добив. Такова е например захарното цвекло, което се отглежда за добиване на захар. Бтн V и VI кл (превод), 10. На туземците не беше известно добиването на морска сол и соляха храната си с морска вода. М. Мар-чевски, От, 108. В упоритата борба за добиване на коравия .. залък не остана време за любопитство и за работа на тъмните умове на тия тъмни хора. Ив. Вазов, Съч. X, 101.
ДОБЙВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и ди-ал. Отгл. същ. от добивам2 и от добивам се; раждане. Акушерката още с идването си заяви, че добиването ще бъде едно от най-тежките и може би съпроводено с опасност за живота на майката и детето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 148.
ДОБЙВАНЕ3, мн. няма, ср. Разг. Отгл.същ. от добивам3 и от добивам се.
ДОБЙВАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от добивам се.
ДОБЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който дава, от който се получава добър, висок добив. Сортът [домати] Пловдивски 14 е средно добивен и е издръжлив на транспорт. М. Киров, ТК, 29. Учените-селекцио-нери .. работят .. за създаване на нови и още по-добивни сортове от житните растения.
О Добивна промишленост. Промишленост, която е свързана с добиване на материални блага (суровини, каменни въглища и др.), намиращи се в природата в готов вид.
ДОБЙВКА1 ж. Остар. и диал. Печалба, придобивка; добив, добит. Александровите войни проминали по синките направления обширната Персия и не забравили и себе си: несметна била добивката, що добили те в древните столици. Н. Михайловски и др., ОИ, 247. От школата излязоха мъжаги / които лакомяха за облаги / и за добивки. Ст. Михайловски, СБ, 108.
ДОБЙВКА2 ж. Остар. Раждане; добиване2. Ако ли е [родилката] нетърпелива, ако не трае да дочака добивката, ако непрестанно олелече и моли за помощ, то тя може изпоплаши, колкото са около нея. И. Груев, КН (превод), 43.
ДОБЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество, способност на растения да дават определено количество плод, добив; продуктивност. Различните сортове фасул се отличават по формата и окраската на зърната.. , а също по ранозрейността и добив-ността си. Сл. Петров, РКХО, 85. При еднакво ниво на агротехниката добивността на земеделските растения зависи преди всичко от почвено-климатичните условия. П. Боянов, П, 393. Имаме високодобивно растение, което не издържа на суша. И друго, което понася високи температури, но е с малка добивност. УД, 1983, бр. 48,8. Н
ДОБИЙКА ж. Диал. Родилка. Язе съм млада добийка, / мъжко съм дете добила, / а още не е кръстено. Нар. пес., СбНУ XV, 285.
ДОБИР, мн. няма, м. Диал. Добиране1.
О Добир няма; няма добир. Казва се за нещо, което е толкова много, че, колкото и да береш, не се свършва, не се добира. Много грозде се е родило, добир няма. А Нямат добир тия череши, толкова са много. А Овошките тая година нямат добир.
ДОБЙРАМ, -аш, несв.\ добера, -еш, мин. св. добрах, св., прех. Бера1, обирам и това, което е останало да се бере, обирам всичко докрай; дообирам. Има ли още много, тате? — Още малко, още малко. Добирам го.. Тато събира с вилата си пръснатите тук-там хватки сено. Т. Влайков, Пр I,
289. Днес ще доберем лозето, добирам се, добера се страд. До вечерта лозето трябва да се добере.
ДОБЙРАМ СЕ1, -аш се, несв.\ добера се, -еш се, мин. св. добрах се, св., непрех. Диал. Похарчвам, изразходвам всичко, което съм имал; дообирам се. Добрал се до пара, продал и всичко, що може да се продаде, какво ще прави сега? ... Т. Влайков, Пр I, 107.
ДОБЙРАМ СЕ2, -аш се, несв.\ добера се, -еш се, мин. св. добрах се, св., непрех. С предл. д о. 1. С усилия, с преодоляване на пречки стигам, достигам до определено място, към което съм се насочил. След двучасово боричкане с вятъра и дъжда той се добра до кантона. К. Калчев, ЖП, 383. След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. М. Кремен, Б, 118. Цели пет години той скитал от остров на остров, докато се добрал до Мозамбик. Гр. Угаров, ПСЗ, 69. Вече две-три години той не бе пипвал весло, а и преди не знаеше добре да гребе, .. Все някак щеше да се добере до другия бряг въпреки тъмнината, въпреки придошлата река. Ст. Дичев, ЗС П, 558. След сложни маневри се добираме до „мостика“, но при улавянето му той застрашително се разлюлява, готов да рухне отгоре ни. В. Бешовски и др., ЕП, 13.
2. Успявам да вляза във връзка с някого, да говоря с някого или да бъда приет от някого. Свенлив или саможив? Мъчно е да се добереш до него... Опитвам на френски, опитвам на руски и пак не мога да го предразположа. Н. Стефанова, РП, 15-16. — Сега, като се стъмни, върни се в селото и гледай да се добереш до тая жена. Д. Талев, И, 272. Най-после се сбъдна желанието му, добра се до ония, които решаваха съдбата му. Ст. Даскалов, ЕС, 170.
3. Прен. С усилия, с преодоляване на трудности успявам да получа нещо или да постигна нещо. Не може да бъде друго — крадец! Добрал се изглежда по някакъв начин до
