ударите на силната му длан. Ив. Вазов, Съч. XIV, 163. Широките вейки на дъба също му [на Голям Борован] пречеха да разпознае какви са тия фигурки. Той се покачи още по-високо, намери по-широка пролука и сложи длан над очи. Д. Ангелов, ЖС, 353.
О Като дланта на ръката си, зная (познавам). Много добре, в най-големи подробности, напълно, зная (познавам). И тримата поеха бързо нагоре в безкрайната и пуста планина, която старият партизанин познаваше като дланта на ръката си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 377. Като на длан се вижда. Обикн. за гледка отвисоко, панорама — много ясно, много добре, без да е закрито за погледа от някаква пречка се вижда. Бяха пред селото. Докато се спускаха по лекия наклон на шосето, то се виждаше като на длан — със зеленясалите покриви от турски керемиди,.., с продълговатата сграда на училището на горния край. Ем. Манов, ДСР, 200. Кога<то> ми поникнат на дланта (дланите) косми. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). Плюя си на дланите. Разг. Залавям се здраво за някаква работа. Сърби ме дланта. Разг. 1. Ще получавам или ще давам пари (в зависимост от това, дланта на коя ръка ме сърби). 2. Изпитвам желание, каня се да ударя някого. Днес целия ден ме сърбеше дланта и тази вечер набих детето. 3. Изпитвам желание усърдно да се заема с работа или да извърша, да направя нещо. Трия (потривам / потрия) длани. Разг. 1. Изпитвам задоволство, понеже съм успял да постигна, да спечеля нещо. 2. Злорадствам, когато някого сполети беда, нещастие или аз самият съм му напакостил. Полицаят Кудро Матишкин приближи до вързаните, започна да прикляква до главите им, .. триеше длани, .. и хихикаше от удоволствие. Д. Ангелов, ЖС, 648. Търся у кьосето брада и по дланта косми. Диал. Ирон. Проявявам прекалена придирчивост, искам да получа нещо оттам, дето това е невъзможно; върша нещо безсмислено.
ДЛАНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Дланен. Дланев мускул. Дланеви гънки.
ДЛАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се отнася до длан (в 1 знач.); дланев. Дланен мускул. Дланна страна.
◇ Дланна възглавничка. Анат. Възвишение по дланта на ръката, образувано от групирането на късите мускули в областта на големия и малкия пръст. Голяма дланна възглавничка. Малка дланна възглавничка.
ДЛАНЕСТО нареч. Книж. С форма, във вид на длан (в 1 знач.); длановидно. Растението Aconitum саттагип има неразклонено стъбло, високо от 60 до 80 см, и листа дланесто разсечени на тесни дялове.
ДЛАНЕСТОПЕРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. за листа на растения — който има форма подобна на длан (в 1 знач.); длановиден. Всред растенията можем да намерим листа, най-различни по форма — .., пересто нарязани при акацията, дланестоперести при конския кестен и др. Хр. Дилов и др., РВ, 16.
9 Речник на българския език. т. IV
ДЛАНИЧКА ж. Умал. от длан (в 1 знач.). В жилите му биеше здрава селска кръв, .. Широчки раменца, широчки дланич-ки, доста едра, кръгла главичка, а очите му много напомняха очите на Ружа. Д. Талев, ГЧ, 174.
ДЛАНОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Обикн. за листа на растение — който има форма подобна на длан (в 1 знач.); дланестоперест. Всред растенията можем да намерим листа, най-различни по форма — игловидни при бора, длановидни при детелината. Хр. Дилов и др., РВ, 16.
ДЛАНОВЙДНО нареч. Книж. С форма, във вид на длан (в 1 знач.); дланесто. Длановидно разсечени листа.
ДЛЕТО, мн. -а, ср. 1. Стоманен инструмент, с плосък и заострен край, използван за ръчно изрязване на вдлъбнатини в метал, дърво, камък и др. Съжалявах, че моите ръце не могат да въртят тежкия чук, да държат длето и майсторски да дялат синкавите павета. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Имаше една по-широка мраморна плоча с издълбани дъбови клони на нея и такива кръстове на четирите й краища, под които длетото бе начертало три реда едри букви. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Ангел седна до работната маса на златаря,.. Върху нея бяха разхвърляни сечивата, с които майсторът изработваше своите гривни — малки длета. Д. Спространов, ОП, 45. Разположиха се там каменоделци и от тъмно до тъмно чукаха с длета и чукове, дялаха големи каменни блокове. Д. Талев, ПК, 759. Дърводелско длето. Стругарско длето.
2. Режещ инструмент, употребяван при ударно сондиране. Във всяка сонда имаше по един голям железен лост с длето. Силен мотор върти лоста и длетото пробива дълбоко земята. П. Славински, МСК, 96.
— Други (остар. и диал.) форми: длато, длято.
ДЛЕТОВЙДЕН, -дна,- дно, мн. -дни, прил. Обикн. за човка на птица или зъби на животно — който има форма, вид на длето; длетообразен. Затова често народът го [кълвача] нарича „доктор на болните дървета“ и това е така, защото той чука върху дървото с голямата си длетовидна човка като същински доктор. Ст. Дончев, пнд, 31-32. И тукашният в Галапагос стридояд ( .. ) също както нашия разтваря с червената си длетовидна човка живите миди и ги изяжда. Н. Боев, Г, 80.
ДЛЕТООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Длетовиден. Бобрите гризат всичко със своите длетообразни предни зъби. На
