образователната и политическата подготовка на участниците.
ДИФЕРЕНЦЙРАНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Книж. Диференциация.
ДИФЕРЕНЦИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който може, има способността да диференцира. То [новороденото] не може да различава цветове, миризми, музикални тонове и др. Това се обяснява с недоразвитието на мозъчните центрове и специално на анализаторната и диференци-ровъчната функция на мозъчната кора. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 58.
ДИФЕРЕНЦИРУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Мат. 1. За функция — който подлежи на диференциране (във 2 знач.). Диференци-руеми реални функции.
2. Като същ. диференцируема ж. Функция, която има производна в дадена точка.
ДИФОНИЯ ж. Муз. Рядко. Музика на два гласа.
— От гр. 8г(<;) ’два пъти' + фсоу^ 'глас'.
ДИФРАКЦИЯ ж. Физ. Явление, при което вълните в нееднородна среда се отклоняват от праволинейното си разпространение, вследствие преминаване край препятствие и взаимодействие с него. Големи и малки, видими и невидими, .., вълните притежават едни и същи свойства. Най-типи-чното от тях е явлението дифракция, което се наблюдава винаги, когато на вълната предстои да преодолее някаква преграда. Д. Лазаров, ОЛЕП, 31. Явно е, че звуковите вълни, като достигат до рамката на вратата или прозореца, се отклоняват отчасти от началната посока на разпространението и така проникват зад стената. Това явление се нарича дифракция на звука. Физ. X кл, 1951, 26. В средата на същото [XVII] столетие Франческо Гримал-ди открил дифракцията на светлината. Вл. Харалампиев, ПСС, 20.
◇ Дифракция на частици. Физ. Еластично разсейване на електрони, неутрони, атоми, молекули и др. от кристали или молекули на течности и газове, при което от началния сноп частици се получават допълнителни снопове.
— От лат. сИАгасйо.
ДИФРАКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до дифракция. Дифракционните явления се срещат в природата, живота и техниката. Физ. XI кл, 124. Като магнитна антена може да служи възбудена по съответен начин антена с цепнатина .. Такива антени носят названието антени с цепнатина или дифрак-ционни антени. X. Шинев, А, 64.
◇ Дифракционен спектър. Физ. Съвкупност от непрекъснато следващи една след друга цветни ивици. Дифракционна решетка. Физ. Оптически уред, съставен от голям брой успоредни, еднакво отстоящи един от друг процепи или нарези върху стъклена или метална пластинка. При преминаването на рентгеновите лъчи през кристални тела се наблюдава явлението дифракция. В този случай кристалната решетка изпълнява ролята на много фина пространствена дифракционна решетка. Ст. Христов и др., РЛУ, 152.
ДИФТЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Мед. 1. Който се отнася до дифтерия. Дифтерией серум. Дифтерийна реакция.
2. Който предизвиква, причинява дифтерия. Най-младото и хубаво телешко месо и най-пресните свински стомаси от кланицата се носят тук и се превръщат в Мартенов бульон за култивиране на дифтерийните бактерии и получаване на анатоксин за имунизация срещу дифтерия. НК, 1958, бр. 45, 4. Дифтерией бацил.
◇ Дифтериен ларингит (круп). Мед. Дифтерия на гръкляна. При дифтерийния круп отначало се появява дрезгава кашлица и общото състояние на болния се влошава.
ДИФТЕРИТ, мн. няма, м. 1. Дифтерия. Д-р Зарее изтръпна и отпусна ръце. Той погледна майката, която притискаше бол-ното си дете — тя беше бледа, уморена, безразлична и примирена, сякаш знаеше, че малкото е болно от дифтерит. Г. Кара-славов, Избр. съч. II, 140. Стремски с Не-венка имаха скръбта да изгубят внезапно Александърча, отнесен от дифтерита вътре в три дена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148.
2. Ветер. Заразна болест при домашните птици, при която лигавите ципи на гърлото, устата и носа се покриват с жълтобели ципи.
— Фр. (НрЬШегке през рус. дифтерит.
ДИФТЕРЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до дифтерит. Около 1900 г. Елин Пелин е бил свидетел на страшна дифтеритна епидемия, която е причинила смъртта на около 50 деца в с. Байлово. Лит. XI кл, 98. Преди ваксиниране-то е необходимо да се прегледат всички птици дали нямат дифтеритни образувания (по човките) или шарка по кожата. Е. Греков, ИОП (превод), 253. Дифтеритна ципа.
2. Който предизвиква, причинява дифтерит. Дифтеритна бактерия.
ДИФТЕРИЯ, мн. няма, ж. Мед. Остра заразна болест, обикновено детска, която се изразява в образуване на плътни налепи и на оток върху лигавиците на сливиците или ларинкса, затрудняващи дишането и гълтането и довеждащи понякога до смърт от задушаване. Чрез неуморни и продължителни изследвания на натривки от гърлени налепи на болни от дифтерия деца, .., Лъофлер е констатирал при микроскопическо изследване между множеството микроорганизми, биещите в очи с особеното си положение слабозакривени и издути на края
