всяка челюст се намират два такива зъба, дълги обикновено до 5 см, които се срещат под остър ъгъл. Е. Аврамова, МС, 13. Дивият заек се храни изключително с растителна храна: зеле, моркови, цвекло, кората на млади фиданки. Храната се гризе с големи длетообразни резци. Зоол. VII кл, 129. За разлика от трапецовидния, длетообраз-ният лемеж в работното си положение се допира с опорната равнина само с върха на режещия си ръб. М. Дуковски и др., СМ, 18.
ДЛЕТЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от длето. Златарският еснаф прати по море в обителите на Атос четиридесет дарохрани-телници от слонова кост, по които бе из-рязано с тънко длетце житието на света царица Хелене. Н. Райнов, ВДБ, 60.
— Други (остар. и диал.) форми: длатце и длятце.
ДЛЪБ, длъбът, длъба, мн. длъбове, след числ длъба, м. Диал. Силно снизено място върху земната повърхност; падина, ровина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЛЪБАМ, -аш, несв., прех. Диал.
1. Дълбая.
2. Прен. Искам да постигна при някого нещо или да получа нещо със сила, като не го оставям на спокойствие, длъбам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: д л а б а м.
ДЛЪБАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от длъбам и от длъбам се; длъбня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: д л а б а н е.
ДЛЪБЕИ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Диал. Дълбей, жлеб, улей.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДЛЪБИНА ж. Остар. и диал. Дълбина, дълбочина. В определения час цяло граф-ското семейство отиде в църквата, гдето бяха ся събрали всичките почти жители на графството, които гледаха като невероятно почитанието една мома, която друг път носеше тежки вериги в длъбини-те тъмнични. X. Пашов и др., ЦП (по-бълг.), 132. Предмет за мисление може да бъде и онова, чтото ся находи извън нас — .. и онова, чтото става у истите нас в длъ-бината на нашата мислителна душа. Й. Груев, КЛ (превод), 6.
— Друга форма: д л а б и н а.
ДЛЪБНЯ ж. Диал. 1. Уред, предмет, с който се набиват колове в земята.
2. Само ед. Длъбане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЛЪБЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от длъб.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЛЪБЧИНКА ж. Остар. и диал. Длаб-ка. Изобщо кожата на болния е бледна или бяла току-речи като мляко; кога я натисне човек с пръст, направя една длъбчинка, която полека-лека изчезнува. Ив. Богоров, СЛ, 80.
ДЛЪГНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Който има по-голяма дължина от широчината си; продълговат. Зад завоя неочаквано се бялнаха ризите на четирима мъже, които жънеха една длъгнеста нива. Н. Тихо-лов, ДКД, 8. То беше каменен на два ката замък, със зъбци и с бойници в зидовете, с тесни длъгнести прозорци. Ив. Вазов, Съч. XIII, 162. На същата нива мама ще посади и фасул ..: и от плоския, и от длъгнестия, и от шарения. Т. Влайков, Пр. I, 228. Лицето на дяда Коля бе длъгнесто и повече черно, отколкото жълто. М. Георгиев, Избр. разк., 154. Тих нощен ветрец сегиз-тогиз позалюлява длъгнестите зелени листи на мамулите, кои правят още по-приятна нощта. Ил. Блъсков, ЗК, 140.
2. Диал. За човек — който е висок и слаб. Серафим е длъгнест, кокалест мъж с грубо, изпечено лице. А. Мандаджиев, ОШ, 11.
длъгню, -то, мн. -вци, м. Диал. Висок и слаб човек; дангалак. Всичка дружина ся обърна към кафеджията, сух един и висок длъгню, на когото кръвясалите очи блеснаха грозно, щом нахълта Герджикът. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 48.
ДЛЪЖ, мн. няма, ж. Поет. Само в съ-чет.: Шир и длъж. Необятно, безкрайно пространство.Над нас са блеснали житата,../ Ехо, ехо безкрайна шир и длъж. Ив. Бурин. ПТ, 32.
◇ На длъж и шир; На шир и длъж.
Поет.Във всички посоки; навсякъде. — По-хубаво нещо от мира няма! Излезеш от землянката, изкачиш се на височкото и погледнеш на длъж и шир. К. Петканов, МЗК, 184. Над нас са блеснали житата, / окъпани от топъл дъжд / и ншй вървим, вървим нататък / и няма край на шир и длъж! Ив. Бурин, ПТ, 32.
ДЛЪЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само като сказ. опред. 1. Който има да дава, да връща някому пари или нещо материално, взето на заем. Плащаха му по някой и друг лев, който той вземаше иотнапрад и винаги оставаше длъжен. Й. Йовков, ЖС, 55. Парите, които е зел на заем, в три-четири години стават още толкова, и един человек, ако бъде длъжен 1 000 гр. отпосле тряба да излезе 2 000 гр. длъжен. Дун., 1866, бр. 117, 1. Нашият съсед беше длъжен на баща ми 100 кг грозде от миналата есен. Татко му ги дал, за да си допълни бурето.
2. Който трябва да изпълнява нечии изисквания, да съобразява действията си с определени изисквания; задължен. — Шишко е превъзходен другар и поддържа връзка с пълномощника на градския комитет. Ние сме длъжни да му се подчиняваме. Д. Димов, Т, 226. На такова добродушно гостолюбие Огнянов се счете длъжен да отговаря с
