ДОБАРВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от добарвам и от добарвам се.
ДОБЕЛ прил. Диал. Голям, едър (в народни песни — епитет за камък, с който юнаците си мерят силите, като го хвърлят). Премлад Стоян назад стои, / ка си юзе до-бел камен, / ка си микна добел камен, / над-върли го добел камен. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 300.
ДОБЁЛВАМ1, -аш, несв.\ добеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Беля1 и това, което е останало да се бели, избелвам всичко докрай; доизбелвам1. Днес добелихме платната. добелвам се, добеля се страд.
ДОБЁЛВАМ2, -аш, несв.\ добеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Беля2, обелвам и това, което е останало да се бели, обелвам всичко докрай; доизбелвам2. Свиден отряза кочана и взе да го бели; когато го добелваше, изпусна и него, изпусна и ножа и стисна пръст, .. На кочана се червенееше кръв. И. Волен, БХ, 145. След като добелиш картофите, нарежи малко лук. добелвам се, добеля се страд.
ДОБЁЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добелвам1 и от добелвам се; доиз-белване1. Добелването на платната ще оставим за утре.
ДОБЁЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добелвам2 и от добелвам се; доиз-белване2. Надойдоха много помощници, та добелването на царевицата стана бързо.
ДОБЁЛЯ1. Вж. добелвам1.
ДОБЁЛЯ2. Вж. добелвам2.
ДОБЕРА. Вж. добирам.
ДОБЕРА СЕ1. Вж. добирам се1.
ДОБЕРА СЕ2. Вж. добираме е2.
ДОБЕРМАН, мн. няма, м. Обикн. в съ-чет. Доберман пинчер. Спец. Немска порода сравнително едри кучета с къса и гъста лъскава козина, обикн. с черен цвят, които се използват за охрана или при преследване.
— Нем. от собств.
ДОБИВ м. 1. Нещо, което е получено в резултат на вложен труд, на производствен процес, обикн. в селското стопанство; реколта, продукция. Есен .. Плодовете и семената и на културните растения са узрели. По нивите, в зеленчуковите и овощните градини се прибира добивът. Бтн V и VI кл (превод), 9. В радостта си Чолака не се досети да помисли, че половината от добива ще потъне в дядо Ивановия хамбар. Ст. Марков, ДВ, 94. Между тия групи се води едно диво надпреварване кой да заграби по-голям пай от общия добив. Г. Георгиев, Избр. пр, 278. От целия общ добив на диаманти само от 22 до 26% се ювелир ат. К, 1963, кн. 3, 28-29. През последната година добивът на каменни въглища се увеличи.
2. Обикн. със съгл. опред. Количеството земеделска продукция, получено от единица площ за един сезон. След масовото въвеждане .. на съветския сорт пшеница .. средните добиви достигнаха 250—300 килограма. Ст. Поптонев, ОБЛ, 52. Звеното .. беше получило през миналата година най-висок добив. Ст. Станчев, НР, 166. Житото тази година беше много слабо и най-старите хора не помнеха да е имало по-нисък добив. Г. Караславов, ОХ II, 419.
3. Добиване1. Добивът на злато из витошките недра е започнат от незапомнени времена и продължава и до ден-днешен. П. Де-лирадев, В, 197. Строят се водни баражи, защото за добивана диамантите е необходима много вода. Й. Радичков, НД, 98. У нас борнитът.. се преработва .. до нечиста сурова мед, която се изпраща в странство за добив на чиста. Хим. V кл, 105.
4. Остар. Придобивка, печалба; добивка1, добит. А недалече от тях се разхожда гиздавият пролетни хубавец, щъркел, със своите алени и дълги крака и със своя ален клюн, и търси си някой добив — жаба, гущер или зъмя усойница. Л. Каравелов, Съч. II, 26. — Откъде се връщате? Чий е този добитък? — На Чиллията — Филчо ги [биволите] спечели на борба .. Цяла Топола се извървя да види Филчовия добив. К. Петка-нов, X, 21.
ДОБИВАМ1, -аш, несв.\ добия, -йеш, мин.св. добйх, прич. мин. страд. добйт, св., прех. 1. Получавам нещо в резултат на производствен процес, извличам някакъв продукт от земните недра или от някаква суровина; произвеждам. И до днес още по един от тия притоци, река Златица, населението продължава по първобитен начин да добива злато. Й. Радичков и др., ГСП, 19. Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел. Ст. За-горчинов, ДП, 199. — Имам си къща с градина и двор, има къде да покопавам и добивам туй-онуй. В. Попов, Избр. пр, 81. И от новата ще бликнат три реки като герда-ни, / да са сити, да са здрави всички нашенски стопани. / Та на лете да добием едро жито, клас привело, / и преди Петровден още да кладем седенки в село. М. Недялков, НП, 28.
2. С труд, с усилие изкарвам нещо, ставам притежател на нещо; печеля, спечелвам. Насъщен хляб той е добивал само с труд и борба. П.П. Славейков, Съч. VI (1), 189. Нашата жена е още робиня и такава ще бъде, догдето не свикне с мисълта да добива сама залъка си. Г. Райчев, Избр. съч I, 175. Европа и политическите обстоятелства дават свобода и самостоятелност на того-ва, който сам може да я добие. Хр. Ботев, Съч. 1929, 207. По-напред да добием, че то-газ да попием. Погов., П.Р. Славейков, БП
