2. Литер. Вид непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат, а следващите звукове съвпадат или са близки по звучене.
3. Прен. Несъответствие, противоречие на нещо по отношение на друго; противоречие, дисхармония. Това ново здание на черква, с тая претенция на бляскавост е също един присмех на окръжаващата мизерия, един глождлив дисонанс. Ив. Вазов, Съч. XVI, 104-105. По улицата се слуша като дисонанс на мекия шум на вятъра припреният речитатив на Илийца. 3. Сребров, Избр. разк., 165. Балите излъчваха цяла гама от миризми, в която опитното обоняние можеше да различи дисонансите на мухъл и спареност от хармоничното благоухание на смолисти вещества и етерни масла. Д. Димов, Т, 38. Разбираме, че говорят селяни, но езикът, с който си служат, не оскърбява нашия вкус, не внася дисонанс в произведението. К. Величков, ПССъч. VIII, 198-199. Едрата му, .., тежкоатлетическа фигура някак си беше в дисонанс със звуците, които излизаха изпод пръстите му. Ст. Даскалов, ЕС, 307.
— Лат. (Цввопапв, -пие 'несъзвучен1.
ДИСОНАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Рядко. Книж. Прил. от дисонанс. Десетки, стотици сирени предупреждаваха града за смъртна опасност. Свиренето им се сливаше в разстройващ дисонантен акорд, който през първите секунди деморализираше напълно съзнанието и всяваше ужас. Д. Димов, Т, 376.
ДИСОЦИАЦИЯ ж. 1. Хим. Физ. Процес, който представлява разпадане на молекули на няколко по-прости частици (молекули, атоми, радикали или йони). Проти-воп. асоциация. Голямата топлоемност на водата пък може да се обясни с дисоциаци-ята на сложните молекули при нагряване, тъй като този процес е свързан с поглъщане на топлина. Н. Пенчев и др., КАХ, 55. Непълното горене може да се дължи на недостатък на въздух, на незадоволително смесване на топливото и въздуха и на дисо-циацията. К. Дойчев, МП (превод), 44. Асоциацията и дисоциацията на атомите са противоположните страни на химичните процеси. Електролитна дисоциация. Термична дисоциация. Фотохимична дисоциация.
2. Мед. Разстройство, което се изразява в нарушаване на функционалното съотношение между различни органи или части на един и същ орган.
— От лат. (Извослайо 'разделяне, разпадане'.
ДИСОЦИИРАМ, -аш, несв. и св., неп-рех. Хим. Физ. Дисоциирам се. При нагряване в неутрална и редукционна атмосфера в интервала 500-700 пиритът дисоциира, като отделя сяра. Ц. Цветков, М, 24. В йоно-генния слой се разграничават две части .. Втората част на йоногенния слой се състои от молекули, способни да дисоциират. П. Боянов, П, 165. Най-напред молекулите на газа атакуват металната повърхност, където дисоциират. Л. Калев, BTЛ, 18. ДИСОЦИИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Хим. Физ. Разпадам се, разделям се на части. Най-често аналитичните реакции се извършват във водни разтвори на електролити, които се дисоциират на йони. Хим. IX кл, 1965, 109. При сблъскванията между зърната част от водата се изпарява и под действието на ултравиолетовото лъчение водните молекули се дисоциират на хидроксилни молекули и водородни атоми. НТМ, 1966, кн. 214, 15. Действието на натриевия сулфид произлиза от това, че разтворен, той се дисоциира (съединява се с водата и се разпада) на натриева основа и натриев сулфохидрат. Ст. Младенов и др., ОТК, 39. При температури от порядъка на хиляди и милиони градуса, при които атомите се дисоциират и превръщат в плазма, в твърдо състояние не може да съществува изобщо никакъв материал. НТМ, 1961, кн. 10, 7.
— От нем. dissozieren.
ДИСОЦИЙРАНЕ ср. Хим. Физ. Отгл. същ. от дисоциирам и от дисоциирам се. Чрез дисоцииране на амоняка се получава смес от азот и водород, която също така се употребява като защитна атмосфера. К. Дойчев, МП (превод), 631. Върху повърхността на ядрото [на мицела] са разположени слой молекули, способни към оисоции-ране. П. Боянов, П, 164-165.
ДИСПАНСЕР м. Лечебно-профилактично учреждение, което има за задача да оказва квалифицирана и специализирана помощ, свързана с широки санитарни мероприятия. До училището има един психо-нев-рологичен диспансер и на втория етаж на тоя диспансер има един човек, който стои винаги на прозореца. Й. Радичков, СР, 179.
— Утре ще го [Петко] заведа в диспансера каза кифладжията, като налагаше с юмруци мократа си престилка. А. Гуляшки, Л, 24.
— Фр. dispensaire.
ДИСПАНСЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е присъщ на диспансер. Предвижда се да се подобри медицинското обслужване на майките, децата и подрастващите, да се разшири диспансерното им наблюдение. ЖД, 1967, кн. 5, 5. Като основно профилактично начало в работата на участъковите терапевти и педиатри е диспансерният метод, при който заболелите се откриват рано и се полагат системни и ефективни грижи за тях. ВН, 1959, бр. 2498, 2.
ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ ж. Мед. Системно лекарско наблюдение на здравослов-ното състояние на определена част от населението с профилактична или лечебна цел.
