пръчици. Пр, 1952, кн. 6, 84. Отколешни спътници на човешкото общество са холерата и скарлатината, дифтерията и чумата. Е. Головински, ВК, 5.
— От фр. diphthérie през рус. дифтерия.
ДИФТОНГ м. Езикозн. Съчетание от сричкотворна и несричкотворна гласна в определена езикова система, което представлява неделима цялост; двугласна.
◇ Възходящ дифтонг. Езикозн. Дифтонг, при който втората от образуващите го гласни е сричкотворна. Възходящи дифтонги са съчетанията на гласните в думи като френските pied, nuit и под. Низходящ дифтонг. Езикозн. Дифтонг, при който първата от образуващите го гласни е сричкотворна. Низходящи дифтонги са напр. английските ai, au.
— От гр. бгфАоууск;.
ДИФУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Физ. Който се отнася до дифузия, който е свързан с дифузия; дифузионен. При осоляване на сиренето солта по дифузен път навлиза в сиренявата маса, а по осмотичен път се отделя водата .. заедно с всички разтворени в нея вещества. Н. Димов и др., ТМ, 130.
◇ Дифузна помпа. Физ. Дифузионна помпа. Помпите за вакуума се привеждат в движение, като се пуска и водата, която охлажда дифузната помпа. К. Карчев и др., EЛ, 213. Дифузно дишане. 1. Анат. Дишане, при което въздухът се поема чрез кожата. В зависимост от особеностите на природ-ната среда и от интензивността и сложността на обмяната се различават: дифузно (кожно) дишане, хрилно дишане и дишане чрез бели дробове (въздушно дишане). Ал. Гюровски, A4, 259. 2. Биол. Зоол. При бактерии, водорасли и низши животински организми (едноклетъчни, гъби, мешести и под.) — приемане на кислород с цялата повърхност, при което отразените лъчи се разпръскват; разсейване на светлината. Дифузно осветление. Спец. Осветление, получено не направо от светлинния източник, а чрез разсейване (дифузия) на светлината при отражение или при преминаване през разсейваща повърхност или среда. Дифузно осветление се получава, когато лампата се постави в осветително тяло с кълбовидна или друга затворена форма, направена от матирано или млечно стъкло. Светлинните лъчи се пречупват в различни посоки, като минават през стъклото, и излизат като разсеяна светлина, която се разпределя равномерно във всички посоки. Ел. XI кл, 1965, 68.
ДИФУЗИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Дифузен. Захарозата се извлича от цвеклото почти изключително по т. нар. дифузионен метод. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 183. Дифузионна бактерия.
◇ Дифузионна камера. Физ. Прибор за наблюдаване следите на йонизиращи частици. Дифузионна помпа. Физ. Помпа за висок вакуум, при която се използва дифузия на газ в струя на пари, прилагана за производство на електронни лампи, инсталации за ядрени изследвания и др.
ДИФУЗЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Физ. Обикн. за вещество, тяло — смесвам се с нещо, прониквам в нещо чрез дифузия. Газовете проникват лесно в порите на телата, т.е. дифузират, и то толкова по-лесно, колкото са по-леки. Н. Николов, М, 48. Микробът на дифтерита стои локализиран в лъжовните мембрани в гърлото; от там отделя отровата си, която дифузира в организма и го убива. Пряп., 1903, бр. 83, 3.
ДИФУЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Физ. Дифузирам. Светлинен лъч, минал през един колоиден разтвор, се дифузира, разпръсва и става видим. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 48.
— От нем. diffusieren.
ДИФУЗЙРАНЕ ср. Физ. Отгл. същ. от дифузирам и от дифузирам се. Дифузиране на газове. Дифузиране на светлинни лъчи.
ДИФУЗИЯ ж. Физ. Проникване на частици от едно тяло в друго, предизвикано от топлинното движение на молекулите и продължаващо до изравняване на концентрацията. Дифузията на газовете във водата най-често се ускорява при механично разместване на пластовете й. М. Воденичаров и др., ЕБ, 21. При обикновена температура дифузия се наблюдава при газовете и разтворите, а при по-висока — и при всички твърди тела.
— От лат. diffusio 'разливане'.
ДИФУЗНО нареч. Физ. Въз основа на дифузия, чрез дифузия. Дифузно разсейващите киноекрани имат най-широко приложение при кинопрожекцията, тъй като те обезпечават достатъчно равномерно отражение на светлинния поток. Й. Венов и ДР-, К, 128.
ДИФУЗОР м. Техн. 1. Вид тръба с разширяващо се сечение, което причинява намаляване на скоростта на преминаващата течност или газ и повишаване на налягането. Сред неспирния шум на машините и свистенето на дифузорите се носят откъслечните кратки подвиквания на работниците: — Давай, давай, позасили там ря-занките! РД, 1958, бр. 2, 2.
2. Разширяващата се част на корпуса на центробежна помпа или вентилатор.
3. Апарат, прилаган в захарните фабрики, за извличане на захарта от нарязано на тънки резени цвекло с помощта на гореща вода, при което се получава захарен сироп.
