ДЛЪЖНЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Книж. Който се отнася до длъжник (в 1 и 2 знач.). След двукратното публикува-ние във вестник „България“ до 31 ден, ще продавам в канцеларията тук на публичен търг следующите длъжникови недвижими имоти. Бълг. 1902, бр. 449, 4.
длъжък
132
длъжнйков
ДЛЪЖНИНА ж. Диал. Дълг, борч.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДЛЪЖНИЦА ж. Жена длъжник (в 1 и 3 знач.). — Да си налагате такива жертви за мене!.. Колко сте добри! Вие ме направихте своя длъжница и аз не знам как мога да ви се отплатя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. Аз взех на заем 100 лв. от сестра си. Сега съм нейна длъжница.
ДЛЪЖНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Който се отнася до длъжник (в 1 знач.). И ето, случило са, че един старец,..,
— побягнал из длъжнишката тъмница. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 280. Длъж-нишки тефтер.
ДЛЪЖНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Служебно положение, свързано с изпълнението на определена работа в учреждение или предприятие срещу парично възнаграждение, заплата; служба, пост. В нашата редакция от две години стои вакантна длъжността на пътуващия кореспондент. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. Кузов имаше голямо желание след свършване срока на редовната служба да остане на щатна длъжност в полка и затова понякога се престараваше повече, отколкото е необходимо. В. Нешков, Н, 340. Но тревогите не закъсняха да се явят. Комунисти и дружбаши, за които му [на околийския началник] напомниха още при встъпване в длъжност, наистина започнаха да се надигат. Г. Караславов, Избр. съч.
I, 131. // Служебно положение в обществена, политическа, етническа и под. организация, единица; пост. Прическата, гривните на ръцете, големите бели обици на ушите,.., говореха, че той заема важна длъжност в племето. Гр. Угаров, ПСЗ, 144.
2. Степен в служебното положение на държавни, военни и др. служители; чин. — Според Привременния закон за горските чети, който изработихме за тая година, знаменосецът на главната чета е равен по длъжност на войводата. Ст. Дичев, ЗСI, 436.
3. Остар. и диал. Морално или обществено задължение; дълг. — Наша хайдушка длъжност е да се пазим — каза Бенковски — и да не вземаме на вяра всичко, което ни се казва. Л. Стоянов, Б, 168. Като не работим за разпространението на вестника, ние самите забавяме пробуждането на работниците,.., ние занемаряваме една от първите наши длъжности, когато само при изпълнението на тия длъжности ние с право можем да се наричаме социалдемократи. Г. Георгиев, Избр. пр, 330. — Елате да видите училището, където учат децата. Аз мисля, че това е ваша длъжност като училищен инспектор и е по-важно за вас. Ал. Спасов, С, 34-35.
◇ Йочетна длъжност. Остар. Длъжност, за която не се предвижда заплата. Синекурна длъжност. Остар. Добре платена длъжност без задължителна работа; синекура.
ДЛЪЖНОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до длъжност (в 1 и 2 знач.). Заплащането на труда ще става по щатните таблици, длъжностни наименования и заплати за съответната категория. ВН, 1960, бр. 2654, 3. Градските комитетски конгрегации му дават най-почетни длъжностни титли. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 139.
◇ Длъжностна характеристика. Адм. Изискванията за определена длъжност в учреждение, научна организация, предприятие и под. Длъжностни лице. Юрид. 1. В административное право — държавен служител, кооперативна или друга обществена организация, които притежават правото да извършват официални действия за установяване, изменение или прекратяване на конкретни правоотношения. 2. В наказателното право
— лице, което постоянно или временно осъществява функцията на представител на властта, като същевременно заема определена длъжност в държавно учреждение, предприятие или обществена организация.
— Задръжте акта до делото. Разчитам, че бащата ще го подпише. Когато ми го върнете, ще го подпиша и аз като длъж-ностно лице. Б. Болгар, Б, 164. Край него [Евгени] мина голяма група офицери и длъжностни лица и се насочи към избитите. Д. Ангелов, ЖС, 501.
ДЛЪЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Разг. Умал. от дълъг; малко по-дълъг от нормалното, обикновеното; дългичък. В тяс-ната, длъжка кухня чешмата не се затваря добре, водата шурти непрестанно. ВН, 1960, бр. 2664, 4. Той не си бръснеше мустаците, както правеха всички млади хора, и макар да бяха доста длъжки, не го правеха по-стар, нито пък закриваха червените му, хубаво очертани устни. И. Йовков, ЧКГ, 88. Когато четенето свърши, Влайков сведе очи и помърда устни. Той намери, че повестта е малко длъжка. СбЦГМГ, 422. А сега след длъжката зима всичко се раззеленило, грейнало едно слънце. Б. Несторов, АР, 66. Над тези вестници, разхвърляни по масите в кръчмарницата, клиентите се застояваха и за да останат по-длъжко време, си поръчваха и нещо за пиене. Г. Караславов, ОХ IX, 345.
◇ Длъжки ми са ръцете. Разг. Крадлив съм, имам навик да крада. Някой се пооба-ди, че и ръцете на Маврата били длъжки. И не стана Костадин пазач на кооперативните лозя. М. Кюркчиев, ВВ, 101. Длъжък ми е езикът. Разг. Много приказвам и често
