ца и жълти устенца! П. Бобев, ГЕ, 102. На ония, младите години, бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса — нож до нож. Н. Хайтов, ДР, 7. По литите му отъркани потури са налепени кръпка до кръпка, късото му кожухче е нацепено и из цепнатините изскочила вълна. Елин Пелин, Съч. IV, 262.
7. След думи като близко, близък, при-ближавамсе — при сравняване за означаване с какво или с кого се установява сходство, прилика. Това не беше обич като оная, която хранехме към мама, но все пак бе нещо близко до обичта. Т. Влайков, Пр I, 80. Може би днес и помен не щеше да остане от нас, ако те [турците] бяха просветен християнски народ и говореха език, близък до нашия — славянски език. Б. Пенев, НБВ,
4. От всички видове маймуни, които бяха срещнали по пътя, ..., шимпанзетата бяха най-развитите и най-близки до човека. Гр. Угаров, ПСЗ, 629. През последното десетилетие бяха построени много бързодейс-тващи електронни сметачни машини, които са способни на нещо, твърде близко до мисловния процес. Матем., 1968, кн. 5, 16. Момъкът изгуби сили; той беше близо до припадък. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. // Разг. За означаване на предмета, обекта, с който някой или нещо се сравнява; пред, при, по отношение на, в сравнение с. На ви, викам, двесте лева, купете две кила карно-башка [вълна], изперете я, наредете я, викам, та да видите — европейската е нула до нея. Г. Караславов, Избр. съч. II, 152. Ху-бавка е и голямата им дъщеря, но до по-малката си сестра е дори грозна.
8. За означаване с какво някой или нещо влиза в допир, в досег; о. Мъжът й пристъпи няколко крачки, .., па се опря до стената да не падне. Ив. Вазов, Съч. IX, 63. Христо се прекръсти и стана от хляба. Погледна през прозореца и обезпокоен долепи лице до стъклото. К. Петканов, СВ,
197. Пътеката .. все повече и повече се прилепваше до лявата скала и върху лицата ни почнаха да капят капки от мокрия камък. А. Дончев, ВР, 122. Той [клисарят] се втурна в черковния двор задъхан, .. Отец Изи-дор се надигна, притиснал до гърдите си библията. Ц. Лачева, СА, 30. Вазата беше толкова нежна, че дори не посмях да се докосна до нея. II За посочване на обекта, към който е насочено действието след глаголи със значение имам отношение към нещо, отделям внимание, занимавам се с нещо, като докосвам се, допирам се и др. Ако се е докосвал някога до чужди автори и е пожелавал да ги представи на българския читател, представял е преди всичко себе си и способността да претворява чуждото, което е намерил в себе си. Н. Лилиев, Съч. III,
13. Любен Каравелов е оставал равнодушен или се е отнасял със саркастически отзиви към всички ония въпроси, които са се допирали до делото на черковната независимост. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. // След гл. опирам — за означаване на лицето или предмета, по отношение на който някой или нещо е в зависимост, от който някой или нещо има нужда. И когато работата опря до греди, Станкул хвърли око на вехтите, но дебели и здрави греди на тази грохнала от старост къща. Ст. Марков, ДБ, 61. Любезно благодарих за отзивчивостта и отново позвъних на частника. „Знаех си, знаех си!
— каза той. — Пак опряхте до мене, нали?“ ВН, 1960, бр. 2805, 4. — Защо ли бъх-тах толкова път, като накрая пак до Харманли опря работата! — въздъхнал Хитър Петър. Ст., 1960, бр. 726, 3.
9. За означаване, че някакъв момент във времето е предел, граница в траенето на някакъв процес, действие или състояние. Сутрин, .. нарамвах пушката и скитах до вечерта из горските околности. Елин Пелин, Съч. II, 55. Ратаят се нахранил добре, па като се запретнал, пожънал нивата до обед. До залез слънце вързал снопите. Ран Босилек, ВП, 71. Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. —До Нова година, ако е живот и здраве, всичко ще бъде свършено! — заключи тържествено Пеньо. Г. Караславов. Избр. съч. II, 429. — По заповед на негово превъзходителство мютесарифа ще бъдеш затворен тук до второ нареждане — каза той и черните му очи обходиха каменните стени и дебелите решетки на прозореца. Ст. Дичев, ЗС II, 731. Часът бе едва един, до мръкване имаше още много време. П. Ве-жинов, НС, 73. По звездите разбра, че има още време до разсъмване. И. Радичков, СР, 38. До започване на представлението остават няколко минути. Д До лятната ваканция остават броени дни. • Разг. С предл. в.
— А ливадата ни нека прегори!.. И трябва чак понделник да се чака. А до в понделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82-83. — Довиждане, другарко — сбогуваха се всички с Лена. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. На сватбите правят знаме, доста украсено, което до в неделя вечер се носи пред сватбарите. Д. Стамболов, Н, 1882, кн. 1, 35. • С предл. след. Има да трае до след Великден. Ст. Младенов, БТР I, 543. • Разг. Обикн. в поздрав при раздяла, при сбогуване. Аз се завърнах днес от Виена. Иска ми се още сега да дойда да ви поднеса почитанията си, но съм уморен от пътуването. Прочее, до приятно виждане утре. Ив. Вазов, ПЕМ, 33. — И така, за сега прощавайте и до скоро виждане. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 390. Веднъж ли ей на тоя праг във мрака: /—До утре! — се сбогува с него тя? Бл. Димитрова, Л, 184. // За означаване на момент във времето, по отношение на който се определя предшестващ, изминал период;
