пълна откровеност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. — А ти в нищо не си длъжен към мене, можеш и съвсем да ме изоставиш, аз... те оставих без рожба. Д. Талев, ПК, 558. — В този тържествен момент, когато отечеството ни се намира в опасност, ние сме длъжни да му помогнем с всичките си сили, да му дадем дори и живота си. Л. Стоянов, X, 142. // Който трябва да се подчинява на определени външни обстоятелства, да се съобразява с тях; принуден. Бяхме длъжни да не мърдаме [затворниците] от стаите си, но надзорът беше слаб,.., и ние скоро се престрашихме и зехме да си ходим на гости от една стая в друга, а после да слизаме долу до бакалницата. К. Величков, ПССъч. I, 68. Тука [в Интерлакен] времето е почти дъждовно и аз съм длъжен да стоя повече в хотела и да чета. Ив. Вазов, ПЕМ, 80.
3. Който изпитва благодарност, признателност към някого за направена услуга, за оказано внимание и под.; задължен. Аз вечно ще бъда длъжен на приятелите си за грижите, които положиха за възстановяване на моето здраве. А Нашата съседка беше длъжна на родителите ми и никога не забравяше да го каже. Преди 10 години те бяха спасили детето й от смърт.
◇ Длъжен съм на Михаля. Разг. Не съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм. Не оставам / остана длъжен никому. Разг.
1. Отвръщам по същия начин, по който са постъпили с мене (обикн. лошо). Янчо отново се измахна и този път успя да стовари пестника си върху главата на Васко, който също не му остана длъжен. Т. Хар-манджиев, Р, 98. Изведнъж задният му крак се издигаше, подковата бляскаше във въздуха и последваше такъв удар, че ако улучеше човека, мъчно можеше да остане жив. Дядо Давид не оставаше длъжен и веднага острият връх на тежкия му чизъм се забиваше в ребрата на коня. И. Йовков, ПК, 208. 2. Не допускам да бъда оборен, победен; веднага намирам достоен отговор като отпор (при спор, караница). Избухна смях, запоохвърляха се закачки към нетърпеливия войник. Той не оставаше никому длъжен и отговаряше остроумно. Д. Талев, С П, 302.
ДЛЪЖЕНСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Дължа (във 2 и 3 знач.). Нашите съотечественици длъженствуват голяма признателност за обнародването на тези.. твърде любопитни актове, извадени едно време от патриаршеските архиви. Н. Михайловски, ИИ (превод), 86. [„Дунавска зора“] длъженствува едната чест на почетните си спомоществователи и другата — на честното българско общество. ДЗ, 1868, бр. 1, 1. длъженствувам се страд.
ДЛЪЖЕНСТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от длъженствувам и от длъженствувам се; дължене.
ДЛЪЖНЕЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от длъжнея.
ДЛЪЖНЕЯ, -ееш, мин. ^ св. длъжнях, прич. мин. св. деят. длъжнял, -а, -о, мн. длъжнели, несв., прех. Остар. и диал.
1. Дължа. Един приятел на баща му,.., бе поръчал Франклину за да търси във Филаделфия 35 фунта стерлинги, които му длъжнеяли във Филаделфия. С. Бобчев, ЖФ (превод), 20. Относя ся с вас, както ся относяте и вий с него; но е готов да ви каже всичко що желаете, стига само да го хванете с добро и кротост, и да му покажете почит и уважение, каквито чадата длъжнеят на бащите си. М. Балабанов, С (побълг.), 128. Ако има да ся направили успех [училищата], то, навярно, че ние длъж-неем за него на благоразумните наши съграждани. Ч, 1870, бр. 6, 174.
2. Ставам все повече длъжен някому, увеличават ми се дълговете за плащане; задлъж-нявам, заборчлявам (Н. Геров, РБЯ).
ДЛЪЖНИК, мн. -ци, м. 1. Мъж, който има паричен или друг материален дълг към някого. Тоя ден Еньо не пи и за първи път се отказа да купи една нива, която случайно му предложи един негов длъжник. Елин Пелин, Съч. III, 167. Освен имотите на село, Чакъра притежаваше край града лозе и нива, засята с тютюн, които бе купил из-носно от неизправни длъжници. Д. Димов, Т, 11. Сметките към Даулов мъчно могат да се уредят напълно и повечето хора от нашата сиромашка махала са му вечни длъжници. Д. Бозаков, ДС, 59.
2. Банк. Физическо или юридическо лице, което е получило в заем пари (капитал) или е купило стоки с отсрочка на плащането; дебитор. Противоп. кредитор. // Фирма, предприятие и под., които са финансово задължени на друга фирма или на банка. При една криза доста банки щяха да фалират .. Едрите длъжници, като тяхната фирма, щяха да поискат споразумение и щяха да постигнат плащане на задълженията в известен процент само. П. Спасов, ХлХ, 21.
3. Прен. Лице, което има морално задължение към някого или нещо. „Утре ще ме сменят. Но ако се махна през тази нощ, ще излезе, че сам се смятам за виновен и че бягам .. Пред ония, които са ме поставили тук, не съм се провинил, а на ония, които ще дойдат след мене, не съм длъжник.“ Г. Ка-раславов, ОХ IV, 202. Воденичарят веднага позна Синигера, който му беше длъжник за много бели. Т. Харманджиев, КЕД, 27. Вместо да го накара да благодари на съдбата за всичко, що ни дава — за слънцето, въздуха, водата, — вместо да го направи длъжник на света, той го възпитава тъй, че да смята света и съдбата свои длъжници и да приема всеки дар с пренебрежение, като дължим данък. А. Дончев, СВС, 750.
