тят.. Герените са плувнали във вода. П. Росен, ВПШ, 81. През нощта беше валяло дъжд. Тук-таме беше чукнал и град и сега слънцето вдигаше от стърнищата и герените пара. С. Северняк, ОТК, 119. // Мочурливо място. — Ако не беше ти, Присоето щеше да си е змиярник, а не лозя... В герена щяха да си крякат жабите... Н. Хайтов, ПЗ, 79.
2. Ливада, поляна край село. Понякога в празник ние, децата, излизахме на герена, където се чувствувахме пд на свобода, отколкото по дворищата. Г. Белев, ПЕМ, 52. „Яла ми, вакло, яла ми, / на Дунав вода да пиеш, / на герен трева да пасеш!“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 198.
3. Геран (в 1 знач.) Кискахме се като деца и се обливахме с вода на герена. П. Вежинов, ЗНН, 80. Милена, .., подгони добитъка .. Бърже влезе в селото, мина край герена и спря пред изгнилия плет на бабиния Златин двор. К. Петканов, X, 48.
— Тур. §егеп ‘напукана суха почва’.
ГЕРЕНЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Геранлив. Йотговаря шаро агне: /— Как да не блея,.. /Веки ми са и додяло/.. /йот чираци се глупави, /../да ма повят мътна йода, мътна йода геренлива. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 21.
ГЕРЕНЛИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Герен (в 1 знач.). — Ами Петко и Стефчо? Те ще хванат оралото. Ама не ща да ги оставя да се мъчат като грешни дяволи с по двайсетина декара геренлици! Г. Караславов, Избр. съч. I, 317. — Боли го! И как няма да го боли — харно му беше на господина — коси си по една плевня сено, а нашият добитък стърже по геренлиците. Г. Караславов, С, 141.
— От тур. дегепНк.
ГЕРЕНЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Който има напукана, суха почва. Тя е, викаха сираче, няма ни чеиз, ни зестра, ще й се паднат две геренлии нивички, остави я, зарежи я, викаха. Г. Караславов, ОХ I, 225.
ГЕРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. За петел — едър, с хубави жълти и червени пера. Герестият дядо Пеньов петел чевръсто изплеска криле из гъстите клони на крушата, сведени над самия сайвант, и с гърлест глас възвести току-що заруменялата зора. Ц. Церковски, Разк. Ш, 95. Няма го петела. А па як беше, як, висок, герест, краката му като на орел. Й. Вълчев, РЗ, 131. Вие отдавна вече знаете, че черната наша кокош-чица беше излупила твърде хубави пиленца
— едни из тях бяха герести, а други гащати. Л. Каравелов, Съч. П, 22.
— От тур. §егег ’хубав, напет, шарен’.
ГЕРЗЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Герест петел. А дойде ли нощ и всичко в сън затихне, той — герзекът — сякаш всичко време бди, и дойде ли време за ставане, ще нададе вик и всички разбужда. Ив. Кирилов, Съч. П, 202.
7 Речник на българския език, т. III
— Друга форма: г е р з я к.
ГЕРИАТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Гериатрически. Гериатрични проблеми.
ГЕРИАТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Мед. Прил. от гериатрия; гериатричен. Гериатрически особености на обмяната на веществата.
ГЕРИАТРИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от медицината, който изучава старческите болести и методите на тяхното лечение и профилактика. Йнститут по гериатрия.
— От гр. улроц ’старост ’ + (атрБ(а ’лекуване’.
ГЕРИАТЪР, мн. -три, м. Мед. Лекар, специалист по гериатрия.
ГЕРИЕ, мн. -та, ср. Остар. Подложка на рамото за отбиване ритането на пушката при гърмене. Сне кеза на шишенето си на 200 разкрача, .., затвори го и като коленичи на подплес, тури го между ушите на ге-рието, замери, гръмна и книжката падна от ножа на земята. Ц. Гинчев, ГК, 190.
— От тур. geri ’задна част (на нещо)’.
ГЕРЙЗ м. Простонар. Канал за изтичане на помия, нечистотии. Тук, в гетото, живееха най-бедните евреи — дребни занаятчии, всякакви работници и за най-груба работа — хамали, .., чистачи на геризи и нужници, гробари. Д. Талев, ГЧ, 295. Кладенецът, из когото е земена тая вода, както ми са чини, са намира твърде близо до някоя помийна яма, до някой гериз или до някои стари гробища. Знан., 1875, бр. 17, 263.
— От перс. през тур. %епг.
ГЕРЙЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Простонар. Прил. от гериз. Геризна помия.
ГЕРЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Мъж, който е роден или живее в Герлово (област в Североизточна България). Един турчин герло-вец, дошел да продава брашно, бил убит. Й. Йовков, СЛ, 87.
ГЕРЛОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Герлово.
ГЕРЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от Герлово, който се отнася до Герлово.
— Воеводо, герловски селяни дойдоха на коне. Ив. Вазов, Съч. XXI, 28. Не го беше еня за герловските турци, не искаше да знае за грижите на чорбаджиите. Й. Йовков, СЛ, 90-91.
ГЕРМАН, мн. няма, м. Етногр. 1. Стар народен празник в някои български краища, на който чрез специален обред са се молили на светец Герман за дъжд или за закрила от градушка; джерман.
2. Глинена или дървена обредна кукла, която се погребва на този празник като символ на умрял от суша момък. Суша напука души и ниви... / Тма безпросветна / в погледи диви... / Колй курбан, / скачай връз огън! /
