на учениците. Госпожица Маринова действително има канцеларска работа. Тя не е нанесла още бележките ни в дневниците. К. Калчев, ПИЖ, 140. Аз влязох в стаичката и почнах да подреждам дневника, да вписвам материала, който бях предавал през деня. Кр. Григоров, Р, 84.
5. Литер. Вид мемоарна литература, в която събитията се разказват обикн. от името на главния герой и се излагат във форма на ежедневни или периодични негови записки. Много често дневникът се използва от писателите, за да се разкрие най-интимната същност на героя.
6. Литер. Мемоарно литературно произведение, което съдържа ежедневни или периодични записки на даден писател за събития, в които е участвал или е преживял. Скоро четох „Три години“ от В. Инбер. Това е дневник на писателката за отбраната на Ленинград. А „Записки от мъртвия дом“ от Достоевски е дневник, в който писателят рисува ужаса от царската каторга.
О Входящ дневник. Канц. Специална книга в учреждение, в която се вписват получени писма и заявления. Наведен над голям входящ дневник, той записа името на Кукуш-кин. М. Марчевски, П, 119. Изходящ дневник. Канц. Специална книга в учреждение, в която се вписват изпратените писма. — Ами, я покажете, редовно ли сте водили входящите и изходящите дневници\ Ив. Кара-новски, Разк. I, 80.
ДНЕВНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дневник (в 1 и 2 знач.). — Моят интерес към вас идва главно от дневничето. Без него нямаше да ви забележа. Ем. Станев, ИК III, 127. За да се надникне в душата на Яворов през пролетните месеци на 1911 година, трябва да се използува ценното дневниче на Михаил Арнаудов, който се е сетил да записва накъсо тогавашните преживявания на поета. М. Кремен, РЯ, 452. В един шкаф с книги открих едно мое старо дневниче от ученическите години.
ДНЕВНИЦА ж. Остар. и диал. Най-светлата утринна звезда — планетата Венера; зорница. Но дневницата като горделива за хубостта си, бори ся още самичка със зората. Д. Попов, СбРС (превод), 87.
ДНЕВНО нареч. 1. В продължение на един ден (от изгряването до залязването на слънцето). Създаде се широко движение за рекордни постижения в жътвата .. Иван Попов е връзвал дневно 420 снопа. РД, 1950, бр. 225, 2. — Хм, слабо нервно разстройство! — заключи тържествено докторът и .. подаде .. на нервно разстроения си пациент няколко прахчета с думите: — Три пъти дневно, по един прах след ядене. Св. Минков, Избр. пр, 26. Те [вестниците] излизат по пет пъти дневно. Б. Шивачев, ГГЮА, 90. Туристите изминаваха дневно около 30 км.
2. В продължение на един работен ден. Всеки майстор притежава по 4-5 стана и изработва дневно по 3 топа платно. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 22.
ДНЕС нареч. 1. В, през деня, който тече в момента на говоренето; днеска. — Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туй чудо? — думам си... Вчера беше зелена, а днес — жълта. И. Йовков, ПГ, 42. — Извинете, господин докторе, — каза жената. — Не съм болна. Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет. Елин Пелин, Съч. П, 175. —Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле. Йв. Вазов, Съч. XX, 7. — От днес нататък ще ми бъдеш роб и ще вършиш всичко, щото ти кажа. Н. Райнов, КЧ II, 32.
2. Разш. В, през епохата, времето, в което живеем, на което сме съвременници; днеска, сега. Всичко това беше отколе и днес нито хората, нито местата са такива, каквито бяха едно време. Й. Йовков, СЛ, 19. Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери, е достигнал да построи една фабрика, в която днес той,.., изработва най-елегантни кабриоле-ти и фаетони. Ал. Константинов, Съч. I, 222. Ах, летете ескадрони! .. / Свил десницата корава, целий свят се днес изправя / стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 75. То злобата в сърцето / трансформира / в една борба, / която / днес / клокочи. Н. Вапца-
ов, Избр. ст, 1946, 33.
. Като същ. Обикн. със съгл. опред. Времето, което тече в момента, в епохата, на която сме съвременници; настояще. Хората на бъдещето живеят и се трудят понякога редом с нас, в нашето днес. ВН, 1959, бр. 2537, 4.
О Днес бахт, заран тахт. Диал. Употребява се за човек, който не пести, а когато има пари, харчи и не мисли за утрешния ден. Днес за днес. Разг. 1. В настоящия момент. Събитията от последните две години, .. хвърлиха такъв огън и опустошение в неговите [на либерализма] .. редове, щото днес за днес ние имаме работа с един безнадеждно изгубен болник. Г. Кирков, Избр. пр I, 29. Днес за днес дядо Либен живее само със своите възпоминания. Л. Каравелов, Съч. II
43. 2. Волно, весело, без грижи за бъдещето; лекомислено. На младини живеехме днес за днес. Всичко, което имахме, пропиляхме. Днес тъй, утре тъй. Разг. Казва се, когато нещо се извършва методично и последователно в продължение на рпределен период от време. Като оставяше\коня да пасе, вързан на въже, той махаше д ръка срещу него, дразнеше го. Днес тъй, утре тъй, докато конят започна,.., да гони Митка чак догдето стигаше въжето. Й. Йовков, АМГ, 116. Днес-утре. Разг. В най-близко време, всеки
