ложил диспечерската длъжност, важно отиваше при началника си и .. докладваше с преправено разтревожен глас: — Пристигна ешелон на първия коловоз. А. Гуляшки, СВ, 29-30. Благой Пецев премести диспечерската барака навътре от брега, но водата я вкопчи и тя остана да стърчи като наколно жилище. С. Северняк, ОНК, 37. Тръгнах към летището .. Учебният корпус тъмнееше. Светеше само в диспечерската стая. А. Станоев, П, 52.
2. За служба, отдел в предприятие, учреждение и под. — който ръководи производствения процес, като осъществява централизация и оперативност. Фирмата има диспечерска служба с пет пункта в петте района на града, които приемат поръчки по лична молба на гражданите, по телефона или по пощата. ЖД, 1967, кн. 6, 8. Създаде се бърза и енергична диспечерска служба по градските съобщителни връзки. А Диспечерски отдел.
3. Като същ. диспечерска ж. Разг. Помещение, в което работи диспечер; диспечерна. — Само щом видяха, че излязохте, ония пак се събраха .. Сега пък в диспечерската. А. Станоев, П, 51.
◇ Диспечерски пункт. Спец. Уредба, в която се извършва диспечеризация с използване на средства на автоматиката, телемеханиката и под. Диспечерска система. Спец. Централизирано управление за движението по железопътните линии, за работата на обединените електростанции и под. Миналата година влезе в експлоатация първият етап от диспечерската система за управление на водоснабдяването в Русе. ТД, 1971, бр. 1,3.
ДИСПЕЧЕРСТВО ср. Спец. Ръководство, управление на отделни производствени звена, на движението на транспортни средства и под. чрез прилагане на различни видове връзки и контрол. Наученото в нея [школата] помогна да се направят някои подобрения в организацията на работата в предприятието: организира се стегнато диспечерство. ВН, 1961, бр. 2976, 2.
ДИСПЛЕИ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Спец. Екран на електронен уред, устройство (компютър, мобилен телефон и под.), на който се визуализира определена информация, данни. Гласовото управление и календарът са значими за 14% от потребителите на мобилни телефони. Последният писък на модата — цветен дисплей и полифонични мелодии и камера, все още не е убедителен за българския потребител. Кеш, 2004, бр. 27 [еа]. От КАТ демонстрираха нови уреди с вградена памет за измерване съдържанието на алкохол в кръвта.. Чуждестранната техника може да запамети 9600 показания, като на дисплея се изписва и поредният номер на пробата. С, 2003, бр. 3621, 5. Малък дисплей на кормилото показва данните на велосипедиста. О, 1991, бр. 2, 10. Телевизорът на „Шарп“ се отличава с 45-инчов теч-нокристален дисплей и огромна резолюция. С, 2004, бр. 4270 [еа].
8 Речник на българския език, т. IV
— Англ. display.
ДИСПОЗИТЙВ м. Юрид. Разпоредителната част от съдебно решение, отразяващо това, което постановява съдът. На 27 януари тази година 5-членен състав на Висшия административен съд потвърди решението на предходната инстанция.. Така разпоредителната част (т. нар. диспо-зитив) на решението на тричленния състав става окончателна разпоредителна част на окончателното решение на съда. Мон., 2006, бр. 2470 [еа].
— От лат. dirpositus през фр. dispositif.
ДИСПОЗИТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който се отнася до диспозитив. Нормите на гражданското право може да бъдат както императивни, така и диспо-зитивни.
ДИСПОЗЙЦИЯ1 ж. 1. Книж. Начин, по който нещо е разположено, разпределено; разположение. От прегледа на всички преки и косвени причини на адаптационните смущения личи и следва .. да се подчертае една тяхна важна свойственост: експозицията има много по-голямо значение от диспозицията. Пр, 1954, кн. 1,31.
2. Воен. План за разположение на войскови части или на военни кораби на рейд или по време на бой. Диспозицията на щурма е направена при предположението, че кабелът няма да бъде прекъснат и че немците ще използуват минното си поле. П. Славин-ски, ПЩ, 422. Найден завари Бендерев в една колиба да се съветва със събраните селяни и да чертае плана на движението, като определяше командирите и техните задачи .. Бендерев погледна изумено княжеския пратеник, после диспозицията, която бе започнал да чертае. В. Геновска, СГ, 375-376. Всичкото това движение е толкова съобразно с военната наука, щото Генералният щаб не е нито мислил за друга евентуална диспозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 87.
— От лат. dispositio.
ДИСПОЗЙЦИЯ2, мн. няма, ж. Юрид. Част от законова норма, съдържаща условията, предпоставките, които трябва да съществуват, за да бъде тя приложена.
— От лат. dispositio.
flHCnOHÈHT м. Остар. Книж. Пълномощник. Ако такова едно поверено лице има свобода да решава важни търговски дела, без да са допитва с господарите си, то са нарича диспонент. Знан., 1875, бр. 2, 29.
— От лат. disponens, -entis 'разпределящ'.
ДИСПРОПОРЦИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който съдържа или се отличава с диспропорция.
