптонев, ОБЛ, 242. Добруджа-нецът пътува с хляб, ей какви хлябове носят тия хора по влака, като че ли отиват на хаджилък. Н. Инджов, ПП, 54.
ДОБРУДЖАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Добруджа. Влязохме в сел-съвета,.. и таман се качваме по стъпалата, срещу нас изскочи една добруджанка.. Висока, хубава и сърдита — огън. Н. Каралиева, Н, 126. Няма я Сарандовица, а и добруджанки отдавна не слагат бели ръкави. Модата е друга. Какво, да не би Добруджа да е погрозняла? О, 1978, кн. 6, 14. Радиото в колата ли пее или оная млада селянка от
