дневна млечност 30 литра. ОФ, 1950, бр. 1831, 4. // Който е свързан с труд, извършен в границите на един работен ден. При най-интензивен труд .., дневната печалба на предачките се изчислява на два гроша. Ив. Унджиев, BЛ, 24. — Определям дневната норма за трактор петдесет декара. А. Гу-ляшки, МТС, 217. Това е Станке Тасков Маринов, носител на орден на труда — .., дал през последните месеци преизпълнение на дневната норма със 132 на сто. П. Нез-накомов, СНП, 189.
5. Остар. Книж. Всекидневен, ежедневен. Това беше един сборен пункт, дето се стичаха и разискваха дневните новини, които можеха да проникнат в затвора, и оттам от уста на уста се разнасяха между всички затворени. К. Величков, ПССъч. I, 70. Но по сърце на нашите тогавашни хора са били само ония от песните на Славейков, в които те са чували ехото на своите дневни борби и интереси. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 12. Оставаха още десетина души българи, ..: разговорът им се въртеше върху баловете и други дневни въпроси. Ив. Вазов, Съч. XI, 191.
6. Като същ. дневни мн. Канц. Допълнителни възнаграждения, които се заплащат за всеки ден при командировка на длъжностно лице. Тук трябваше да се бърза — механикът нямаше време, а и нему трябваше да се плащат пътни и дневни. J1. Стоянов, Избр. съч. III, 450-451. Те,.., могат да измислят деветдесет и девет командировки. Аз съм съгласен и с три наполеона дневни. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16.
7. Като същ. дневна ж. Стая в жилище, която се обитава през деня. Хаджи Андреица седеше на миндера в дневната, .. и с овлажнели очи гледаше децата. В. Геновска, СГ, 28. Къщата, в която влязохме, бе ниска, едноетажна, с голяма дневна. Й. Радичков, НД, 124. Старата Пиронка ги посрещна вън, ръкува се с госта, попита го как са в къщи, какво си правят и как се поминуват и го покани в стаята, която бе и за кухня, и за дневна, в която тя и спеше. Г. Карас-лавов, ОХ IV, 431-432.
◇ Дневен ред. Книж. Последователен ред от въпроси, които са предвидени за разглеждане на заседание или събрание. Всички гласуваха и Смилашев се качи на сцената и обяви дневния ред. В дневния ред се предлагаше да говорят двама души. Г. Карасла-вов, ОХ II, 619. Дневно светило. Остар. и поет. Слънцето. На северната страна на небосвода започна да се явява всяка вечер комета тозчас след захождането на дневното светило. Ст. Загорчинов, ДП, 425-426. Над бърда сънливи /утром зърна ли го дневното светило, / аз му шъпна: здраст-вуй, слънце мило! Ив. Вазов, Съч. 1П, 235-236. На дневен ред съм. 1. Книж. Предстоя да бъда осъществен, извършен или разрешен в най-близко бъдеще, -т- Ти ожени ли се? — отведнъж промени разговора Стоян Влаев. — На дневен ред е. И за мен дойде кокошата неделя. М. Яворски, ХСП, 38. Когато Раковски влиза в обществения живот,.., на дневен ред бе отделянето на българите в самостойна черква чрез откъсването им от гръцката патриаршия в Цариград. Г. Бакалов, Избр. пр, 150. 2. Разг. Предмет съм на разговор, на разисквания, представлява интерес за някого. Но за сега представлението на Геновева беше още на дневен ред и даваше най-много пища на разговорите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 110. Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря) на дневен ред нещо. Книж. Предлагам, искам нещо да бъде разгледано, обсъдено или разрешено. Слизам / сляза от дневен ред. Книж. Преставам да бъда обсъждан, разискван, не предстои да бъда осъществен. Строежът на дърворезния комбинат,.., отдавна е слязъл от дневен ред. РД, 1950, бр. 101, 3. Снемам / снема (свалям / сваля) от дневния ред. Книж. Преустановявам, спирам разглеждането, разискването на определен въпрос. Въпросът за мирния договор бе снет от дневния ред на конференцията.
ДНЕВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Записки, в които едно лице отразява по дни събития и преживявания от личен или обществен характер. Седнала на ниския си миндер до прозореца, с папката на коляното, тя пишеше своя дневник, собствено страданията си след разорението на Сопот през Руско-турската война. Ив. Вазов, ВМ, 16. Дневник той [Левски] започва да води по-късно, а от това време е оцеляло само едно негово писмо, и то от 6 септември 1869 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 118. В един груб железничарски тефтер с черни линии и черни графи Пеньо си води дневник. Ив. Бурин, НП, 38.
2. Тетрадка, в която се правят тези записки. По едно време Снежа скочи, отиде до библиотеката. В една дебела медицинска книга на баща си тя криеше своя дневник. В него тя написа уверено: „В училище ме огорчават, защото ми завиждат.“ Л. Галина, Л, 23.
3. Книга, в която се дава информация за работа, дейност, събития и под., извършени или станали през изминалия ден. Като се върнах в лесничейството, разлистих дневниците по залесяването, но освен бележките за процента на изсъхналите фиданки повече нищо не открих. Н. Хайтов, ПП, 31. И наедно с атрибутите на отряда — знамето, фанфара, барабана, заедно с дневниците и албумите, предадоха им и метеорологическата площадка. П. Проданов, С, 119. Смените имат дневник. Там майсторът записва как е протекла работата през деня. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.
4. Училищна книга, в която през всеки учебен ден се вписват отсъствията, зададените уроци, успехът и бележките за поведението
