4. Като същ. днешното ср. Разг. Времето, периодът, епохата, в която живеем; сегашното, днескашното. — Но нима може да се живее само с днешното! — неприятно се учуди на мислите й Владо. М. Яворски, ХП, 60. Със моя ум, под черната ми кърпа, / ще кажа, че със днешното вървим\ Н. Маран-гозов, ЯВ, 15. И в тоя шум нима сърцето му не счува / гласът на онова що спотаено зрей / за жътва? — жътвата, с която ще живей / тоз, който в днешното не мисли само днешно\ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 155.
5. Като същ. днешните мн. Разг. Хората, принадлежащи към партия, власт и т. н., които управляват в момента; сегашните, днес-кашните. — Щом си от пет години по редакциите, значи си работил и за фашистите.. — Какво направи, та остана при днешните? Сигурно си се писал комунист. Б. Болгар, Б, 31.
О До ден днешен. Разг. Досега, до този момент. Саваков беше почуствувал укора и иронията на генерал Сирмаков като жестока плесница. До ден днешен той бе получавал за своята служба само похвали. Д.Ангелов, ЖС, 264. Аз очите му до ден днешен не съм видяла, той пари ми иска\ Елин Пелин, Съч. П, 95. На днешния ден. Разг. В точно определен ден на годината, който съвпада с деня в момента на говоренето. Голям празник е ..ии на днешния ден в Урум Еникъой има сбор. Й. Йовков, СЛ, 148.
ДНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Ям по веднаж на ден през първата седмица на великите пости.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДНИЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от днича.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДНИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Долният пласт от купа сено или слама (Ст. Младенов, БТР).
2. Място, където се слага зимнина за дребен добитък (Н. Геров, РБЯ).
3. Заден план на картина, сцена; дънище, фон (Ст. Младенов, БТР).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
дно, мн. дна, ср. Остар. и диал. Дъно. На дното си някои рупи са пълни с вода, която се чуе кога падат камене, но има рупи и със сухо дно. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 125. Чашата ти, я наливай, / нек се пълни все с вино! / Със уста сърбай попивай / изсушувай я дор до дно! М. Софиянец, П, 77. Калугерска къща е амбар без дно. По-гов., СбНУ XI, 157.
ДО1 предл. 1. След глаголи за движение
— за означаване на граница, предел в движението на някого или нещо. Гроздан дойде до прозореца и погледна навън. Й. Йовков, Ж, 1945, 72. Когато Македонски дойде до средата [на замръзналата река], той си обърна гърба на североизточния студен вятър. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Ранените пътуваха два дни, докато стигнат до първата гара. К. Петканов, МЗК, 104. Антон застигна каруцата към края на неголямото село. Дотук конете вървяха добре, защото беше равно. П. Спасов, ХлХ, 42. Като влезе в горницата, Събо си сне калпака и се поклони чак до пода. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Някъде отдалеко стигна до слуха на Ния гласът на свекървата. Д. Талев, ПК, 263. Миризмата на сяра долиташе до нас. К. Калчев, ДНГ, 63. • Остар. С предл.
в. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. 3. Стоянов, ЗБВ I, 202. Тая пролука е единствената врата на Рила, тя само тук се отваря гостоприемно и пуща пътника до в дъното на своите тайнствени обятия. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. — Бае Василе — рекох, — нека да се качи и тая бабичка е талигата до е Пирдоп. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 43. • Рядко. С предл. край. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратъо остави царския път. Йв. Вазов. Съч. VIII. 50. • С предл. над. Планини великолепни,... Кой е възвисил върховете ви до над облаците? Пч, 1871, кн. 6, 81. • Рядко. С предл. у. След такава тежка обида, каквато беше претърпял Вълчан, Нейко кметът не можеше да го остави сам и от кръчмата тръгна да го изпрати до у дома му. Й. Йовков, Ж 1945, 30. Дечко Граматика: — Кръстецът ми, ребрата ми... на пестил ме направиха... Дядо Къньо: .. —Де да търся тарга сега? Ха, подеми се де! Стъпи! Можеш ли вървя до у вас? П. Тодо-ов. Събр. пр II, 381. — Хаде да идем до у ома да се понахраним. Ил. Блъсков, КУ. 23. // Разг. Обикн. след глаголи като отивам, отскачам, прескачам, изтичвам и под. — за означаване на мястото, където някой отива, или на лицето, което посещава; в, при, у. — Ти напиши билетчето, а аз да прескокна до дюкяна. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 146. Наговори дружината да отскочат утре заран до града, надвечер пак да се върнат в Червен и на другата заран вече да поемат към Плевен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 408. А като се обърна към онемелите овчари, викна им: — Тичайте до мандрите и вземете ведрата с мляко. А. Дончев, ВР, 77. Ивана тръсна вратата след себе си и весело изтича до Дочкини. К. Петканов, МЗК, 33. Вечерта Ерусалем Захаров, жаден да се поразговори с някого, прескочи до учителя Стоян Генчев, местен жител и негов съсед. Д. Ангелов, ЖС, 133. — Значи, Тицке, ти няма да излезеш? — каза той и се посмути, защото чу, че в гласа му прозвучаха радостни нотки. — Остани да си починеш, пък аз ще сляза малко до Василя. Й. Йовков, АМГ, 74.
2. За означаване на граница, предел, степен в изменението на количествената характе
