ша / поезия божествена и тайна. Ив. Вазов, Съч. II, 14. // Остар. Обикн. за произведение на изкуството, реч, слово и под. С предл. с. Отличавам се с някакво качество, което ми е присъщо. Тя [речта] диша с патриотизъм, с любов към България. Бълг., 1902, бр. 449, 1. Политическите му [на Ботев] статии дишат.. с остроумие, страст-ност. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74. Повечето от тях [стихотворения].. дишат с искрен .. лиризъм. К. Величков, ПССъч. I, XIV.
7. Прен. Прех. Излъчвам, изразявам нещо, което имам или съдържам като постоянно присъщо качество. Стефо спря и се обърна към нея [Росинка].. Ведрото му румено лице дишаше бодрост, здраве и издръжливост. Д. Ангелов, ЖС, 208. От тъмните й и сплетени обяснения — когато лицето й и думите й във всеки друг случай дишаха пълна откровеност, .., заключавах, че само един могуществен нравствен импулс беше в състояние да внуши толкова кураж — любовта. Ив. Вазов, Съч. XII, 100-101. В упоителната радост на щастието си отначало и в мъчителното разкаяние след раздялата с Фридерика Гьоте пише песните, които дишат такава непосредственост и глъбина на чувството, песните, в които сякаш се долавя лъх от самата природа. М. Арнаудов, Г, 11. И мощ тям дишат им лицата — / към нови боеве като че бързат пак. К. Христов, ПП П, 84. А сме скромни и срамливи — / туй по всичко си личи — / и божествена невинност / дишат нашите очи. Хр. Радевски, Избр. пр II, 21.
8. Прен. Непрех. С предл. от. Излъчвам се, изразявам се от нещо, на което временно или постоянно съм присъщ. Въпреки постът и въздържането тялото му стана едро и гъвкаво и от него дишаше сила и здраве. Елин Пелин, Съч. IV, 86-87. Бавно говори, бавно върви, но от цялото му същество диша страшна и непоколебима сила. И. Йовков, А, 154. Не можеш да не дойдеш до умиление от онова прямодушие, което диша от тия безценни редове. Ал. Константинов, Съч. I, 191. Бодрост, вяра, нравствена сила диша от тия песни. К. Величков, ПССъч. I, XV. Дълбоко и силно убеждение дишаше от неговите думи. Ив. Вазов, Съч. X, 57. От недрата земни / вече пролет диша! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 215. дишам се страд. Прясна влажност и крепък дъх от земя и треви напояваха въздуха, който се дишаше леко. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 95. Вече се е мръкнало, дългият юлски ден тъмнее, над смълчаното село виси гъст облак прах от харманите... почти е трудно да се диша. Л. Стоянов, X, 127.
◇ Дишам във врата на някого. Нов. Разг. Почти съм настигнал, почти се изравнявам с някого по успехи, постижения, богатство и др.^ Джоузеф Елисън диша във врата на Гейтс с богатството си от 49,6 милиарда долара. ДТ, 2000, бр. 181, 26. Дишам праха на някого. Нов. Разг. Изоставам, бивам изпреварен от някого по успехи, популярност и др. или в определена дейност. Според резултатите от проведената от списание ((Тоутъл филм" анкета., положителният герой на всички времена е Индиана Джоунс.. Праха на Инди диша легендарният агент Джеймс Бонд. Нов., 2001, бр. 23, 4. Покрай успешната здравна реформа лекарите дръпват., напред в подкупите и остават професии като министри и общинари да им дишат праха. 24 часа, 2000, бр. 320, 14.
ДИШАНЕ ср. 1. Физиол. Непрекъснат физиологичен процес, при който организмите и човекът поглъщат кислород и отделят въглероден двуокис, вода и енергия. Евгени усети как някаква грамадна, мъчителна тежест притисна гърдите му и затрудни дишането му. Д. Ангелов, ЖС, 296. Сухите му [на гусларя] жилести ръце трепереха от старческа немощ; мъчително дишане свиваше и разпущаше гърдите му. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 43. Навън беше тъмно, чуваше се само равномерният шум на дъжда и тежкото дишане на човека, който току-що се бе изкачил на чардака. В. Геновска, СГ, 471. Сега от кладенеца до дома конят трябваше да препуска галоп. И препускаше тежко, с голям тропот, с тежко дишане — стар беше. Й. Йовков, АМГ, 115. — Ти знаеш, Ради, че живите същества дишат. При дишането си те поглъщат кислорода, който е необходим за живота. Г. Томалевски, АН, 237. • Обр. Струваше ми се, че стигне ли завоя при мелницата,.., ще чуе звъна на наковалнята, равномерен и тих, прекъсван само понякога от тежкото дишане на духалото. П. Константинов, ППГ, 136.
2. Поглъщане, поемане на въздух, аромат и под.; вдишване. Ароматът на горските цветя правеше въздуха лек, приятен за дишане, гърдите се отваряха широко, в цялото тяло нахлуваше благодатният ефир на природата. К. Ламбрев, СП, 158. В малката, прибрана къщичка на Клинката въздухът стана по-лек и no-свеж за дишане. К. Петканов, ЗлЗ, 125.
3. Прен. Съществуване, живеене. Особено внушително звучат стиховете на Рустам, посветени на борбата за мир. В тях се чувствува широкото, свободно дишане на великите азербайджански поети от миналото. С, 1951, кн. 2, 150.
◇ Вънпшо дишане. Физиол. Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи. Изкуствено дишане. Спец. Начин за поддържане по изкуствен път движението на въздуха в белите дробове. Подложиха под кръста му вързопа дрехи и най-здравият от гребците, .. започна да му прави изкуствено дишане под наставленията на Петър. В. Райков, ПВ, 44. Клетъчно (кожно, тъканно) дишане. Физиол. Сложен физиологичен процес, проявяващ се в поглъщане на кислород чрез
