Бенбасат. Д. Калфов, Избр. разк., 303. В състезанието днес не участваше най-добрият дискохвъргач на българския отбор
— вчера по време на тренировка той беше получил травма.
ДИСКОХВЪРГАЧКА ж. Спорт. Спортистка, която се е специализирала в хвърляне на диск. На младата дискохвъргачка, застанала спокойно в кръга в очакване на следващия опит, треньорът възлагаше големи надежди.
ДИСКРЕДИТАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Подронване на авторитета и доброто име, с които някой се ползва, на доверието на другите към него; дискредитиране. Целта на тази клеветническа кампания е диск-редатацията на партийния лидер.
ДИСКРЕДИТЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Книж. Правя някой да загуби доверието на другите, да се лиши от авторитета си.
— Излишно е да ви обяснявам, че провалът на „Зодиак“ е удар не само за централата като организация, но и за вас като неин шеф. Обаче .. тоя удар е дребна работа в сравнение със следващия удар, който се подготвя срещу вас. Първият ход само ви дискредитира, вторият изцяло ще ви унищожи. Б. Райнов, НН, 465. Борис говореше за тютюна .. Предлагаше да се намерят по-предани на фирмата, т. е. по-безскру-пулни агенти-купувачи, които да пускат между производителите лъжливи слухове и така да дискредитират другите фирми и да подбиват цените. Д. Димов, Т, 62. дискредитирам се страд.
ДИСКРЕДИТЙРАМ СЕ несв. и се., непрех. Губя авторитета си, доверието на другите в мене поради недобро поведение, неспазване на обещание, нечестни постъпки и под.С несериозното си отношение към работата той много бързо се дискредитира.
— От фр. discréditer през нем. diskreditieren. — В-к България, 1902, бр. All.
ДИСКРЕДИТЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дискредитирам и от дискредитирам се. Въпроси — явно груби, тенденциозни, насочени към моето дискредитиране. С. Северняк, ВСД, 142.
flHCKPÈTEH1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. За човек — който е способен да пази тайна. Приятно се живееше в това господарско жилище, отделено с висока тухлена стена от света на работниците. И навярно затова счетоводителят беше толкова предан на фирмата и дискретен към частния живот на хората, които я управляваха. Д. Димов, Т, 311. "Па първо време нужно ни е да намерите едно лице, българин, .., противник на руския цар и на ца-ризма въобще, човек, готов да рискува и същевеременно верен, дискретен и находчив. " Ст. Дичев, ЗС II, 270. — Според мене
— каза той [Кикиридков] — нашите хора не са достатъчно усърдни, достатъчно корави и... и... не са дискретни. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VI, 188.
2. Който става, извършва се скрито, без да бъде забелязан от други; таен, потаен.
— Като представител на нечии търговски интереси, имам нужда от дискретни сведения за известна серия сделки... Б. Райнов, НН, 423. — Сигурен съм, че това, което Еванс направи с мен, той го е правил и с други хора. — Ако имате предвид женските му истории, не сте далеч от истината. Макар че действията му са винаги дискретни. Б. Райнов, НН, 418. // Който съдържа в себе си, който изразява някаква загадка, тайнственост; загадъчен. — Pour les employés! — казва с пискливия си гласец китаецът, върху устните му играе неизменната дискретна усмивка на хората от жълтата раса. Св. Минков, ДА, 61.
3. Който се проявява или съществува така, че не привлича вниманието на другите върху себе си; незабележим. Като ги видя, девойката цяла засия и им направи дискретен знак с ръка. П. Вежинов, ДБ, 148. Запалиха осветлението и макар на тавана да нямаше лампи и светлината да идваше от някакви дискретни ниши по стените, виното в чашите блесна с виолетови сияния. С. Северняк, ВСД, 29-30. // За цвят, начин на обличане и под. — който не е крещящ, не се нат-
апва с вида си. Времето, пълно с най-ра-
остни очаквания, е свързано и с грижи за облеклото. Подходящи за вас са дрехите от практични памучни тъкани — едноцветни или в дискретен десен. Л, 1965, кн. 2, 49. Беше в същите дрехи, скромни наистина, макар и извънредно стилни .., но всяка дреболия от тоалета му говореше за вкус и за непогрешим усет към дискретна елегантност. Л. Станев, ПХ, 120.
4. Рядко. За човек — който проявява въздържаност в контактите с други. Различни са пътниците, но Франсоа е винаги един и същ: внимателен, дискретен и приятно интимен. Св. Минков, ДА, 11.
— От фр. discret.
flüCKPÈTEH2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се състои от отделни части; разпръснат.
— От лат. discretus. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИСКРЕТНО. Книж. Пареч. от дискретен1. Портиерът отговаря винаги дискретно, но точно. Д. Димов, ЖСМ, 51. Те се целунаха, а сестрата му намести стол. Прошепна й дискретно на ухото: — Две чашки може ли да ни дадете? Д. Фучеджи-ев, Пл, 1969, кн. 23, 13. Разпитваме се за едно, за друго и в разговора ни дискретно се прокрадват думи, .., които подсказват кой как е дочакал съдбоносния септември, къде е бил и какъв е. Ст. Сивриев, ЗСБ, 224. Седнах, като се поозърнах дискретно. Кабинетът му беше изрядно чист. П. Вежинов, ЗНН, 25.
