каква дисертация из теория на механиката. Ем. Манов, ДСР, 251. През 1958 година защитих дисертация и станах кандидат на техническите науки.
— От лат. dissertatio 'разсъждение, изследване'.
ДИСИДЕНТ м. 1. Истор. В западноевропейските държави през средните векове
— отстъпник от католицизма, когото църквата смята за еретик. // По време на Реформацията — вярващ християнин, който не се придържа към господстващото в една страна католическо и протестантско вероизповедание.
2. Разш. Вероотстъпник.
3. Нов. Полит. Лице, което изразява несъгласие с водената държавна политика и господстващата идеология, обикн. в страни с тоталитарен режим, и се противопоставя на политическата система под различни форми. В книгата тя [Марлена Жимна] обвинява КГБ и лекаря А. Федотов за смъртта на дисидента актьор и певец Висоцки. 24 часа, 2000, бр. 193, 25. Саддам Хюсеин праща е Лондон и други европейски градове агентки-танцъорки, които да се внедрят сред иракските дисиденти и да ги избиват. 24 часа, 2000, бр. 206, 34. Докато дивидентите още ходеха с пуловери през 1989 г., той бе живото олицетворение на българската мечта — положителният образ на родния милионер. ДТ, 2000, бр. 90, 11. Бивши дисиденти пак закусиха във френското посолство. ДТ, 1998, бр. 16, 2.
— От лат. dissidens, -dentis 'несъгласен'.
ДИСИДЁНТКА ж. Нов. Полит. Жена дисидент. Тя [Евгения Иванова] е една от активните дисидентки преди 10. XI. 24 часа, 2000, бр. 306, 13.
ДИСИДЁНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов.Полит. Който се отнася до дисидент (в 3 знач.). В апартамент на улица „Чавдар войвода“ в София през 1987 г. започва да тупти сърцето на най-голяма дисидентска група в България. 24 часа, 2000, бр. 302, 14. На 19.11. 1988 г. беше първата дисидентска сбирка в „Дома на киното“. 24 часа, 2000, бр. 302, 14. Дисидентска проява.
ДИСИДЁНТСТВАМ и ДИСИДЁНТ-СТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Нов. Полит. Държа се като дисидент, извършвам дисидентска дейност. В. Д. е завършила журналистика. Дисидентства преди 1989 г., член е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. 24 часа, 2000, бр. 302, 14. Единствено тогава [след пленума на 10. XI. 1989 г.] дисидентстващият
С. П. бе допуснат до страниците на партийната пропаганда с едно предложение за изложба на отминалото време. Елит., 25.
ДИСИДЁНСТВО, мн. няма, ср. Нов. Полит. Поведение или дейност на дисидент. Човекът, от когото Борис Елцин очаква най-малко коварство, е някогашният му личен телохранител, сянката му от времето на партийното дисидентство — Александър Коржаков. ДТ, 2000, бр. 281, 44. Т. Ж.. заявява.., че в България дисиденство не е имало .. поради специалните мерки, с които той лично е успокоил недоволните и е решил техните проблеми. Дем., 1998, бр. 217, 4.
ДИСИМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Асиметричен. Голяма част от изложените картини са неразбираеми за посетителя .. Това са табла, напластени с различни цветове бои и дисиметрични фигури. ОФ, 1958, бр. 4319, 3.
ДИСИМИЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Езикозн. Прил. от диси-милация. Дишането е основен дисимилацио-нен процес, при който сложните органически вещества — въглехидрати, масти, белтъци, се разграждат до прости отпадъчни продукти. ОБиол. X кл, 30.
ДИСИМИЛАЦИЯ ж. 1. Книж. Изменение, което разрушава сходство, подобие;
азподобяване. Противоп. асимилация.
. Биол. Процес на обмяната на веществата в живата материя, при който асимилираните вещества се разпадат на по-прости съединения, в резултат на което се отделя необходимата за организма енергия. Противоп. асимилация.
3. Езикозн. Замяна на един от два еднакви или сходни звука в една дума с друг, по-малко сходен с този, който остава без изменение; разподобяване. Противоп. асимилация. Дисимилация се наблюдава напр, в изговора на 'колидор' вместо 'коридор'.
— От лат. dissimilatio през фр. dissimilation и нем. Dissimilation.
ДИСК, дйскът, дйска, мн. дйскове, след числ. дйска, м. 1. Предмет с форма на плосък кръг. Кормчията удари по медния диск, окачен на кърмата, и греблата с дружен, мощен замах разпениха водата. А. Дончев, СВС, 14. Бръснарят повдигна торбата си и Рангел напипа дебел железен диск. Д. Кисьов, Щ, 223. Над главите им летяха стотици хвърчащи конници и удряха някакви лъскави металически дискове, които пълнеха с ужасен шум цялата околност. Елин Пелин, ЯБЛ, 93. // Част от някаква машина, оръдие, уред и под. във вид на плосък кръг. Три лющилника теглеше машината му [на Алекси] и стоманените им дискове с мъка впиваха остриетата си в спечената земя на стърнището. А. Гуляшки, СБ, 50.
— Първото нещо, което ще напечатим — думаше Илков и сочеше малка печатарска машина с валяк и голям черен диск, — е стачният бюлетин. Г. Караславов, ОХ III, 307. Портиерът завъртя диска на телефонния апарат, поставен! на покритата с вестник масичка до прозорчето. Б. Болгар, Б, 64. Колелетата трополяха по неравното шосе и калените дискове тихо припява
