4. Голяма мембрана от коприна, хартия или друг материал за усилване на звук при високоговорител.
— От лат. diffusor.
ДИФУНДЙРАМ, -аш, несв. и се., не-прех. Хим. Физ. Прониквам, смесвам се са-мопроизволно. Отрязаните връхчета на овесени колеоптили Вент поставя върху малки желатинови блокчета, като дава възможност на съдържащото се в тях вещество да дифундира (прониква) свободно в желатина. Д. Георгиев и др., ХР, 5. Ако в цилиндър с вода се поставят кристали от някакво разтворимо вещество, то постепенно ще дифундира във водата, докато се получи еднороден разтвор. Хим. IX кл, 1950, 24. Окисляващите газове могат да дифундират в метала и до температурата на топене. К. Дойчев, МП (превод), 633.
— От лат. diffundo 'разливам' през нем. diffundieren.
ДИФУНДЙРАНЕ ср. Хим. Физ. Отгл. същ. от дифундирам.
ДИХ, дихът, дихй, мн. няма, м. О стар. и диал. Дъх. В гърдите на коня има бял дроб, чрез който си поема диха, както и человек. Пч, 1871, кн. 2, 24. Сред кал живя до сетния си дих, а / когато най-подир пръстта прие го, / бе вече толкоз гнусен, че от него / самите червеи се погнусиха. Хр. Радевски, Избр. пр И, 257. • Обр. У най-знаменитите [оратори на новите времена] съзира се често действието като в някоя драма, чувствува се понякога силно движение на мисълта и риторическият дих повява сегиз-то-гиз, буен и трептущ. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 14.
ДИХА ж. Остар. и диал. Дихание (в 4 знач.); човек, живо същество, дупт. Създав-никът е искал щото повърхнината на то-яз земски валяк и още и дълбочините му да бъдат изпълнени с живи дихи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 14. Саморастта работи по един вечен план ..; тя набелязва с едничък акт изпръвния образ на сякоя диха. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 12.
◇ Жива диха няма. Диал. Никакъв човек, никой (няма). Нека преминем отвъд Дунав, дето са останали във влашкия говорни език някои старобългарски думи като запалени свещи над гробищата на прадедите ни, от които сега няма жива диха. Ив. Богоров, КН, 1874, кн. 2,4.
ДИХАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. 1. Дишам. Когато човек гълта, като диха, — такъв воздух, който е пълен с такова безбройно множество микроскопически животинки и вредителни семенца, — не е чудно, дето са лесно трови и ляга болен от треска или от други болести. Ступ., 1875, бр. 9-10, 71. Аз ще умра! Победих минутата на слабостта; от този час скъсвам сношенията си с този свят .. Сега дихам по-свободно: от сърцето ми ся отведе един тежък камък. А. Шопов, СКП (превод), 25. Султан Селим из постеля ско-кна, / па си яхна бързо, врано конче, / що ми тропа, та звезди разискря / и ми диха, та гора трепери. А. Разцветников, Ст, 201. Тури [бошнячето] нога и кон си подкара, /подкара го низ рамна чаршия. / Като оди, кал-дръме копае, / като диха, дюкяне затвара. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 78. Не е била тъмна мъгла, /../Но йе било лоша ламя, / .. /Диха, диха, мъгла издава. Нар. пес., СбНУ I, 12.
2. Издавам, изпускам лош дъх; дъхам, воня, смърдя (Н. Геров, РБЯ).
◇ Ни лук ял, ни на лук дихал. Диал. Преструвам се, че не съм извършил нещо, че не съм взел участие в нещо; правя се невинен, прикривам се. Едно куче си измъквало главата из връзката, ходило посред нощ в ближна мандра, давило овцете .. и после се завръщало, нахлувало си синджира, па си спало спокойно; не лук яло, не на лук диха-ло. Н, 1881, кн. 2, 132.
ДИХАНЕ ср. Остар. и диал. 1. Отгл. същ. от дихам; дишане. Чини ми се, че й слушам дихането. Ив. Вазов, Р, 36. Разведе го из двора, спря го до плета, вплете пръсти в черната му грива и заслуша дихането му. К. Петканов, ОБ, 223.
2. Дъх, дихание. Скрит до зида на една отсрещна къща, той със затаено дихане, с разтупано сърце, гледаше в прозореца. Ив. Вазов, Съч. XIV, 84. — Обичам те, Райно, моя си навек... — повтаряше Дончо и душата му се топеше от огненото Райнино дихане, което жежеше гърдите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. И до мене приютена, приласкай ме като майка: / търся топлото дихане на откъснати цветя. Хр. Ясенов, Събр. пр, 97.
ДИХАНИЕ, мн. -я, ср. Поет. 1. Въздухът, който се поема при едно вдишване и издишване; дъх. Ето последното дихание, последният трепет на лицето, последното движение на устните. И всичко е свършено — Йовков не е вече между живите. П. Дине-ков, СбАСЕП, 550. Преди четвърт час предадох на слугините в санаториума една малка роза за тебе .. Ако тя беше паднала от ръката ти, аз бих я грабнал и отнесъл, мислейки я твоята душа, — аз бих я милвал и топлил с диханието си, за да се разцъфти с всичката си разкошна хубост. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 284. • Обр. Мило ми беше да усещам на плещите си и на кръстчето си този мек шал, събрал в себе си диханието и топлината на майчината любов. К. Калчев, ПИЖ, 85.
2. Миризма, аромат. Големите жълти рози .. надничаха през прозореца и изпълваха стаята със своето дихание. Д. Спростра-нов, ОП, 212. От дълбочината на катедралата идеха на талази тамянените дихания на продължително богослужение. Л. Сте-анова, ВМД, 14.
Остар. сега поет. Дишане. До него спокойна, усмихната като дете спеше Фанка и
