2. Добавяне. При задушаването продуктите се обработват на тих огън в плътно затворен съд с добавка на мазнина и малко количество течност (вода, бульон, мляко). Л. Петров, БНК, 50.
О Добавки за деца; детски (семейни) добавки. Допълнително възнаграждение към основната заплата на родители с деца под 16-годишна възраст.
ДОБАВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Допълнение, добавка. Рядко ся намира в неговата Буквеница добавление някое. БКн, 1859, април, кн. 1, 236.
ДОБАВЧИЦА ж. Умал. от добавка.
ДОБАВЪК, мн. няма, м. Диал. Добавка.
— Да се разменимо! Ама вълната е по-ску-па, че дадеш добавък. Нар. прик., СбНУ XLIX, 561. Тази лея, дето ще им дам в добавък, аз непременно ще си я прихвана. А. Гу-ляшки, ЗР, 44. По такъв начин Нено.. напусна ергенската си стаичка и се настани в просторен тристаен апартамент, плюс вестибюл, .., в добавък парно, шахта за боклук. В. Чертовенски, ГО, 3.
ДОБАВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който представлява добавка, допълнение към друго нещо; допълнителен. Според договорите всеки апартамент имаше една добавъчна стаичка горе, определена за прислугата. П. Вежинов, ДВ, 16. Съдържателят ни донесе да пием и ме изгледа зверски, но не каза нищо, понеже не искаше да се кара с Лулу и понеже една-две добавъчни консумации все бяха от полза. Б. Райнов, ДВ, 150. След изгарянето на горивото всяка степен придава на следващата по една добавъчна скорост. Матем., 1965, кн. 1,4.
2. Като същ. добавъчно ср. Разг. Рядко. Ядене, което се дава в повече след редовната порция; допълнително. Свилен ядеше с двоен апетит, сложиха му добавъчно, но като че ли и то не стигна. П. Вежинов, ЗЧР, 124.
— От рус. добавочный.
ДОБАВЪЧНО. Нареч. от добавъчен; допълнително. Всяко зърно, пуснато в земята, буи, иска добавъчно и храна, и вода. Ст. Даскалов, ЕС, 117. — Пари имаш. Ако се наложи и ако има откъде, увеличавай добавъчно храната на моряците... Д. Добрев-ски, БКН, 25.
ДОБАВЯ. Вж. добавям.
ДОБАВЯМ, -яш, несв.\ добавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо към друго нещо; прибавям, притурям. Ванко извади парите от голям бял плик и добави към тях хубав джобен часовник. М. Грубешлиева, ПИУ, 221. Бях си позволил само да добавя в нея [студията] увод от няколко думи. Т. Генов, ДОД, 70. Лошо нещо било старостта и самотията. Па добави и немотията. А. Каменова, ХГ, 81.
2. Прибавям още нещо към това, което е казано или написано, с цел да уточня, да поясня; прибавям, додавам, допълвам. — Като стигна у дома, ще напиша "Записки от моята мелница " — казва той и после иронич-но и съкрушено добавя: — Има какво да кажа в тях. Л. Стоянов, X, 125. — Ще го отсека! троснато отвърна чичо Митуш, но се усмихна и добави: — не ща, не ща, няма да го отсека, таквоз дърво отсича ли се? Й. Йовков, АМГ, 62. — Най-трудно ще бъде да намерим пушки и пищови за момчетата — говореше Бачо Киро. — И много опас-но е пренасянето — добави Радко. Д. Мар-чевски, ДВ, 69. Казах, че съм дошла да видя къде живее Нихад. Добавих дори, че той най-внимава в клас. Л. Александрова, ИЕЩ,
51.
3. Остар. Давам, доставям някому нещо; набавям. Аз одобрих напълно мисълта на Субхибея, и на него остана да изнамери нужния човек, а на мене да добавя от Лондон всичките за този случай ., машини. Св. Ми-ларов, СЦТ, 64. С подкреплението, което дадоха на Франция, добавиха на Пиемонт участие в Парижките конференции. ВИ, 199. Той имаше шест деца, три момчета и три момичета, и .. не жалеше нищо, за да си възпита децата и да им добави секакви учители. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 42. Метрополията добавяше на колонията всички потребни ръкоделни предмети. С. Бобчев, ЖФ (превод), 78. добавям се, добавя се страд. Тоя списък се четеше тайно само от посветени другари и в него през ден през два или се изличаваше, или се добавяше нещо. Елин Пелин, Съч. IV, 67. Човек, кога лежи болен, много е потребно да се добавя на мозъка и на нервите му чиста кръв. НКАФ (превод), 98.
ДОБАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от добавям и от добавям се. Ако стане потреба и втори път да се щампа неговата книга, той никогаш не трябва да я оставя без да я пригледа пак, да я оправи или с добавяне, или с изхвърляне на някои неща. КП, кн. 3, 3. Добавянето на нови думи в текста е необходимо.
ДОБАЛНЕЕ МИ. Вж. добалнявами.
ДОБАЛНЯВА МИ несв.\ добалнее ми, мин. св. добалня ми, св., непрех. Диал. Дожа-лява ми, домъчнява ми. Господю е добалня-ло, /добалняло, дожаляло, / та ми писа бяла книга, / бяла книга с черно писмо. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 300.
Д ОБ АР АМ. Вж. добарвам.
ДОБАРВАМ, -аш, несв.; добарам, -аш, св., прех. Разг. Допипвам, докопвам, докопч-вам. Внимавай, защото ако те добарам някой път, лошо ще си изпатиш, добарвам се, добарам се страд.
