мощия по управлението на училищата — е идея, която от няколко години се дискутира в обществото. Дем., 2001, бр. 231 [еа].
— От фр. discuter през нем. discutieren.
ДИСКУТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от дискутирам и от дискутирам се; дискусия. При дискутирането на всяка тема той [авторът] ни задължава да водим диалог със себе си, принуждава ни да се питаме така ли са нещата. Л. Андреева, ОСД (превод) [еа]. Дискутирането по доклада продължи близо два часа.
ДИСКЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от диск. Като стъпваше безшумно по килима, той отиде до вратата и завъртя желязното дискче на секретната брава. П. Стъпов, ГОВ, 30.
ДИСЛОКАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до дислокация (в 1 и 3 знач.). В края на третичния период мощни дислокационни процеси в недрата на Земята и последвалите ги изменения на земната повърхнина са оформили гигантските нагъвания. ВН, 1960, бр. 2796, 4. Някои геолози приемат подвитошката термална зона като естествено продължение на южно-балканската дислокационна линия. П. Делирадев, В, 144. Дислокационни войски.
ДИСЛОКАЦИЯ ж. 1. Воен. Разместване, специално разполагане на войски и военни учреждения върху територията на дадена страна или в театъра на военните действия с цел да се осигури бързина при мобилизация, възможност за прикриване на държавни граници и пр. Казваха, че [турчинът] уж струпал някакви свои моторизирани сили на границата... дислокация, както казват по военному. П. Незнакомов, БЧ, 8. Снабдяването на самолета с разузнавателна станция позволява при полет .. да се разкрият радиолокационните средства от системата на противовъздушната отбрана на противника (тяхната дислокация и основни тактико-технически данни). НТМ, 1961, кн. 3, 25.
2. Прен. Разместване, прегрупиране на политически партии, сили и под. Европейската война остави дълбоки следи. Създаде се дислокация на сили и влияния в най-широк смисъл на думата. Б. Шивачев, Съч. I, 16. И той не се съмнявал в щастливата си звезда, която винаги го е закриляла, особено сега, когато на хоризонта се очертавали вече политическите дислокации. К. Калчев, СТ, 249.
3. Геол. Нарушаване на първоначалните структурни форми на скалите, предизвикани от тектонични движения на земната кора, магматична дейност, метаморфизъм и под. Той [Корейско-Шандунският масив] е представлявал сложен комплекс от форми, образувани в резултат на активните тектонски движения — антиклинали, моноклинали, флексури, дислокации. Г. Костов и ДР-, К, 22. В резултат от нагъвателните тектонски движения се извършват гънко-ви дислокации, при които се образуват гънки. Р. Христов и др., Г, 84. Ако направим преглед на географското разпределение на вулканите, ще дойдем до следните заключения: 1. Дислокациите на земната кора представляват една от най-главните причини за вулканските явления, а не обратно. Гр. Николаев и др., ОГ, 108. Разривни дислокации.
4. Мед. Разместване на органи или кости в човешкия организъм при счупване, изкълчване, извиване и под. Дислокация на бедрената кост.
5. Геол. Дефект при кристалите, който представлява линии, около които е нарушено характерното за кристала правилно разположение на атомните плоскости.
— От лат. dislocatio.
ДИСЛОКИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Воен. Дислоцирам.
— От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИСЛОЦИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Воен. Разполагам военни части, военна техника и др. на определена територия; дисло-кирам. В това време виждам и офицери от Пловдивския въздушен полк, който е дис-лоциран на военновременно летище на поляната край селото. В. Тарийски, Д, 20. Джакарта получава възможност да дисло-цира правителствени войски в Банда Аче
— размирната провинция на о-в Суматра. Мон., 2005, бр. 2099 [еа]. дислоцирам се страд.
— От лат. disloco през фр. disloquer.
ДИСЛОЦЙРАНЕ, мн. няма, ср. Воен. Отгл. същ. от дислоцирам и от дислоцирам се; дислокация. В момента извънредни мерки като дислоциране на ракетни войски в района на АЕЦ „Колзодуй“ не се налагат. Дем., 2001, бр. 217 [еа].
ДИСОНАНС м. 1. Муз. Едновременно звучене на два или повече тона, което създава впечатление за несъгласуваност. Про-тивоп. консонанс. У Добри Христов хармо-ничната разработка е значително разнообразна. Умело той допуска дисонанси, което е вече една по-висока форма на хармонизиране. Ст. Грудев, ББ, 26. Морис Равел .. още дванадесетгодишен .. опитвайки се на пианото, търсел леки дисонанси, които по-късно му откриват пътя към нови хармонични ефекти. К, 1927, бр. 113, 3. Жълтеникавите мъртвешки ръце на болната [Мария] се протегнаха и почнаха да удрят безразборно върху клавишите. Музиката, която излезе от рояла, приличаше на говора й: трагичен шум, безреден поток от дисонанси. Д. Димов, Т, 190.
