от полузатворените й сочни устни излизаше мерно и дълбоко дихание. К. Константинов, Избр. разк., 17. Има пак и един вид газ, който прилича на жълт дим и ся казва хло-рин. А той е толкоз отровен, щото ако го поеме человек с диханието си навътре, умира. ИЗ 1874-1881, 147. В гърдите е белият дроб, оръдието на диханието. П. Р. Славейков, ПЧ, 58. • Обр. Даже зад ралото, сред браздите, вече не ме радва най-милото — диханието на земята, нашата майка-кърмилница. Г. Манов, КД, 117. Духалото се свиваше и отпущаше .. Жаравата, близната от диханието на големия мях, светлееше и гаснеше. Д. Спространов, С, 256. В глухата самота на затвора той [Левски] чувствува по-силно от всеки друг път студеното дихание на смъртта. Ив. Унджиев, ВЛ, 354.
4. Остар. Живо същество, което има душа; човек, диха. Двадесят и девет пъти да си благословен ти и оръжието от бога и от всякое дихание на земли! НБ, 1876, бр. 38, 150.
дихАтел, -ят, -я, мн. -и, м. Воен. Металическа кутия, която е част от противогазо-ва маска и служи за обеззаразяване на въздуха чрез филтриране. В противогазовите маски често се използва дихателят МО-2.
ДИХАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с дишането, който участва в дишането. Пушекът действува и на дихателните органи, като предизвиква хроническо възпаление на гърлото, на носа, на бронхите и dp. ВН, 1958, бр. 2033, 4. Дихателните движения на гърдите му [на болния] станаха видими, синкавият цвят на лицето му изчезна. Д. Димов, Т, 537. Има различни видове мангрови дървета .. Стъблата на някои от тях са подсилени от многобройни въздушни корени .. У други корените развиват израстъци, които растат нагоре .. Те имат нарочни дихателни отверстия и играят ролята на бели дробове. К, 1963, кн. 2, 5. // Който служи за улесняване на дишането. Онова, което прави от Илка Попова рядко явление върху оперния небосвод, е, преди всичко, прекрасният гласов извор .. Налице е също така една крепка дихателна техника, едно безупречно фразиране, една превъзходна дикция. БНТ, 1940, бр. 201, 4. Основата на всички дихателни упражнения на йогите е така нареченото пълно йогистко дишане. К, 1963, кн. 3, 40.
О Дихателен апарат. Спец. Уред за дишане във вода или в атмосфера с отровни и заду-шливи газове или пари; самоспасител. Първата група взе дихателните апарати и се потопи във водата. НТМ, 1961, кн. 9, 5. След проверка на дихателния апарат ми разрешиха да се потопя. К, 1963, кн. 9, 28. Дихателен корен. Вот. Корен, чрез който се осъществява дишането при някои растения. В тропическите гори има растения, които образуват въздушни, дихателни и подпорни корени. Въздушните и дихателните корени служат за приемане на влага и кислород от въздуха. БТН VI кл, 29. Дихателен мускул. Анат. Мускул, който участва при дишането, като разширява и свива гръдния кош. Дихателна аритмия. Мед. Неправилен пулс, който при вдишване става по-бърз, а при издишване се забавя. Дихателна система. Анат. Група органи, които служат на дишането у човека, повечето земноводни животни и някои видове риби. Морбили е остра заразна болест .. От усложненията най-чести са възпаленията на дихателната система. ВН, 1960, бр. 2659, 4. Дихателна тръба. Анат. Трахея. Дихателната тръба е непосредствено продължение на гръкляна. Ал. Гюровски, АЧ, 266.
ДЙХВАМ, -аш, несв.\ дйхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Диал. 1. Изпускам дъх веднъж или няколко пъти; дъхвам. Люта змийка отговори: / — Кога дойде златен павун, / ти си меня потряперай, / я ща дихна и въздихна, / издъхна ща син бял пламен, /попари ща паунчови, /паунчови златни пяра. Нар. пес., СбАИ, 173.
2. Вдишвам, вдъхвам. — Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, .., кихни, дихни. Елин Пелин, Съч. II, 74.
3. Непрех. Отдъхвам. Па си поби буйно копье, /па полегна час да дихне, /ка полегна и задрема. Нар. пес., СбНУ II, 11.
ДИХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дихвам.
ДИХЛОРАМЙН м. Хим. Кристално вещество с миризма на хлор, което се разтваря добре в органични разтворители. Десет-процентовият разтвор на дихлорамина се употребява за дегазация на кожата.
ДЙХНА. Вж. дихвам.
ДИХОТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Лог. Вот. Който се отнася до дихотомия; дихотомичен. Дихотомно деление.
ДИХОТОМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Лог. Вот. Който се отнася до дихотомия; дихотомен. Дихотомично деление.
ДИХОТОМИЯ, мн. няма, ж. 1. Лог. Деление, разделяне обема на дадено родово понятие на две противоречиви видови понятия, от които едното представя отричане признаците на другото.
2. Вот. Особен тип разклоняване на растенията, характеризиращо се с разделянето на старата ос на две нови, които са приблизително еднакви.
— От гр. 5{%(х 'на две' + торц 'разделяне'.
ДИХРОЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Свойство на някои кристали да показват различно оцветяване, когато през тях преминава бяла светлина в различни посоки и през различни дебелини; двуцветност.
— От гр. 515 'Два пъти' + хршра 'цвят'.
