владици? Д. Добревски, БКН, 173. До под крушата; до кривата круша. Разг. Ирон. До никъде или твърде малко, нищо (казва се обикн. в отговор, за да се подчертае, че нещо започнато не е изкарано докрай, че е свършено съвсем малко от някаква работа). До поискване. Начин на получаване на писма и др. пратки, които остават в пощенската станция до поискване от адресата; пост-рес-тант. От тоя ден започнаха да си пишат писма. Пост-рестант — До поискване... А после звъняха да си благодарят. Ст. Поп-тонев, НСС, 150. До смърт. 1. В съчет. с бия, изтезавам и под. Крайно жестоко, смъртоносно (бия, изтезавам и под.). Били го до смърт, но той не издал тайната. Ст. Даскалов, БП, 133. Стачката трябваше да се обяви тази сутрин, .. Може би днес щяха да го [Симеон] убият, арестуват, изтезават до смърт. Д. Димов, Т, 262. Марчин държа реч на войниците си: "Ето дойдоха мерзавците, които ще развалят святото дело. Ще се бием до смърт. С. Радев, ССБ II, 119. 2. Много силно, извънредно много, в най-висока степен. Избърза към първата напречна улица и видя да тича с все сила, уплашен до смърт, млад човек. К. Петка-нов, В, 251. И досега се сещам за един мой панталон, с който правех впечатление дори първата година в университета. Широко раиран, английски плат отпреди войната, подарък на баща ми за някакво кумст-во. Бях елегантен до смърт. Д. Цончев, М, 58. След това й разказа как пуснал малкото си бяло котенце от балкона на третия етаж. То останало като размазано долу на платното. Уплашил се до смърт, скрил се под масата. П. Вежинов, НБК, 62. Ти го обичаш. Той е чудесен човек — верен до смърт приятел. К, 1963, кн. 8, 4. До уши<те>, засмивам се, зачервявам се, влюбвам се, заборчлявам и др. Разг. Извънредно много, извънредно силно, в много висока степен. — Ето ви будилника, момчета, — каза засмян до ушите бае Стоян и извади изпод ямурлука си едър петел. Елин Пелин, Съч. II, 156. От тоя просто-душен и пълен с отрова комплимент Стефчов се изчерви до ушите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119. Кольо не смееше да си отговори на въпроса и хитруваше пред себе си, макар да знаеше, че е влюбен в Дуса до уши. Ем. Станев, ИК III и IV, 364. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите. Ем. Манов, ДСР, 358. До шушка. Разг.; До косъм (влакно). Диал. Без остатък, напълно всичко, докрай. „Обрали са го [апарата] не, ами са помели всички части, като че с език са облизали кутията!“ .. „До шушка!“ — каза жената. Й. Радичков, СР, 191. Едни думаха, че тя [дружината] е минала в друго място да се подвизава, други уверяваха, че са я изсекли до косъм някъде във Врачанския балкан. Ив. Вазов, Съч. УП, 83. Бае Кра-чун се мотолеви между них [хората], .. и все пита, все разпитва: .. Разпитва по тънко, все иска да узнае до влакно, всичко! М. Георгиев, Избр. разк., 243. Не е до нещо. Разг. За отричане, че някъде или в определен момент е подходящо, желателно нещо (посочено от следв. същ.). Боян се изсмя от нерви. Някой го смъмри. „Сега не е до смях“. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Не ми е до нещо, някого. Разг. За означаване, че някой няма готовност, желание за извършване на нещо или не се интересува от някого, нещо (посочено от следв. същ.). — Гладен ли си? — Карай, сега не ми е до ядене. Др. Асенов, СВ,
110. — Хайде да се поразходим. Отговорих, че не ми е до разходка. Р. Ралин, СбСт, 121-122. Лошото е, че и той, и Палазов бяха закачливи хора, а на дяда Моска поне сега не му беше до шега. Й. Йовков, ВАХ, 79. — Ти се смееш, но нас не ни е до смях. Елин Пелин, Съч. IV, 123. От край до край. Разг. Изцяло, от началото до края. Две хиляди декара гора имам, и каква гора — от край до край дъб! Г. Караславов, Йзбр. съч. II, 153. На вратата се показа / мама с топъл чай. / А Румяна й разказа / своя сън от край до край... М. Лъкатник, ВП, 86.
> Колкото до сл. съюз. Разг. Що се отнася до. Палтото се прави обикновено да бъде длъжко и охолничко, .. Колкото до ризата и феса, като второстепенни неща, на тях не обръщаш внимание. 3. Стоянов, ЗБВ I, 40. На 5 януари 1875 г. Пеев съобщава на Ковачев, че настоятелството не било в състояние да приеме или отхвърли предложението му, .. А колкото до отпечатването на Х1-ХП книжка, то могло да стане у Ковачев, ако тоя приеме да получи за всяка кола по 60-65 фр. в хиляда екземпляра. М. Арнаудов, БКД, 257.
ДО-. Представка, с която се образуват:
1. Глаголи със значение: 1. Свършване, изчерпване докрай на започнато действие, напр.: догарям, дожънвам, докопавам, дописвам, дошивам, дояждам, допушвам, допявам.
2. Стигане на действието до определена граница, предел (за пространство, време и степен), напр.: довеждам, довличам, донасям, докарвам, доближавам, долитам, дотичвам, догонвам, доварявам, довтасвам, дораствам, доживявам, дочаквам, дояждам си, доспивам си.
3. Прибавяне, притуряне на нещо към друго нещо, което обикн. е недостатъчно, напр.: добавям, додавам, доплащам, доли-вам, досипвам, дотурям.
4. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и кратка местои-менна форма ме, ми: преминаване в ново състояние, напр.: доядява ме, догневя-ва ме, досрамява ме, домързява ме, домилявами, домъчнява ми.
5. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и кратка место-
