преди. Най-голямата негова [на В. Левски] слава и чест е, че той бе първият организатор на революционното движение вътре в страната .. До Левски не съществуваше в България революционна политическа организация. Г. Бакалов, Избр. пр, 168. До войната той беше прогимназиален учител. Г. Караславов, Избр. съч. I, 423. В 5891 година до Рождество Христово в Индия е живяло едно санскритско племе .., което е било кротко, миролюбиво и покорно. Л. Ка-равелов и Хр. Ботев, ЗК, 228. // В съчет. със съществителни, означаващи отрязък, период от време — за приблизително означаване на отрязък от време, в границите на който се извършва дадено действие. И родителите му настояли да постъпи във Военното училище. Всички били уверени, че до две години войната ще свърши. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 61. Без да поглеждам към часовника, знаех точно колко показва. Знаех също, че ако не стана до десет минути, ще бъде късно. Л. Станев, ПХ, 80. Аз до един час ще дойда. Хр. Драганович, НБ (превод), 136-137. Не падне ли дъжд до три-четири дни, трудно ще се живее. Сеитбите ще прегорят, няма да изкласят. К. Петканов, СВ,
23. // Остар. и диал. Обикн. в съчет. с неделя, пролет, лято, есен, зима и под.
— за означаване на границата, предела, когато ще се извърши нещо. — Агоа знаеш ли, че до неделя ми е сватбата? И. Йовков, АМГ, 18. На тоя въпрос ние ще да отгово-риме до неделя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 166.
— Волчето харизвам на Ваня, а до пролет, когато кравата отели друго, — то ще бъде на Кунето. А. Каралийчев, ПС I, 36. Аз .. ще да задържа правото си да поговоря за нашите обществени дела до неделя по-на-пространно. Хр. Ботев, Съч. 1929,254.
10. За означаване на граница, предел в количеството на нещо, понякога с елемент на приблизителност. Най-напред Ицо Бабулев отиде в Битоля, .. Там той научи как .. ще пренесе на такова далечно място до тридесет хиляди лири чисто злато. Д. Талев, ПК, 33. — Е, ти какво даваш? — Ами че .. до четири хиляди [лева]. Г. Караславов, Избр. съч. I, 321. — Нейде далече-далече в топлите страни тече една голяма река. Амазонка. Наричат я още Река-море, понеже е широка сто, а на места до двеста километра... П. Бобев, ГЕ, 124. По него [канала] свободно ще се разминават лодки и малки речни кораби, пренасящи до двеста пътника. Л. Мелнишки, ПП, 13. Турската комисия арестувала в Пловдив до стотина турци, виновни в извършените опустошения. НБ, 1876, бр. 43, 167. • След гл. броя, преброя и под. със следващо числително.
— Сигурна съм, че е в къщи, но... като че ли не му се идва. Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам. П. Проданов, С, 7.
— Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! А. Каралийчев, ТР, 131.
Н Нар.-поет. За подчертаване на броя, количеството на нещо. Аз си имам до три мили сестри —/ пр вата йе у царя царица. / .. / третата йе у паша пашовица. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 77. Тамо има до три моми: / първата ми постилаше, / втората ми залагаше, / третя ми кон разведа. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 97. Бог да убие Гюргя вдои-ца! / Що си имала до една керка. Нар. пес., СбБрМ, 428. Всяка сутрин той се изправяше, протягаше шия и викаше до три пъти: — Кукуригууу! Кукуригууу! Кукуригууу! А. Каралийчев, ТР, 93. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32.
11. За означаване, че се достига до някакъв етап или до краен резултат, крайна точка в протичането на някакъв процес. Вечерята наближаваше към своя край. Бяха стигнали до десерта. Д. Спространов, С, 127. За да повярват хората в някоя работа, тя трябва да е малко по-засукана, .., че да си блъскат по-дълго главите и да не я решат съвсем до края, ами да оставят и на поколенията да си блъскат главите. Й. Радичков, СР, 86. Павел знаеше добре, че за стария, изтощен човек една изстинка води до тежко заболяване. Гр. Угаров, ПСЗ, 393. Куршумите бръмчеха около мен, огънят се усилваше. Чувствах вече, че всяка загубена минута може да ни доведе до гибел. П. Ве-жинов, НС, 50. Обстановката е напрегната. Може да се стигне до скъсване на дипломатическите отношения. О. Василев, Л,
44. И в най-трудните години това население от грънчари и дърводелци, от пастири и овощари не беше склонило глава нито пред мизерията, нито пред властта на насилниците. То издигаше своите занаяти до изкуство. Мл. Исаев, Н, 434. През епохата на турското робство той [гр. Провадия] се издигнал до голям търговски център. Ст. Михайлов, ЕБ, 73. Това [съдружие] го довело до фалит и Мустафа бей го дал [Раковски] под съд. Н. Ферманджиев, РХ, 26. Понеже воденицата продължаваше да мълчи, те дойдоха до убеждение, че скритият вътре бунтовник няма оръжие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 222. Учил съм само до трети клас. А Не можахме да изгледаме филма до края. А Ще се борим до последни сили. А Стигнахме до извода, че и двамата са прави. А Гледайте да не стигнете до бой.
12. В съчет. с абстрактни съществителни — за означаване на много висока, крайно висока степен в проявата на някакъв признак, качество или действие. Седем години той [Левски] обикаля България, .., постоян до невъзможност, упорит до безумство. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. В един от класовете имаше едно особено момиченце, хубавичко, миличко, но разглезено до нетърпимост. Елин Пелин, Съч. IV, 256. Заледено било на снежен масив .. Ние заедно преодоляваме нанагорнището. Заедно се задъхваме до
