ДИХРОМАТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Хим. Свойство на някои разтвори да получават двояко оцветяване в зависимост от тяхната концентрация.
— От гр. 5ц 'два пъти' + хрсвра, -атц 'цвят'.
ДИХРОМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Двуцветен, дихроматически.
ДИХРОМАТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Хим. Двуцветен, дихроматичен.
ДИХТЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дихтя.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИХТЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. дихтял, -а, -о, мн. дихтёли, несв., неп-рех. Диал. Дихам, пръхтя. Зора са я загорила; / не я зора невидена, / но я зора — лудо младо, / лудо младо с бърза коня. / Кон му дихти, зора чини, / пръстен носи кайно месец, / оружя му дребни звезди. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 99.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДИШАМ, -аш, несв., непрех. и прех.
I. Непрех. За човек и животно — поемам през носа и устата си въздух в белите дробове и го изпускам навън след усвояване на необходимия за организма кислород. Сърцето на Агата заби, той и без туй си дишаше тежко, защото казваха, че имал астма, но сега като че взе да се задушава. Й. Йовков, ЖС, 18. Гореща вълна го удари в гърдите. Нещо го стисна за гърлото, не можеше да диша. М. Марчевски, П, 80. Тя [Райка] дишаше начесто и задъхано, слабите й гърди тънко свиреха. Д. Ангелов, ЖС, 234. Сивушка промуча още веднаж, отвори страшно очите си и престана да диша. Елин Пелин, Съч. I, 153. Кашалотите живеят на малки стада главно из тропическите морета и океани. Дишат с белите дробове, раждат живи и ги изхранват с мляко. К, 1963, кн. 1, 38. • Обр. Влакът влизаше в гарата като тежко дишаше. Д. Кисьов, Щ, 207. Машините дишаха тежко .. В сушилнята скърцаха всички валци. Вл. Полянов, ПП, 88. // За растения — поемам кислород и изпускам вългероден двуокис. Даже и намиращите се в покой, още не започнали да поникват семена, дишат. Бтн V и VI кл (превод), 23.
2. Прех. В съчет. с въздух, аромат и под.
— поглъщам, поемам въздух, аромат и под.; вдишвам. Николина отдавна не беше дишала така спокойно и с пълни гърди влажния мартенски въздух. Г. Райчев, ЗК, 86. Аз дишах с цели гърди хладния планински въздух. Ив. Вазов, Съч. XV, 80. Койчев като вихър се понесе из кривата селска уличка и бързо се озова вън из селото .. И вървеше той сё по-нататък и по-нататък през ниви и ливади и дишаше с пълни гърди пресния живителен въздух. Ц. Церковски, Съч. III, 124. Да дишам упойния мирис / на жито и на сенокос — / там дето трудът се е ширил — / задъхан, разголен и бос. Хр. Радевски, ВН, 68.
3. Непрех. Съществувам, жив съм. Нона не мислеше нищо, радваше се, че гледаь че диша, че вижда тоя хубав свят. Й. Йовков, ЧКГ, 210. Едничкия жив човек, когото срещнахме в тая разходка, беше един 80-90 годишен старец селянин .. Тая руина на живота, това неземно вече същество още крачеше и дишаше. Ив. Вазов, ПЕМ, 70. — „Ни-котиана“ обсебва всички чужденци и задушава дребните фирми и комисионери. Тя е картел от разбойници, който монополизира печалбите и не дава на хората да дишат... Д. Димов, Т, 116-117. Мене ми е жад-но — гледам те пленен, /мене ми е страшно
— дишаш ти за мен, — / мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден. П. К. Яворов, Съч. I, 84.
4. Прен. Прех. Изхвърлям, изпускам от устата си въздушна струя, пламък и под.; бълвам, духам. Знаете ли кой съм аз, / дядо ви Мраз?... / .. /Ледни дишам ветрове, / страшни трупам снегове. Елин Пелин, ПБ, 99. Три дни вече се бие Варнава и се готви да отстъпя, но на четвъртия, пред него се явява откъм балкана „Момък храбър непознат .. А пък коня диша пламък.“ Той иска нему да дадат да управлява войнството. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. // За кратер
— изхвърлям със сила вън от себе си нещо в голямо количество; бълвам. Малко преди осем часа на осми май Мон Пеле спрял за няколко минути да диша пламък и дим, спрели и оглушителните експлозии. К, 1963, кн. 3, 16.
5. Прен. Непрех. Изпускам аромат, миризма; ухая, дъхтя. Как е тихо, хладно, успокоително в тая черкова! На каква старина тя диша и колко добре става на душата в съседството на миналите епохи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 42. С мирис на праскови зрели / дишат далечни поля. Сл. Красински, 30,
112. Диша с миризми простор свободен, / птичка в клони скрита, пей — нарежда, / крепнат спомени за края роден, / крепне и последната надежда. Н. Ракитин, Ст II, 135.
6. Прен. Непрех. Обикн. с предл. в. Съдържам се, проявявам се в нещо или някъде. Нима юношеската романтика на ония дни не е съзвучна с оная романтика, която днес диша в нашите планове? ВН, 1963, бр. 3735,
1. Скръб, тъга, гняв диша в тая песен или в това ридание. Ив. Вазов, Съч. XVII, 43. Аз искам да напиша / днес / поема, / в която да диша/на новото време /стихът. Н. Вапца-ров, Избр. ст, 1946, 25. Ний още сме / безименни рабкори. / Стихът ни — / още неграмотен, груб. / Но там самия/ жив живот говори, / но в него диша / кървавия труд. Хр. Радевски, П, 50. И вред природата цъфти омайна, / и нямаш кътче, дето да не ди
