отмаляване. Бл. Димитрова, Л, 75. Особено тежка беше практиката. В двора на Инженерната работилница ние трябваше до припадък да мъкнем големи парчета от старо желязо. Мл. Исаев, Н, 47. Осъмнаха в рядка дъбова горичка далече в полето — все още изморени от нощните скитания и до прималяване гладни. П. Вежинов, НС,
250. Дебелянов пленява и с чара на художественото майсторство, което владее до съвършенство. Лит. XI кл, 92. — Изповядвам Ви, че аз я обичах до безумие, но тя беше равнодушна към мене. С. Бобчев, ЖФ (превод), 154—155. Инак Кикиридката беше безкрайно доволен от службата си, .. Лежи като котарак на припек, яде до насита, спи като разпран. Г. Караславов, Избр. съч. П, 224. • След прил. точен и същ. точност. Удивителна беше сръчността на работника, с която той сменяше електрическите доячки, и бързината, с която отвеждаше издоената крава и довеждаше новата. Всичко това [работникът] вършеше с отмерен постоянен ритъм, точен до секунда. П. Вежинов, ДМ, 81. Непосредственото спектроскопическо наблюдение потвърждава принципа на Нютон с точност приблизително до една стохилядна част от процента. Ив. Въжарова, ИН (превод), 239.
13. В съчет. със съществителни в ед. ч., означаващи малка, дребна, единична съставна част на нещо — за означаване на пълно, окончателно изчерпване на нещо. — Знам го аз вашия дълг — да ни забулите с черни забрадки и да сметете до зърно хамбарите ни! К. Петканов, МЗК, 107—108. Загризали мишките хлябовете, до трошичка ги изяли. А. Каралийчев, ТР, 140. — Имаш ли пари? .. — Няма... Но аз... аз ги похарчих до стотинка... Др. Асенов, СВ, 101. — Щом вземе отнякъде повече пари, събира приятели и докато не изпият всичко до пара, не мирясва. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. През нощта пламна чорбаджийската механа и изгоря до клечка. Никой не се затече да гаси. Хр. Максимов, СбЗР, 35—36.
14. За означаване на лицето или институцията, организацията и под., към които нещо е насочено, към които се обръщаме. В дни на изпитания и мъки той се допитваше до работниците, търсеше тяхната подкрепа, техните съвети. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 312. През това време инициаторите събраха книжки, писаха до всички писатели, както му е редът, любезни писма — да им изпратят даром произведенията си. Елин Пелин, Съч. IV, 142. То [писмото] беше дълго и съдържаше куп наставления, заповеди, разпореждания до комитета. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 44. Съборът в Сливен не бе останал тайна .., консулите от Пловдив узнаха цялата история и я донесоха до своите правителства. С. Радев, ССБ, I, 216. — Аз съм специалист само по вътрешни болести. Отнесете се до доктор Славеев! П. Бобев, ЗП, 16.
15. За означаване на лицето или предмета, за който се отнася нещо или с който нещо е свързано. Хорските приказки й се виждаха глупави и като че не се отнасяха до нея. Елин Пелин, Съч. Ш, 140. Във връзка с искането на съда да се запознае със съдържанието на разнасяните предписания, Апостолът излага твърде сбито основните положения на устава, които се отнасят до устройството на вътрешната организация. Ив. Унджиев, ВЛ, 350. — А кои са твоите приятели? — попита ядосано Киселов.
— Тука работата не е до приятели, а до интереси! — каза превзето студентът. П. Вежинов, ВП, 34. // За означаване на лице, от което зависи, определя се нещо. — Мойто сърце е припряно, искам всичко да е, както бе, когато Димо си бе в къщи, а пък то не може. — Всичко е до човека. И на мене не е лесно. К. Петканов, МЗК, 114.
— Да е до мене — обърна се той изведнъж към инока със зло сърце — да е само до мене, всички чернокапци ще окача на бесилката. Д. Талев, С II, 253. иНемаме рожба от сърце. /Либе Гаврило, Гаврило, / дали е, либе, до тебе / или е, либе, до мене?" Нар. пес., СбВСтТ, 424.
16. С предл. от: от... до: а) За означаване на границите, крайните точки на разстояние в пространството. От Клисура до там са шест часа път за един мирен гражданин: за един бунтовник, който се спасява от куршума — шестдесет не стигат. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 170. — Господин подпоручик, колко километра има от брега до Тасос? И. Йовков, Разк. II, 54. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи. Елин Пелин, Съч. III, 13. Със същия весел и шеговит смях на уста влезе Момчил в малката полутъмна оръжейница, отрупана от тавана до пода с какви не копия. Ст. Загорчинов, ДП, 355. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от долу до горе с девствени гори. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Прочетох книгата от кора до кора. б) За означаване на началото и края на определен период, отрязък от време. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи. Елин Пелин, Съч. I, 71. Везмото и билките баба Сребра обичаше — песните бяха частица от самата нея. От ставане до лягане старата жена пееше. А. Дончев, ВР, 158. Чудя се на този нашия народ — от време оно е работил от тъмно до тъмно и пак му е оставало време да мисли. Тонич, ББК, 1971, 36. Рабо-тиме много, /работим от сутрин до здрач. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 41. в) За означаване границите на някаква величина, границите, в които се движи количеството, броят на нещо или в които се включват съставните части на нещо. Хубав турски кон
