ристика или интензивността в проявата на нещо. Не бяха много тия пари по онова време, когато брашното стигна до три гроша оката. Д. Талев, ПК, 840. Успехът на учениците е добър, а броят на изоставащите ученици е сведен до минимум. ОФ, 1955, бр. 3451, 3. Между това възторгът достигна до най-високата си степен. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. Тази малка книга дава насока на педагогическите идеи в България и определя до известна степен характера на новия ни книжовен език. М. Арнаудов, БКД, 10. Тия две сродяващи се семейства остават до крайна степен поразени и възхитени. Св. Минков, РТК, 108. С денонощното товарене и разтоварване на вагоните ще се увеличи до максимум тяхното използване.
3. За означаване на предел, граница при определяне обсега на някакво действие или крайната точка в простирането, разпростирането на нещо. Свещите в свещниците бяха догорели до половината. Г. Караславов, Избр. съч. V, 277. Краката му затънаха в нещо меко и лепкаво, той ги откачи с мъка, направи втора крачка напред и изведнъж затъна до пояс. П. Вежинов, НС, 64. Коларят, облечен в овча шуба, дълга до петите, тепаше около конете и си говореше нещо на висок глас. А. Гуляшки, ЗР, 240. Нане Вуте нагази е рядката гора. Сняг до колене, чист, бял. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Той беше натъпкал раницата до самата й шия, а отвън висеше навита на руло голяма вълча кожа. Сл. Трънски, Н, 171. Слизаме все по-ниско в долината. Горите се спущат стръмно до самата вода. 3. Сре-бров. Избр. разк. 68. Преследвани от одринския бостанджибашия, те [разбойниците] се изтеглили с бой към Казанлък, за да се доберат до укритието, предложено им от казанлъшкия „разбойник“ Куру Хасан.
В. Мутафчиева, КВ, 59. • С предл. над. Завита с черга до над гърдите .., Минка лежеше на одъра. Й. Йовков. ЖС, 28-29. Брат-чето беше с къси панталони, синя риза и бял каскет, а сестричето — с тънка, къса до над коленете рокличка. Г. Велев, ПЕМ,
99. Жена му, стрина Цена, една здрава и чевръста селянка, от чиито заголени до над лакти ръце идеше топла пара, сновеше по къщи. Кр. Григоров, Н, 113. • С предл. под. — И сега като че я гледам: обула ония атлазени шалвари... спуснала косите си чак до под пояса. Й. Йовков, ВАХ, 98. Направи ми впечатление ловджийското му пъстроцветно облекло. Високите до под коленете обувки с връзки. Г. Велев, КВА, 216. Още предишната нощ той си приготви маскировката: изкорени храста, изкопа на негово място дупка до под основите на оградата, покри дупката нейде по средата с напречна дъска и отново постави храста. П. Славински, ПЗ, 16.
4. За означаване на крайна точка, граница в пространството, по отношение на която се определя дадено разстояние, смятано от някаква изходна точка, която се подразбира. До жандармеристите нямаше повече от двайсетина крачки — отлична дистанция за стрелба с автомат. П. Вежинов, НС,
249. До Сърпец не беше далеко и аскерът бързо се приближаваше към Койново. Д. Талев, И, 447. — До село имаш два часа път. А. Каралийчев, ТР, 7. Към тоя чифлик отиваше Дочкин. Пътят до там беше три часа. Й. Йовков, ВАХ, 192. Аз бягах слепешката към Пловдив, без да знам какво ме очаква там и до там. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. Внезапно Джек се изправи стремително, прекоси малкото разстояние до апаратурата и изключи газа в горелката. К, 1967, кн. 7, 5.
5. За означаване на близост, съседство по място: при, край. Огнянов беше изправен до единия прозорец, докторът до входа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 222. Той стоеше до прозореца, пушеше и, все тъй добродушно усмихнат, гледаше през тъмното стъкло. Й. Йовков, Разк. Ш, 129. До плета, в тъмните сенки на храсталака, стоеше човек, а до него спокойно чопкаше по тръните натоварено магаре. Елин Пелин, Съч. I, 81. Лекарят видя шишенцето с жълтеникаво-пепелявата течност, оставено до главата на болното момче. Г. Караславов, СИ, 27. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Дядо Костадин седеше на възглавницата до огнището и мълчеше. К. Петканов, СВ, 7. • В съчет. един до друг. Царят и царицата седнаха един до друг, а срещу тях седнаха гостите. Елин Пелин, ЯБЛ, 75. Няколко гъби, израснали на един път, се белееха, събрани една до друга. Ем. Станев, ЯГ, 109. Мария и Добра събраха глави една до друга и си зашепнаха. К. Петканов, СВ, 36. Къщя, купи сено
— всичко се сгушило едно до друго като безплътни едри сенки и спи. Елин Пелин, Съч. III, 106. // Между две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че няколко обекта от един и същи вид се намират в непосредствена близост помежду си. В каютата, свели глава до глава, стояха Митруш, Щерю, Сакакушев. Д. Доб-ревски, БКН, 94. Кога се е виждало ромей и българин заедно да се борят и ръка до ръка да ходят! Ст. Загорчинов, ДП, 408. Събраните тук люде, притиснати рамо до рамо, глава до глава, не се помръдваха, втренчили очи в тоя непознат човек. Д. Талев, ПК, 53.
6. Между две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че нещо в голямо количество е струпано на едно място. По слоговете цъфтяха безброй цветя, .. Сини великденчета, .., и теменужки
— теменужка до теменужка, с лилави личи-
