ИК I и П, 158. Тая мисъл от по-рано още го чоплеше и съблазняваше. А кога зе да се блъска и да дири изход от домашния въздух, търсеният изход неусетно някак се свърза с това негово съкровено желание. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287-288. Дамянчо Григорът .. диреше нетърпеливо случай, тема за някой дълъг масал. Ив. Вазов, Съч. XXII, 52. А трябва да се върви. Тогава? .. По-слабият ще му дири леснината: ще заобиколи. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. // Стремя се да получа нещо, за което съм убеден, че ми се полага; изисквам, търся. Тъй се трупаха върху му едно след друго предупрежденията, настояванията, въздействията; той стоеше раздвоен в дъното на килията и слушаше гласа на миналото, който с нова, застрашителна сила диреше своите някогашни права. Ст. Дичев, ЗСI, 262. И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките. Н. Райнов, ВДБ, 44. Събраха се животните тогава / да дирят справедливост и разправа / с виновника. Хр. Радев-ски, Б, 22.
6. Прен. Със следв. изр. със съюз д а. Имам желание, стремя се към нещо; искам, търся. Но тия дни след празници се отличаваха винаги със своето безгрижие .. Еснафите не само се разправяха през стените на дюкяните кой как е прекарал, кой какво е ял и пил, но и диреха с кого да си развалят махмурлука или пък да се закачат с някого. Ст. Чилингиров, ХНН, 67. Попов не гледаше събеседника си, а тоя наопаки, се беше втренчил в него, посвил бе устни и личеше, че дири да пристъпи към нещо, което се криеше зад всичките му подпитвания. А. Страши-миров, Съч. I, 69. Всичко му беше криво и диреше да си излее яда и злобата някому. Д. Спространов, С, 137-138. Пенча го мързи, / гледа да лежи — / ходи, та се май, / дири да играй... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 328.
7. Прен. Обикн. с отриц. Искам да зная нещо, интересувам се от нещо. Колко годиш-на ще е свършила [Димка] гимназия? Пък и — годините ли ще диря: аз като нея хубава не съм виждал. А. Страшимиров, К, 32. — Кой каквото ще да вика. Всеки знае своето... не иска да дири никого. П. Тодоров, И I, 115. Спокойно бледен, аз не диря —/къде, изтерзано до смърт, / сърцето ми оставя диря. Д. Бояджиев С, 20.
8. С въпр. местоим. какво, що. Занимавам се с нещо някъде, намирам се някъде; правя, търся. Гласът на Къдря! Какво дири този приятел горски в Станчовата градина край дръвника? Дали не е влязъл да открадне новата брадва? А. Каралийчев, ПГ, 148-149. Топографическият знак стърчеше чудноват, като живо същество, сякаш, че и той се чудеше какво дири на тоя пустинен връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 82. — Тя все малка се мислила и все с кукли си играела. Дори и на седянката не веднаж момците са се шегували с нея: „Де ти са куклите, Тодо-ро? Що дириш на седянката без кукли?“ БР, 1931, кн. 4-5, 162. диря се страд. Иван Кралйчът, от град Видин, Дунавска област, .., дири се от властите. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 125. — Щом няма пазар една стока, то значи, че тя се не дири, че не трябва. Ив. Вазов, Съч. ХП, 40. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво, .., да не се прекалява в ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и П, 31.
◇ Билки диря по баира. Диал. Ирон. Скитам без работа; безделнича. Диря от кьорав очи. Разг. Ирон. Мъча се да постигна нещо невъзможно, неосъществимо. Диря си белята <със свещ>. Разг. Правя, върша нещо неразумно или рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. Той се облегна върху ритлата на каруцата и почна да шари с очи. — Какво търсиш? — попита го Станчо. — Дири си белята — отговори кръчмаринът и подаде шишето. А. Каралийчев, ПГ, 145. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината! Д. Габе, СбХ, 71. Диря си боя <със свещ>. Разг. Съзнателно правя, върша нередност, с което сам ставам причина да бъда наказан. —Де се губиш, бе? Аз боя си диря заради тебе, а ти се моташ. В. Чен-ков, СНД, 84. Диря си майстора. Разг. 1. Постъпвам така, обикн. неразумно, че става необходимо да си получа заслуженото, да се справят с мене. Моето комшийче си дири майстора. Кога ли някой ще го пипне на местопрестъплението като сваля чистачките на колите, които спират пред къщата им. 2. Само в 3 л. Обикн. за работа, дейност и под. — изисква опитна ръка, умение, за да бъде направен добре. И свои, / и другоселци идваха при него, / като при първи майстор бъчвар —/чеработата майстора си дири. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. Диря си цера; диря му колая. Разг. Стремя се да намеря начин да изляза от някакво положение, което обикн. е трудно, лошо. Селянинът не го слушаше. Той не вярваше в неизменността и силата на някакви закони и бе свикнал да търси прорез, през който да се провре, пък другите да си дирят цера, кой както може. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. Стрина Венковица отдавна се навикнала сама да му дири колая и да намира как да посреща къщния масраф. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. — Кое? — викна Тодораки. — Ще бягате от нас ха? Тъй ли? Ами ний какво да правим? — Ще му дирите колая — рече хаджи Пени. Д. Немиров, Б, 201. Диря сметка обикн. някому, от някого. Разг. Изисквам от някого да отговаря за делата си, за постъпките си. Щом разбрах, че не мога да се моля и като Иова диря сметки от Бога, избягах от тъмната черква в белия свят с надежда, че там ще се отърва от
