II, 65. // Остар. и диал. Получавам нещо, което ми се доставя, дава; сдобивам се. Ог-нянову все се искаше да добие по-положи-телни сведения за Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137. Брат ми доби стипендия и отиде да се учи. Г. Райчев, Избр. съч. II,
III. — Тодоре, я вземи новия номер. Днес го добихме. Чети на глас! П. Мирчев, Е, 26. Като добиеме книгата, ние ще кажем своите две думи и за нейните достойнства или недостатки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 368. За да добие отново заплатената сума, патриархът е продавал отделните епископства на баснословни цени. Б. Пенев, НБВ, 9. На два пъти нашата кавалерия добива заповед да потегли в тракийските равнини и на двата пъти заповедите се отменяват. П, бр. 29, 1-2.
3. В съчет. със съществителни, които означават обикн. някакво качество, свойство или психическо, мисловно явление — приемам, получавам някакво качество, ставам някакъв в резултат на нещо; придобивам. Руменината на бузите й, която бе зела да се възвръща, токо се изгуби; лицето й доби възблед цвят и стана някак изпито. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. Нейният смях достигна до Нейка, .. Ръцете му неочаквано добиха сръчност, намести каиша и тутакси ножовете заръмжаха. К. Петканов, МЗК, 79. — Значи, отказваш да поприказваш със Саваков? — лицето на Евгени доби още по-недоволен и обиден израз. Д. Ангелов, ЖС, 52. По заник слънце Витоша добива особено обаятелен вид. Ив. Вазов, Съч. XVII, 6. Добила ненадейно кураж, разгневена, сърдита, тя излезе срещу него, без да знае какво иска. Н. Нинов, ЕШО, 37. Аз нямах възможност да присъствувам на всички заседания на конгреса, но от няколко посещения добих представа, че конгресът беше оживен, интересен и че много присърце се разискваха литературните въпроси. Г. Велев, КР, 6. Добивам сила. Добивам увереност. Добивам известност. Добивам нов смисъл. Добивам гласност. Добивам власт над някого. Добивам значение. Добивам лоши навици, добивам се, добия се страд. През римско време в пределите на Витоша се е добивало злато и желязо. П. Делирадев, В, 196. Нека никой не мисли — .. — че свободата се добива без кръв и без скъпоценна жертва! [Г. С. Раковски]. Ив. Унджиев, BЛ, 56. Жена и съдран калпак лесно се добиват. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 171.
О Добивам / добия крила. Книж. Повишава ми се самочувствието, усещам сили и желание да извърша големи дела. Когато театърът ехти и се тресе от .. ръкопляскания, на артиста става добре, ободрява се, добива крила. Ив. Вазов, Съч. ХП, 183. Добивам / добия плът <и кръв>. Книж. Ставам действителен; осъществявам се, реализирам се. Това е новата романтика, / която / се ражда / и добива своя плът. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 26.
ДОБЙВАМ2, -аш, несв.; добия, -йеш, мин. св. добйх, прич. мин. страд. добйт, св., прех. Остар. и диал. Раждам. Същата пролет .. невяста Панчовица доби още едно момиченце. Т. Влайков, Съч. II, 115. В яслите на кошарата света Богородица добила божия син. Ан. Каралийчев, ПС I, 127. Шан-дов му обясни, че болките са в коремната област. Жена му била добивала преди три месеца и от тогава не става от леглото. Ив. Вазов, Съч. IX, 142. Една пролет,.., една от козите доби две бели козлета. Ламар, ПР, 81. Бърза кобила, сляпо добила. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 57. добивам се, добия се страд.
ДОБЙВАМ СЕ несв.; добия се св., непрех. Остар. и диал. Раждам се. Най-напред се доби Кета, после на втората година се доби и Младен. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Голямата мечка .. лежеше спокойно в своето скривалище. Двете малки мечета, които се добиха към края на януари, се милваха около лапите й. Ламар, ГМ, 32. Половин година се не бе минало, откак се доби Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7.
ДОБЙВАМ3, -аш, несв.; добия, -йеш, мин. св. добйх, прич. мин. страд. добйт, св., прех. Разг. 1. Бия нещо докрай или още колкото е необходимо. Аз започнах да бия млякото, ти ще го добиеш.
2. Умъртвявам някого напълно, докрай, обикн. с удряне, с бой; доубивам. Там [в залата] други касапин, ако не са умрели, добива ги [животните] с чук и две железни куки издигат говедото за задните крака нагоре. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душея-дец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. Поваленият на земята гладиатор обръщал умолителен поглед .. и според волята на народа го смилявали или го добивали на мястото.
Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 333. Към падналий бъди безмилостно суров, / .. / и полуживий враг добий го с удар нов! Ив. Вазов, Съч. V, 159. добивам се, добия се страд.
ДОБЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; добия се, -йеш се, мин. св. добйх се, св., непрех. Диал. С предл. до. 1. Мъча се да постигна нещо; домогвам се. „Има ли Каравелов някои преговори с русите? .. Като гони другарите си, добивал ли се е до някоя цел, или просто лудува?“ С. Радев, ССБ II, 448.
2. С усилия достигам до определено място; добирам се2. От писмото на А. Чернев се вижда, че и на Тутракан даже щяла да излезе една чета, която направо през Делиор-ман да се добие до Котленските и Сливенските балкани. 3. Стоянов, ХБ, 259.
ДОБИВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добивам1 и от добивам се; получаване
