За много заболявания, които имат специален характер, е въведена диспансеризацията.
ДИСПАНСЕРИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Зачислявам някого на системно лекарско наблюдение на здравослов-ното му състояние с лечебна или профилак-тична цел. Започнаха да диспансеризират всички деца преболедували от хепатит. диспансеризирам се страд.
ДИСПАНСЕРИЗИРАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от диспансеризирам и от диспансеризирам се; диспансеризация. Диспансеризирането на болните от диабет е наложително.
ДИСПЕРСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Само в съчет.: Дисперсна система. Физ. Дадено вещество и средата, в която то е разпръснато. При равномерното разпределяне на малки частици от едно какво да е вещество се получава дисперсна система. Н. Пенчев и др., КАХ, 169. Течни дисперсни системи са захарният разтвор, млякото и др., а твърди — различните сплави и т.н. Хим. XI кл, 1965,46. Дисперсна среда. Физ. Еднородно вещество, в обема на което е разпръснато друго вещество във вид на малки твърди частици, капчици течност или газови мехурчета. В една дисперсна система различаваме дисперсна среда, чиито частици запазват връзката помежду си, и дисперсна фаза, чиито частици са разпръснати всред дисперсната среда. Н. Николов, М, 106. За дисперсна среда може да служи и твърдо, и течно, и въздухообразно вещество. Хим. IX кл, 1950, 38. Дисперсна фаза. Физ. Разпръснатото вещество, което е част от дисперсната система. Твърдият газ представлява ко-лоидна система, в която течният газ е дисперсната фаза, равномерно разпределена и включена в клетките от твърдата среда. Д. Русчев, НЗ, 49.
ДИСПЕРСИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до дисперсия.
О Дисперсионен анализ1. Иконом. Методика, чрез която може да се прецени дали действието на дадена причина или на група от причини има съществено или несъществено влияние върху известно следствие на едно или повече масово проявили се явления. Дисперсионен анализ2: Мат. Статистически метод за изразяване на влиянието на отделните фактори върху резултата от експеримента. Дисперсионен анализ3. Хим. Съвкупност от методи за характеризиране на частици в дисперсни системи. Дисперсионен метод. Хим. Метод, при който дадено вещество се раздробява до колоидни размери по механичен път, чрез ултразвук и др.
ДИСПЕРСИЯ ж. 1. Хим. Физ. Раздробяване и разпръскване на едно вещество на малки части в друга среда. // Степен на раздробяване на вещество до дребни частици.
2. Физ. Течна смес, частиците на която са равномерно разпределени помежду си. Той [латексът] се определя като водна дисперсия на каучук, частичките на която са способни да се деформират. К. Раковски и др., ТГОИ, 9.
3. Мат. Мярка за разсейването на стойностите на една случайна величина.
О Дисперсия на светлината. Физ. Разлагане на светлината, причинено от нееднаквото пречупване на различните й цветове при преминаването им през дадено вещество. Откриването на дисперсията на светлината е пряк резултат от работите по усъ-вършенствуването на стъклата на телескопа. Ив. Въжарова, ИН (превод), 235.
— От лат. dispersus 'разпръснат1.
ДИСПЕРСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Хим. Физ. Раздробеност. Особените отнасяния на колоидите се дължат на степента на дисперсност, т.е. на големината на частиците. П. Боянов, П, 163.
ДИСПЕЧЕР м. Лице, което ръководи работата на работници или машини непосредствено или с помощта на телемеханични уреди. В управлението на рудника Манол взе подадения му през прозорчето номер и се записа при диспечера. Ив. Мартинов, М,
84. Мокър и премръзнал, в бараката стоеше младият диспечер Ефрем Иванов и питаше по телефона: — Къде се качва? С каква сила идва? С. Северняк, ОНК, 37. Телефонът вътре рязко иззвъня .. Срещна го гласът на влаковия диспечер — объркан, неясен. Н. Нинов, ЕШО, 63. Диспечерите от своя пункт ще приемат и предават документите на водачите на автомобилите. ВН, 1959, бр. 2598, 2. Разговаряйки по радиото с диспечера на аерогара Пловдив, командирът на самолета спокойно предава управлението на помощника си. РД, 1961, бр. 83, 2.
— От англ. dispatcher през рус. диспетчер.
ДИСПЕЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Рядко. Диспечерски (в 1 знач.). Диспечерен пункт.
2. Като същ. диспечерна ж. Разг. Помещение, в което работи диспечер; диспечерска. Страшният диспечер отново ходи насам-нататък. Минал е работният му ден, но не може да се откъсне от диспечерната. И за миг пак се унася в спомените си по създаването на диспечерската служба. Ив. Бурин, НП, 43.
ДИСПЕЧЕРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Централизация на контрола и управлението на енергетични, производствени, транспортни, снабдителни и др. процеси при съвременни средства за информация и управление. Диспечеризацията осигурява наблюдение и ръководство на процесите.
ДИСПЕЧЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до диспечер; диспечерен. Гаровият пазач, комуто Нончо беше въз
