гордия бяс, но вместо покаяние изпитах облекчение, че съм се освободил от нещо си. Ем. Станев, А, 33. — Защо съм бил говорил против него в съда, та го били осъдили
— затуй ми дири сметка сега. Й. Йовков, ЧКГ, 170. — Сговор, селяни, че свят иде след нас, свят отворен — сметка ще дири той и ще пита що сме сторили за него, що сме дали... И с тия думи склопи той очи. Ц. Церковски, Съч. III, 267. Каквото съм дирил, намерил съм <си> го. Разг. Заслужил съм да изпатя от нещо, получил съм си заслуженото за постъпка, деяние, което съм извършил. — Каквото е дирил [Танас], намерил си го. Искаше той да вземе хляба на другите, а дядо Господ взе неговия. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 181. — Единия убихме, а Мерджанов обесихме в Одрин. Така свършват всички душмани на султана. — Каквото дирил — намерил — рече лодкарят. Д. Спространов, С, 61.
ДИС-. Представка за образуване на съществителни имена със значение: нарушаване, отрицание, отсъствие на нещо, напр.: дисбаланс, диспропорция, дисхар-мония и др.
ДИСАГИ мн., ед. (рядко, диал.) дисаг м. и дисага ж. Две скачени в горния си край торби за път, които се носят преметнати през рамо или върху седло на кон, магаре и под. Манолаки се обърна и видя, че откъм дама, с преметнати дисаги на рамо, с широкопола жетварска шапка, идеше Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Левски остави коня си в Караивановия хан, нарами дисагите и тръгна към дома на майка си. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Децата се наобядваха, изкараха магарето, натовариха го с дълбоки шарени дисаги, които бяха натъпкани с хляб, сирене, лук, чушки и дини, и подкараха кравите. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 315. На гърба му се клатушкаха два дисага, натъпкани със ситна сол. А Каралийчев, МИ, 87. Старият каракачанин издълбоко и шумно въздъхна, сякаш от гърба му се смъкна тежка дисага. Н. Тихолов, ДКД, 143.
◇ Дисаги на рамо да носиш; с дисаги да тръгнеш. Във 2 и 3 л. Диал. Да станеш просяк. Дядови дисаги. Диал. Вид киселец. Къде е Киро на кирия, дисагите си на гръб носи. Диал. За човек, който уж все работи, а пък все е сиромах и колкото повече време минава, толкова повече обеднява. Надявам се като просяк с празен дисаг. Диал. Много се надявам на нещо. Наредил съм се (съм) като агне в дисаги. Ирон. Много зле съм се наредил, в много лошо положение съм. Ненаситен като попски дисаги. Разг. Крайно ненаситен. Оди да видиш гущер с дисаги. Диал. Укор. Казва се на човек, дошъл да гледа нещо, което не му е работа. С патерици и с дисаги на врата да тръгнеш. Във 2 и 3 л. Диал. Да станеш сакат и просяк.
— От гр. бшакта.
ДЙСБАЛАНС м. Книж. Липса, отсъствие на баланс, равновесие, хармония, съразмерност между различни страни на едно явление или между взаимосвързани процеси, явления, величини. Дисбаланс между производството и потреблението. Дисбаланс между вноса и износа.
ДИСЕКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който е предназначен за извършване на дисекция (в 1 знач.). Зданието на медицинския факултет беше старо, тъмно и мрачно, а от подземието му, в което се намираха дисекционните зали, лъхаше зловеща миризма на карбол, трупове и формалин. Д. Димов, Т, 90.
ДИСЕКЦИЯ ж. Мед. 1. Разрязване на мъртво тяло с учебна или научна цел. — Трябваше аз да послушам баща си, да взема неговия занаят. По-добре да си бездарен архитект, отколкото лекар, който ще скимти заедно с пациентите си и няма да смее да почисти ожуленото коляно на някой малчуган. Мене и на дисекциите ми ставаше лошо, а как ще е занапред? Ем. Манов, ДСР, 272.
2. Оперативно разсичане тялото на мъртвия плод през време на раждането.
— От гр. 5ц 'раз' + лат. seco 'сека'.
ДИСЕРТАБИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Разг. Който е пригоден, подходящ за написване на дисертация. Дисертабилна тема. Дисертабилна работа.
— От рус. диссертабельный.
ДИСЕРТАНТ м. Лице, което подготвя или защитава дисертация. Дисертантът Йордан Стоянов борави умело с оскъдния фактологически материал и стига до значителни научни обобщения. Ст, 1970, бр. 1268, 2. Чермак пристъпил към опити по хибридизация на различни раси грах през 1898 година в качеството си на дисертант .. Той завършил своята дисертация през януари 1900 година. Хр. Одисеев, ТН, 26.
— От рус. диссертант.
ДИСЕРТАНТКА ж. Жена, която подготвя или защитава дисертация. В най-скоро време предстои защитата на дисертант-ката от Секцията по история на книжовния език.
ДИСЕРТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който представлява дисертация. Дисертационен труд. Дисертационна работа.
2. Който е предназначен за дисертация. Дисертационна тема.
ДИСЕРТАЦИЯ ж. Научен труд, публично защитен от автора пред специализиран орган или научен институт за получаване на научна степен 'доктор по' или 'доктор на науките'. По десет-дванадесет часа на денонощието той прекарваше във фабриката, а през останалото време, когато не спеше, се затваряше в стаята си и работеше над ня
