ДИСКРЕТНОСТ1, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на дискретен1. Жената разбра, че няма да я издам .. Тя ми кимна с глава — благодари ми за защитата и дискретността. Кл. Цачев, ГЗ, 121.
— Околийският началник е верен наш партизанин, но, все пак, той е местен човек, може да не дооцени дискретността на плана, да се похвали и... да провали работата. Г. Караславов, ОХ П, 234. Гвардейският капитан беше в цивилни дрехи, с почтително скръбно изражение на хубавото си лице, в което се добавяше придобита дискретност и високомерие. Ем. Станев, ИК III, 105. Той се движеше из къщата винаги безшумно, но не с подозрителни котешки стъпки, а поради своята вродена култура и дискретност. Б. Йосифова, БЧМ, 10.
ДИСКРЕТНОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от дискретен2. Подвижността на веществото, неговите непрекъснати изменения, дискретността и способността му към раздробяване на твърде малки части неизбежно довеждали до извода, че веществото се състои от частички. Ив. Въжарова, ИН (превод), 302.
ДИСКРИМИНАТОР м. Техн. 1. Електрически измервателен уред, който реагира на измененията в стойността на дадени величини като амплитуда, фаза, честота на тока и под. При разлика между двете честоти в изхода на дискриминатора се получава напрежение, което е пропорционално на големината на разликата. Д. Мишев и др., ТТ, 165.
2. Устройство за честотно демодулиране.
— Лат. discriminator 'който прави разлика'.
ДИСКРИМИНАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Полит. Който се отнася до дискриминация. Дискриминационен акт. Дискриминационен режим. Дискриминационни мерки.
ДИСКРИМИНАЦИЯ ж. Полит. 1. Ограничаване на права или лишаване от права на определена категория граждани въз основа на расова, етническа или национална принадлежност, имуществено положение, политически и религиозни убеждения, пол и под. Милионите негри в страната биваха тероризирани, подлагани на насилия и расова дискриминация. Л. Мелнишки, ПП,
111. Още повече се влошавало положението на българския народ от религиозно-народ-ностната дискриминация. Българинът бил лишен от елементарни човешки права. Ист. X и XI кл, 103. Нина: — Защото постът е отговорен... Едва ще го дадат... Мери: — На мене?... Значи, пак дискриминация?... Та да не съм крадла или улична жена?... Д. Димов, ЖСМ, 22.
2. В международните отношения — ограничаване правата на някоя държава или на нейните граждани в сравнение с правата, с които се ползват други държави или техните граждани. Резолюцията призовава да се развива търговията между всички държави без дискриминация или ограничения, въз основа на равенството и взаимната изгода. РД, 1949, бр. 138, 6. Нашите стопански отношения и сътрудничество се основават върху принципа на пълното зачитане на държавната независимост, без всякаква сянка на недоверие и дискриминация. РД, 1949, бр. 138, 6.
— От лат. сИвсйпйпаио 'разграничаване'.
ДИСКРИМИНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Установявам ограничителен, неблагоприятен режим по отношение на дадена държава или за отделни групи граждани, за техните права и свободи. Малцинствата .. трябва да получат усещането, че германската държава ги уважава и не дискриминира вярата им. Кеш, 2006, бр. 39 [еа].
2. Отнасям се по различен начин към физически или юридически лица, като създавам неравенство помежду им. - Колекцията ми не дискриминира никоя жена нито като възраст, нито като социално положение. Всяка може да открие в себе си моите облекла. Кеш, 2002 бр. 32 [еа]. дискримини-рам се страд. Сега си давам сметка колко жестоко и колко примитивно е да се дискриминират хората с увреждания. Ев, 1998, бр. 8 [еа].
— От лат. ё18И11Шпо през нем. сИясйпитегеп.
ДИСКРИМИНЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от дискриминирам и от дискриминирам се; дискриминация. В цивилизования свят са много чувствителни към всякакъв вид дискриминиране — независимо дали е на расова или полова основа. С, 2004, бр. 4295 [еа]. Поставянето на трайни ограничения пред възможностите за кредитиране може да доведе до дискриминиране на клиентите от страна на банките. Кап., 2005, бр. 17 [еа].
ДИСКУВАМ, -аш, несв., прех. Сел.-стоп. Обработвам почвата с дискови брани и лющилници, за да я направя рохкава. Орем на 18-20 см дълбочина, неколкократ-но валираме и дискуваме оранта, докато обработим добре почвата. РД, 1961, бр. 289, 2. дискувам се страд.
ДИСКУВАНЕ мн. няма, ср. Сел.-стоп. Обработване на почвата с дискови брани и лющилници, за да се разрохка и наситни горният почвен пласт. Чрез дискуването се цели да се разрохква повърхностният пласт на орницата, да се осъществи частично обръщане на пласта и да се унищожат плевелите. Осн. сел. стоп. VIII кл, 28.
ДИСКУРС м. 1. Езикозн. Текст, разглеждан като реч на говорещия, реализира
