момент. Радостта, не днес-утре дългоочакваните братушки ще дойдат и ще ги освободят, само трепна и угасна. Г. Карасла-вов, Избр. съч. X, 9. Страхуваше се и ядосваше се в същото време, че обещаното нему от това министерство хубаво място, което той днес-утре се надяваше да получи, ще се изплъзне из ръцете му тъкмо тогава. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 145. Като днес, помня, спомням си. Разг. Много добре, съвсем точно и ясно (помня, спомням си). С парите, помня като днес, мама ми купи топли шушонки от магазина на господин Ръцев и шаячен плат, за да ми ушие тубичка. К. Калчев, ПИЖ, 92. Който вчера умрял, днес пишман станал. Диал. Употребява се, когато отначало времето е лошо, а после се оправя. От днес за вчера. Прех. Разг. Употребява се когато се иска да се извърши нещо бързо, но искането пристига в последния момент. Сведенията ги искат бързо, както винаги от днес за вчера. <От> днес за утре. Разг. Лекомислено и без грижи за бъдещето. Живееше днес за утре и се стараеше да бъде съвсем незабелязан. Д. Немиров, Б, 59.
ДНЕСКА нареч. Разг. 1. Днес. —Днеска дали ще пускат в затвора, а? — попита баба Дара, макар че от три дена в къщи само за това се приказваше. Г. Караславов, Т, 43. — Запомни: от днеска никого няма да попитам вече нито за тебе, нито за него. Оставям те свободна. Прави каквото искаш! Г. Райчев, ЗК, 169. Мъчен е днеска животът на занаятчия, бае Лулчо, не е като на други. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. Виж излиза, / че бирник царски дошъл е днеска. П. К. Яворов, Съч. I, 41. „От днеска нататък българският род / история има и става народ!“ Ив. Вазов, Съч. I, 189.
2. За времето в границите на един работен ден, за един ден; дневно. Ще оре и той с гюнлюк. По петнайсе гроша да зима днеска, не е малко нещо. Т. Влайков, Съч. II, 111.
◇ Днеска за днеска. Разг. 1. В настоящия момент. — При моя занаят! —.. — Ти току го споменуваш, бае Цако — .. — ама знаеш ли го ти, какъв е днеска за днеска моя хубав занаят? Т. Влайков, Съч. II, 175. 2. Вол-но, весело, без грижи за бъдещето; лекомислено. Ала щото изкарвал, харчиле го. Че той обичал добре да си угаждат и охолно да живеят. Карале го, вика се, днеска за днеска. Т. Влайков, Съч. II, 221. Като днеска го гледам (виждам). Разг. Много ясно, сякаш в момента (гледам някого). Гледам го като днеска, как се е унесъл да следи какво разказват акраните му за далечни някакви места и хора. Т. Влайков, Пр I, 75.
ДНЕСКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Днешен. В днескашните времена, с пари и глава можеш да си сложиш. Г. Караславов, СИ, 115. Не ми се харесва днескашния свят.. Аз, докторе, съм отгледала дъщеря и бог ми я даде, както исках.
Й. Йовков, М, 64. На топлите води се дължи днескашното процъфтяване на някои подвитошки села. П. Делирадев, В, 146. Не ще бъде излишно сакам, ако на днескашното наше събрание ви проговоря няколко думи за един не малко важен предмет на нашето читалищно заведение. П. Иванов, Ч, 1875, бр. 4, 159-160. Лев даже би простил враг с него да се хвали, / пренесъл би срама на днескашния бой, / .. но не такъва смел юнак да се погуби. К. Христов, ПХ, 45.
ДНЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил.
1. Който се отнася до днес, който е от днес, става или е станал днес, не вчера и не утре; днескашен. Никога през това горещо лято не е имало такъв прохладен, хубав ден, като днешния. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Днешните новини разстроиха духа на гостите в Танковото кафене. Ив. Вазов, Съч. XXII 117. Павлович го прекъсна. — .. Но мене ми се струва, господине, че ние твърде много се отплесваме от основния въпрос на днешното ни събрание. Ст. Дичев, ЗС I, 200.и Говорехме за днешния небивал поход. Й. Йовков, Разк. II, 104. Всичко се е укротило и притаило, сякаш че хората са вече заспале, уморени от днешната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 41. Днешната работа не я оставяй за утре. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 140. Днешният ден не се стига никога. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 140. Днешното яйце от утрешната кокошка е по-добро. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 140.
2. Разш. Разг. Който се отнася към времето, епохата, в която живеем; сегашен, съвременен, днескашен. Малцина могат да живеят само от истината на днешния век. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Те пият .. В пиянство щат лесно забрави / предишни неволи и днешни беди. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Ако с главите си / счупим вратите, / подпряни в мрака/на днешното време, / .. /това е прекрасно. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 70. Днешната младеж предпочита компютрите пред книгите. И Такъв, какъвто го знаем от епохата, времето на нашето съществуване (обикн. при съпоставяне с миналото, като го сравняваме с него); сегашен, съвременен, днескашен. Времето неуморно трупа с две шъпи пръст върху вкаменелите седем камили, догдето сред равното поле израснаха седем високи хълма. Върху тези хълмове лежи днешният град Пловдив. А. Ка-ралийчев, ТР, 79. Той [човек] би помислил, че това не е днешният дядо Либен, а някой рицар, граф или крал, който отива да се бие със своя съсед и да превземе Люксембург. Л. Каравелов, Съч. II, 38.
3. Ирон. Който е твърде неопитен, непросветен в нещо, поради това, че отскоро се занимава с него; днескашен. „Аз днешен не съм в работата си, а от 61-во оттогава и досега малко много с това съм се занимавал“ [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 41.
