именна форма м и с е: възникване на желание за извършване на някакво действие или за преминаване в ново състояние, напр.: до-играва ми се, доспива ми се, додрям-ва ми се, доплаква ми сеидр.
II. Прилагателни имена със значение: който е бил, който е съществувал непосредствено преди нещо, напр.: доисторически, до-потопен, дореволюционен.
ДО2, мн. няма, ср. Муз. 1. Първият, основен тон на основната диатонична мажор-на гама.
2. Нотният знак на този тон.
— Ит. do.
ДО3 Простонар. Съкр. инф. от дойда. В събота пак припнах до тях да видя какво сториха и дали ще могат до на другия ден да заговеят у нас. Т. Влайков, Съч. II, 24. „До ще му времето да мислим за това, — кажеше бай Петко. — Мома като трендафил в градина дал ни господ, няма защо да берем грижа“. К. Величков, ПССъч. I, 156. До ще време, ще узрее [зрънцето] хем ще жъна, хем ще пея / Дий, дий! Ц. Церковски, Съч II, 49. ^
flOAÜÈH м. 1. Дипл. Най-старият по време на връчване на акредитивните си писма дипломатически представител от висш ранг, който възглавява дипломатическия корпус в съответната страна. Думата в събранието взема доайенът на дипломатическото тяло в Константинопол, граф Игнатиев. Хр. Бръзицов, НЦ, 197.
2. Най-старият и обикн. най-старшият член на дадена група, колегия, колектив. Най-високото отличие за циркова дейност в света — ..бе присъдено пак на българин — на заслужилия артист Лазар Добрич, лауреат на Димитровска награда, доайен на нашето цирково изкуство. НК, 1958, бр. 4, 6.
— От фр. doyen.
ДОАКА МИ СЕ. Вж. доаква ми се.
ДОАКВА МИ СЕ несв.\ доака ми се св., непрех. Детск. За дете — прихожда ми се по голяма нужда.
ДОБА, мн. (рядко) -и, ж. Старин. Със съгл. или несъгл. опред. Определен период, час от година, месец, денонощие и т.н.; време. Не че ония години са били лишени и от мъки, и от горчивини. Имало ги е — .. — но те сега са изличени, видят се само ясните страни на нещата и от далечината, от която гледаме оная доба, всичко в нея ми се вижда светло и радостно. Ив. Вазов, Съч. X, 151. Шъпнат отколешни легенди. Чак от времето на тракийските конници и техните прочути ковачи, гравъори и свирачи, от времето на техните светилища и змейови къщи (долмени), та до елинска и римска доба. Ст. Станчев, ПЯС, 100. Човекът със могъществената мощ, прославения мъдър мъж / в незнайни доби онемели открил съкровища богати. В. Марковски, ПЗ, 126. Коя доба е? // Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Удобен, сгоден, подходящ или назрял момент, когато трябва да стане, да се извърши нещо. Къде ми си тръгнал? Сега ли е доба/за път? К. Христов, Избр. ст, 209.
10 Речник на българския език, т. IV
◇ Ни на една доба. Диал. В неудобно време, в несгоден момент; по никое време. Потайна (глуха, късна) доба. Нар.-поет. Времето от полунощ до първи петли, когато според народните поверия бродят тъмни сили и зли духове. Нощем се отлъчвал [Петър Осого-вец], .., в незнайни места, ходил в потайна доба по самодивски хорища билки да бере, та в име бесовско да цери неизлечими недъзи. Н. Райнов, КЦ, 93. Събрали се бяха те по тъмно тук и останаха да почакат до първи петли .. И така крояха те — да стигнат чифлика по глуха доба. Д. Талев, ПК, 531. — Настана потайна доба. Пазачите са заспали. А. Каралийчев, ТР, 200. Майка сина жени / по потайна доба, / снаха по двор шета. Нар. пес., СбВСтТ, 447.
ДОБАВЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Данък добавена стойност. Фин. Косвен данък върху доставките на стоки и услуги, който се включва в цените и се понася от крайните потребители.
ДОБАВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Бот. За корени и пъпки — който е развит на несвойствено, необичайно за него място; адвентивен. При царевицата, пшеницата и други едносемеделни растения скоро след появяването на първичните корени от подземната част на стъблото израстват добавни корени. Бтн VI кл, 28.
Добавни корени се появяват само когато растението е затрупано през влажен сезон или сезон, който се следва от влажен период. Д. Воденичаров и др. ЕБ, 44. На страничните корени на някои цветни растения се образуват добавни пъпки, от които се развиват нови растения — коренови издънки. ОБиол. X кл, 63.
ДОБАВКА ж. 1. Нещо, което е добавено към друго, за да го допълни; прибавка, притурка, допълнение. Апостолът изпраща своя проектоустав на Каравелов, Д. Ценов и Д. Хр. Попов, за да направят необходимите според тях поправки и добавки, които той иска да вземе пред вид. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 179. Тази одая, в която се влизаше откъм двора .., била предназначена там да идват посетителите на механата, да служи тя нещо като нейна добавка. Т. Влайков, Пр I, 12-13. Нейното безпри-мерно трудолюбие е още една неоценима добавка към положителните качества на несъмненото й дарование. Н. Лилиев, Съч. III, 416. В брутното месечно трудово възнаграждение се включва основното възнаграждение и всички добавки към него, които имат постоянен характер и са във връзка с трудовата дейност на лицето. ВН, 1958, бр. 1997, 2.
