до края на света, всякога през вековете. Ко-ладниците влизат в къщи и стананика захваща: — Славете Бога, дружина, и благославяйте: жива и здрава година, таз година и до година, и до амина. Ил. Блъсков, С, 11. Мигар утре е Нова година / — запразнувал е много народ / да й каже едно "до амина V със надеждата за по-добро. Н. Марангозов, НПС, 82. До бога. 1. В съчет. с викам, р е в а и под. Много високо, много сил но (викам, рева). Загледа се [Росето] в ревналата водна стихия, ужаси се от постъпката си и писна до бога: — Олеле, майчице! К. Пет-канов, БД, 224. Несправедливо да обвиняваш и в същото време да викаш до бога, не ти си несправедливо обвиненият — това е една игра, свойствена на всички опортюнисти в света. Г. Георгиев, Избр. пр, 147.
2. В съчет. с вик, плач, олелия, врява и под. Много висок, силен (вик, плач, олелия, врява). Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до бога. И. Йовков, СЛ,
124. Учениците ревяха непрекъснато, биеха се, дигаха шум до бога. Г. Караславов, Избр. съч. II, 93. Наближих в кафенето .., изведнъж слушам една глъчка, крясък и вик до бога. НБ, 1876, бр. 45, 177. До воля. Остар. и диал. Колкото желая, без ограничение, в много голяма степен. Една лисица отишла на сватба. Там тя нашла много ядене и, като видяла людете, че се залисали в сватбата, яла до воля. Д. Манчев, БЕ II, 25. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползвахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Сиромашия до шия, неволя до воля. Д. Манчев, БЕ II, 118. До време. Разг. За известно време, не вечно; временно. Мнозина, като не можеха да си платят наемите, дигаха багажите си и се преместваха в нови квартири. Но и това беше до време. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 320. — Какво има Цвета? — Една хубост! Хубост до време. Елин Пелин, Съч. III, 115. Сичкото до време, пиянството до гроба. Погов., П.Р. Славейков, БП II, 118. До гроб<а>; до живот. Разг. До края на живота си; вечно, завинаги. — Това, което ще ти кажа, трябва да го държим тайно до гроба. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59. — И прощавай, болен съм, не мога да сляза по стъпалата. Ако се качиш горе, ще ти се кланям до гроб. А. Дончев, ВР, 220. — Да орем, да я доорем, после почивка .. До живот няма да те впрегна. Елин Пелин, Съч. I, 152. Пиянството е до гроб. Ив. Кирилов, Ж, 94. До гуша (шия). Разг. Извънредно много, във висока степен, до краен предел. — Днеска тука, у нас, во сека къща работа до гуша. Не е ли така и по вас за тоя празник? Д. Талев, ПК, 253. —Аз правя дългове, до шия съм потънал в тях! Йв. Вазов, Съч. XI, 55. Шумул-шумул-шумулка, / Щурчо свири с гъдулка,/ .. / Никой Щурча не слуша — / сит е всеки до гуша. А. Разцветников, С, 66. До дупка. Разг. Докато постигна, каквото искам; докрай. Никога няма да му простя, ще го гоня до дупка. До дъно. Разг. Изцяло, напълно. Майката [Елена Вапцарова] отново е осъзнала голямата истина в делото на нейния Кольо. Но сега вече е принудена да изстрада до дъно тази истина. Е. Каран-
?>илов, Б Ш, 22. До един. Всички, изцяло, ез изключение ."Кърджалиите .. бяха избити до един. Й. Йовков, СЛ, 143. Най-много се раздвижиха момите. До една отидоха да видят какво се е случило в градината на Яна. К. Петканов, СВ, 157. — Видя ли ги? — запита той, .. —Добре и гладко говорят — до един готови оратори! А. Наковски, БС,
111. До капка. Разг. Докрай, напълно, съвсем. Всичко това ни се стори много вкусно, защото градът отдавна ни измъчваше, а борбата с водната стихия беше изтощила силите ни до капка. М. Марчевски, ОТ, 53.
— Нощес се е скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка. Елин Пелин, Съч. I, 192. До козирката, напивам се (натрясквам се). Простонар. Неодобр. Йзвънредно много, до крайна степен (се напивам). До корен. Йзцяло, напълно, съвсем. Щом като няма праведник, ще изтрия до корен човешкия род. С потоп ще го удавя утре в зори, като отключа небесния океан. А. Каралийчев, ПС 1П, 60. — Нищо, синко, нищичко не е останало оттогава .. Всичко до корен е било изтребено — и църква, и одаи, и книги... Сегашното е ново. К. Константинов, НЗХ, 22. Всичко човек не може да знае добре, но едно трябва да знае до корен, а за друго да има общо знание. Н. Бончев, Съч. I, 94. До крак. Разг. Всички, изцяло, без изключение. Когато враговете ни обкръжиха и ни притиснаха здравата, доде заповед да се изтеглим през Зли дол. Инак щяха да ни избият до крак. А. Каралийчев, СР, 116. Цялата византийска армия бе изсечена до крак. Д. Динков, ЗБ, 18. — Всичкото ни зеха, откраднаха го, болест три-годишна дано ги изтръшка макар, .., до крак да се затрият! Ст. Марков, ДБ, 387. До немай-къде. Разг. Извънредно много, в много висока степен. Мисълта за очна среща с него го вдърви. .. Пак лъжи и какви още? И положение до немай-къде глупаво! Ив. Вазов, Съч. X, 23. Мислеше и за къщна-та работа, която нямаше край и която й беше дотегнала до немай-къде. Г. Караславов, ОХ III, 163. Макар и да не помнеше чак толкова да се е уморявал от работа, на дядо Ламби му стана до немай-къде приятно от тая похвала. И. Петров, НЛ, 54. До основи. Книж. Изцяло, напълно, съвсем.
— Предлагам това, което винаги съм говорил: да се изпрати царска войска срещу непокорните боляри в Овеч и после да се сринат до основи селата на размирните отроци и парици в тоя край. Ст. Загорчинов, Йзбр. пр III, 434. — Съгласни ли сте да обявим война на военнолюбците, .. Да сринем до основи кървавата тирания на царе и
